Определение № 14105 от 25.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14105 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110158728 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба „..“ ООД против Т. В. Л..

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещна искова молба, като съдът констатира, че е налице нередовност по отношение на предявения иск за недължимост на сумата от 394.04 лева, тъй като не е посочен период.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на задачите, поставени в искова молба и отговора на исковата молба, с оглед наведените от страните възражения. Съдът съобрази и, че част от задачите поставени от двете страни се припокриват.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на Т. В. Л. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да уточни периода, за който твърди да е начислена сумата от 394,04 лева – договорна лихва, като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба по отношение на тази сума може да бъде върната.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и насрещната искова молба при депозит в размер на 300 лв., от които 150 лева, вносими от ищеца и 150 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице .., която да бъде уведомена за поставените задачи след 1 представяне на доказателство за внесения депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025г от 10.10 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на Т. Л. да се изпрати и препис от отговора на насрещния иск.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Ищецът „..“ ООД е предявил срещу ответника Т. В. Л. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 600 лева, непогасена главница по Договор за паричен заем № .. г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди, че между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит № . по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 2600 лв., като ответникът не изпълнил задължението си да върне заемната сума в срок. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава сключването на процесния договор за кредит, като навежда твърдения ,че същият е недействителен, доколкото в него не е посочено какво включва и как се формира посочения . в размер на 48 %. На отделно основание твърди, че посоченият . не отразява действителния такъв, доколкото при формирането му следва да се включи дължимата от ответника неустойка в размер на 1763,96 лева, която автоматично се начислявала от заемодателя, като при включването и действителният размер на . надвишава императивно установения максимален размер. По тези съображения, навежда възражение, че процесната клауза за неустойка е нищожна на осонвание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Поддържа, че с уговорената в т. 6.2 от договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставената заемна сума – скрито възнаграждение. Сочи, че клаузата за неустокйа заобикаля закона и в частност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като задължението за заплащането и представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в .. Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен поради вътрешно противоречие и неясноти, поради което заемателят дължи връщане на чистата стойност по кредита. По изложените съображения моли исковата претенция да бъда отхвърлена.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът Т. В. Л. депозира насрещна искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск, за установяване в отношенията между страните, че Т. В. Л. не дължи на „..“ ООД сумата в размер на 1763,96 лева, представляваща неустойка по договора за кредит, тъй като същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД вр чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и сумата в размер на 394,04 лева, представляваща 2 договорна лихва по договора за кредит, тъй като клаузата за която се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

По доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че: между „..” ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № .. г. по силата на което ответникът е получил сума в посочения от ищеца размер, като задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита са останали непогасени до размера на претендираните суми.

В тежест на ищеца по насрещния иск по предявения насрещен установителен иск за недължимост на процесните суми е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сумата се претендира от „..“ ООД по процесния договор за паричен заем № .. г., като същите са недължими поради нищожност на клаузите, които ги уреждат, респ. нищожност на целия договор.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3