Решение № 309 от 06.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000438 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 177 от 22.04.2025г., постановено по т.д. № 417 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, с което ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 е осъдено да заплати на Г. В. Т., ЕГН ********** сумата от 160 000 лв. и на С. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 180 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди - преживени болки и страдания от смъртта на сина им Т. С. Т., настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие, станало на 01.08.2022г. около 08.40 часа на автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, причинено от В. А. А. при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** **, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 08.01.2024г. до изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата им част до претендирания от ищците размер от 250 000 лв. за всеки от тях и е разпределена отговорността за разноски.

1

Решението в осъдителната му част, с която ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 е осъдено да заплати на Г. В. Т., ЕГН ********** сумата от 160 000 лв. и на С. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 180 000 лв. е обжалвано от ответника - застраховател с твърдения за неправилност на изводите на съда досежно това, че ищците са материално правно легитимирани да получат обезщетение, а в условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че са активно материално правно легитимирани, се оспорва определения справедлив размер на обезщетението и приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

В срока за отговор е постъпил такъв от Г. В. Т., ЕГН **********, представлявана от адв. Я. А., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, а искането е решението в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение да бъде потвърдено.

В срока за отговор е постъпил такъв от С. Т. Т., ЕГН **********, представляван от адв. Г. Т., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, а искането е решението в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 против определение № 886 от 13.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата на ЗАД „АРМЕЕЦ”АД за изменение на решението в частта за разноските и конкретно присъденото при условията на чл. 38, ал.2 ГПК адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ищците. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт и е направено искане за отмяната му и за изменение на решението, в частта за разноските, като се намалят присъдените адвокатски възнаграждения до размера на претендирания от ответника размер на юристконсултско възнаграждение, като се съобрази правната и фактическа сложност на спора, реално извършената работа и продължителността на процеса.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна Адвокатско дружество „Т. и п.“, с който частната жалба е оспорена като неоснователна и искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Аналогично становище е изразено и от представляващия другия ищец Г.

2

В. Т., а именно адв. Я. А. в депозирания от нея отговор на частната жалба.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове на Г. В. Т., ЕГН ********** и на С. Т. Т., ЕГН ********** против ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК 121076907 с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2024г. до окончателното им заплащане. Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 01.08.2022г. сина на ищците Т., пътувал като пътник на задна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** **, управляван от В. А.. Автомобилът се движил по АМ „Тракия“, от гр. София към гр. Варна, в лява скоростна лента, като към 08.40 часа, приближавайки км 127+100 на автомагистралата, водачът А. управлявала МПС-то със скорост около 140 км/ч, при ясна видимост.

Последната не възприела своевременно включени аварийни светлини на ППС пред нея, намаляване на скоростта му и спирането, поради което не реагирала своевременно с намаляване на скоростта на управляваното от нея МПС. На около 35 метра от предния автомобил А. предприела действия по намаляване на скоростта си, но поради малката дистанция и неизбежност на удара, отклонила МПС –то към дясната пътна лента и загубила контрол върху леката кола, която след загуба на странична устойчивост се ударила в задна част на движещия се пред него друг лек автомобил, преобърнала се по таван и след плъзгане по асфалта в посока югоизток е спряла движение. Ищците сочат, че вследствие удара на Т. Т. са причинени множество телесни увреждания: черепно - мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, охлузвания и кръвонасядания, в резултат, на които настъпил и леталния му изход. За станалото ищците твърдят, че на 02.08.2023г. е влязла в сила Присъда № 61 от 17.07.2023г., постановена по нохд № 1458/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с която В. А. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3, б. „б“, пр. 1-во, вр. с ал.1, б.“б“, пр. 2-ро и б.“в“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 01.08.2022г. на АМ Тракия, км 127+100, при 3 управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** **, виновно е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, изр. 2 - ро, чл.23 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Т. С. Т..

Ищците сочат, че живеели със сина си и дъщеря си В. в семейното им жилище в гр. С. до 2018г., когато се развеждат, а през 2021г. Т. закупува жилище в гр. С., където се премества и живее със сестра си В. до смъртта си.

Ищцата Т. твърди, че приела много тежко новината за смъртта на детето си, плакала, посетила местопроизшествието, след което и болницата, където припаднала, а загубата я съкрушила и изпитала безутешна скръб. Сочи, че синът й бил на 27 години, позитивно настроен, винаги я окуражавал и били заедно, празнували празници и събития. От ранна възраст Т. помагал в домакинството, което предизвиквало възхищение у приятели и познати.

Ищцата сочи, че след 2018г., когато се развела със съпруга си, живеят в отделни домакинства, но тя поддържа прекрасни и топли отношения със сина си. Т. бил преподавател в НГДЕК „Св. Константин Кирил Филосов“ - С., много уважаван, въпреки младостта си и ищцата се гордеела неговата отговорност и обичта му към работата, като го определя като щастлив и отдаден на професията си млад човек. Твърди, че като първо дете в семейството Т. бил много привързан към нея, двамата се разбирали добре, той й помагал морално и материално, имали силна връзка помежду си, основана на обич и уважение.

Т. бил здрав, умен, способен мъж, с желание за развитие, за работа, за семейство. Ищцата сочи, че вследствие смъртта на сина й изживяла силни мъки, болка и страдания, които продължават; изпаднала в дълбока депресия, душевна криза, станала тревожна, безпокояла се, има нарушения при обичайни дейности и занимания, затворила се в себе си, избягва контакти с другите хора, посещава гроба му, изпълнява всички ритуали, както и че траурът е навлязъл напълно и трайно в дома й, а болката ще остане до края на живота й.

Ищецът Т. от своя страна твърди, че загубата на сина му е тежък и неописуем удар за него, вследствие който изживял силен шок, бил съкрушен, тъй като синът му бил само на 27 години, позитивен, давал му кураж, подкрепял го, проявявал разбиране и солидарност като зрял човек. Сочи, че преди развода били сплотено и добро семейство, винаги заедно, празнували 4 важни събития. Имал прекрасни и топли отношения със сина си. Т. бил уважаван млад преподавател, гордост за баща си и син, на когото ищеца разчитал на морална и материална подкрепа. Заявява, че първите няколко месеца след смъртта на сина си бил изключително напрегнат, вглъбен, не комуникирал, не ходел на работа, защото не бил работоспособен; изпаднал в дълбока депресия и душевна криза, затворил се в себе си, избягвал контакти с други хора, не излизал, фокусирал се изцяло върху дъщеря си В., тъй като изпитвал непоносима болка от загубата на сина си и не можел да приеме факта, че го няма.

Ищците твърдят, че управляваният от А. автомобил към 01.08.2022г. е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника по полица № **/*/************. Сочат, че като родители на починалото лице и с цел оставеното от Т. Т. имущество да се наследи само от сестра му и тяхна дъщеря В. Т., са заяви пред Софийски районен съд отказ от наследството на Т. Т., вписани в особената книга на съда под № ****/********г. и № ****/********г.

Сочат, че въпреки отказа от наследство, са легитимирани като лица, претърпели неимуществени вреди от смъртта на Т., защото са създали трайна и дълбока емоционална връзка с него и от смъртта му търпят продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Затова и на 08.01.2024г. са предявили пред ответника претенции за плащане на обезщетение, по които, след проведени разговори, са определени сумите от по 140 000лв. обезщетение за всеки един от тях при сключване на извънсъдебно споразумение. На 14.03.2024г. ищците са подписали споразумението, но до 13.05.2024г. не е постъпил отговор от застрахователя, поради което по електронен път отправили молба за информация, но такава отново не постъпила. На 06.06.2024г. ищците отправили писмена покана до ответника за изплащане на обезщетението в 7 - дневен срок, като при неизпълнение са заявили, че развалят постигнатото споразумение и след като в дадения срок, изтекъл на 14.06.2024г., не е даден отговор, предявяват иск за присъждане на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на сина им в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2024г. до окончателното й заплащане.

Ответникът – ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК 121076907, със седалище и 5 адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който признава факта, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при ответното дружество, но оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, като твърди, че не е изпълнен фактическия състав на чл.

45 ЗЗД – наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач и твърдяните да са настъпили неимуществени вреди за ищците, които да са в пряка причинна връзка с ПТП-то. Навежда, в условията на евентуалност, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което твърди да се изразява в пътуване без поставен предпазен колан. В условията на евентуалност, оспорва и размера на предявените искове, като твърди, че същите са завишени. Оспорва и претенцията за законна лихва, евентуално началния момент, от който същата се претендира. Претендира разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от всеки от ищците, с която подържат първоначално заявените твърдения в исковата молба, като ищеца С. Т. оспорва възражението на ответника, че не дължи лихва от датата на уведомяването му, а ищеца Г. Т. оспорва твърдението, че не е установен фактическия състав на непозволено увреждане, като сочи, че е налице влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1458/23г. по описа на ОС Пловдив, с която В. А. А. е призната за виновна в извършване на престъпление – процесното ПТП. Поддържа твърдението за причинени им неимуществени вреди със силен интензитет и продължителност и оспорва наведеното възражение за съпричиняване като неоснователно.