Решение № 69 от 28.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Шумен, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. в присъствието на прокурора П. Д. П. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201794 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Б. Д. Б., с ЕГН********** – обвиняем по досъдебно производство №51/2024 год. по описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години, към момента на извършване на деянието извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от престъплението не са настъпили имуществени вреди.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител - адв.Д. С. от ШАК, като молят обвиняемия да бъде оправдан. В пледоарията си излагат конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

Представителят на ШРП поддържа предложението, като предлага на съда на обвиняемото лице да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на минималния, предвиден в закона размер, а именно 1000 лева, като излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №51/2024 по описа на РУ-Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Б. Д. Б. и свидетелката Р. С. Я. имали връзка, която продължила около двадесет и четири години. През по-голямата част от този период двамата живеели заедно в апартамента на родителите на Б., находящ се на адрес: **************. Въпреки, че Б. имал съпруга, почти всеки ден с пострадалата били заедно, като обвиняемият превозвал Я. от жилището, в което живеела до работното й место и обратно и прекарвал по-голяма част от времето си с нея, а не със съпругата си. В дните, когато пострадалата нямала работни ангажименти, двамата с Б. били заедно, като последният се прибирал при съпругата си вечер след около 21.00 часа. Задължително поне една вечер в седмицата оставал да спи при Я., 1 като имало случаи в които прекарвал в апартамента, заедно с нея повече дни, понякога и 10 дни. Б. и Я. многократно ходели заедно на почивки. Преди около 2-3 години между тях започнали да възникват конфликти, а през м.август 2023 год. двамата решили са прекъснат връзката си и да се разделят. Пострадалата започнала да изнася багажа си от жилището, в което двамата пребивавали, като се случвало дори Б. да й помага. Окончателно го напуснала на 04.09.2023 год., като се преместила на постоянния си адрес.

На 13.09.2023 год. пострадалата отишла във вилата си, намираща се в местността „Кече баир“ и пренощувала там. На следващия ден през деня получила съобщение по „Вайбър“ от обвиняемия, че щял да отиде при нея. Въпреки нежеланието на Я. около 18.00 часа Б. отишъл до вилата, като след като видял техния общ познат и съсед на име Г. го поканил при тях. Тримата консумирали алкохол и около 21.00 часа Г. се прибрал в неговата вила. Първоначално Б. и Я. разговаряли нормално на терасата, като в един момент между двамата възникнал конфликт, свързан с различни обвинения, отправени от страна на обвиняемия към пострадалата. Тъй като й отправил обиди, наричайки я курва и проститутка, конфликтът ескалирал, вследствие на което обвиняемият избутал пострадалата във вътрешността на стаята, където започнал да я блъска. Хванал силно ръцете й в областта на предмишниците, съборил я на леглото, затиснал с колене двете й ръце и й нанесъл няколко удара с длан в областта на лявата скула. Съблякъл панталона и бельото й и ги хвърлил на страни. В следващия момент Б. сам прекратил действията си. Пострадалата Я. викала силно от уплаха и го молела да спре, но Б. й отвърнал, че й да вика няма кой да я чуе. След като Б. се отдалечил за кратко от нея, Я. успяла да вземе телефона си и да се обади на телефон 112, като сигнализирала за случая. Пострадалата се придвижили от вилата до пътното платно, където останала да чака полицейските служители, като обвиняемият я следвал. На место пристигнали свидетелите В. П. В. и Д. С. Д. – и двамата служители в РУ- Шумен, които разговаряли и с двете лица. Впоследствие пристигнал и екип на ЦСМП- Шумен, който извършил преглед на пострадалата, а Б. Б. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и по-конкретно отчасти от дадените от обвиняемия Б. Д. Б. обяснения, от разпита на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р. Й. Р., В. П. В., Д. С. Д. и Р. С. Я., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.

По отношение дадените от обвиняемия обяснения в хода на съдебното производство съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично единствено в частта, в която същият заявява, че действително с Я. са съжителствали в период от около 24 години, че през по-голямата част от този период Р. е живяла в дома на неговите родители, както и че на 14.09.2023 год. двамата са се намирали в посочената вила в гр.Шумен, където между тях е възникнал конфликт. В тази си част показанията на обвиняемия са категорични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече със събраните в хода на производството гласни доказателства, като кореспондират и с установената от съда фактическа обстановка. В останалата си част, в която обвиняемият заявява, че не е нанасял обиди и удари по Я., както и че последната му е отправила обидни изрази, показанията му не следва да бъдат кредитирани. Същите са еднопосочни, изолирани, не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и имат характер на негова защитна версия по обвинението.

По отношение събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. С. Я., В. П. В., Д. С. Д., Р. Й. Р. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пряко е възприел фактите, за които свидетелства и пресъздава личните си впечатления за тях. В същото време показанията им са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение показанията на свидетелите Ф.Ш.И., И.Д.Ч., Й.С.И., разпитани в хода на досъдебното производство съдът намира, че същите също следва да бъдат кредитирани, макар че същите нямат пряко отношение към предмета на доказване, а касаят предимно отношения между страните преди възникване на конфликта.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза №78/2024 год., която дава заключение, че на пострадалата Р. С. Я. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на лява раменна става; болка в областта на лява раменна става и 2 м.делтоидеус; ограничени движения в ставата: странична болкова абдукция на раменната става; множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на главата, шията, седалището, двата горни и левия долен крайници и едно кръвонасядане по лигавицата на лявата буза. Вещото лице дава заключение, че в резултат на получените травматични увреждания, на пострадалата Я. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В хода на съдебното производство от страна на нарушителя или защитника му не са ангажирани доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение така установената фактическа обстановка.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият Б. Д. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.5а от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 14.09.2023 год. в гр.Шумен при условията на домашно насилие причинил на Р. С. Я. от гр.Шумен лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща в множество травматични увреждания: контузия на лява раменна става; болка в областта на лява раменна става и м.делтоидеус; ограничени движения в ставата: странична болкова абдукция на раменната става; множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на главата, шията, седалището, двата горни и левия долен крайници и едно кръвонасядане по лигавицата на лявата буза, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е живяло във фактическо съпружеско съжителство с пострадалото лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалия са причинени травматични увреждания - контузия на лява раменна става; болка в областта на лява раменна става и м.делтоидеус; ограничени движения в ставата: странична болкова абдукция на раменната става. Множествени кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на главата, шията, седалището, двата горни и левия долен крайници и едно кръвонасядане по лигавицата на лявата буза, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на внезапно възникнал пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че нанасяйки ударите на пострадалия ще предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им, а също така е осъзнавал, че осъществява деянието по отношение на лице, с което е живял във фактическо съпружеско съжителство, т.е. в условията на домашно насилие.

При преценка квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че телесните увреждания на пострадалата са причинени от посоченото лице, с което са живели дълги години в условията на фактическо съпружеско съжителство чрез нанасяне на удари, блъскане, събаряне, които представляват физическо насилие спрямо нея. В този смисъл съдът съобрази разпоредбата на чл.93, т.31 от НК, съгласно която Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. С оглед на изложеното съдът намира, че правилно деянието е било квалифицирано като извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а от НК.

В тази връзка съдът не кредитира твърдението на защитника на обвиняемия, че по делото не е доказано обстоятелството, че деянието е извършено при условията на домашно насилие, доколкото двамата не са живели на семейни начала. При преценка на посочената квалификация съдът съобрази обстоятелството, че страните са били в дългогодишна връзка, продължила 24 години, като в периода от 2007 год. до 2023 год. пострадалата е живяла в дома на родителите на обвиняемия, като не е заплащала наем. В същото време, въпреки, че консумативните разходи за жилището са били заплащани основно от нея, Б. също е заплащал 3 част от тях. През посочения период от време, въпреки, че обвиняемият е имал съпруга и деца е прекарвал голяма част от времето си с Р. Я., като е приспивал в жилището, всяка сутрин я е карал до работното й место, след което я е вземал от там, двамата често са били на почивки, включително и извън границите на страната. В подкрепа на изложеното са както показанията на пострадалата Р. С. Я., така също и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Ф.Ш.И., И.Д.Ч., Й.С.И., които са съседи на страните и които категорично заявяват, че Р. и Б. са живели заедно, като Б. е заплащал таксата за входа за двама човека, както и че двамата са имали куче и че обикновено са излизали заедно. В подкрепа на изложеното е и Решение №852/07.11.2023 год. по ГД №2061/2023 год. по описа на ШРС, което безспорно приема, че страните са живели на семейни начала и че упражненото от Б. спрямо Я. насилие, представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Посоченото решение не е било обжалвано от никоя от страните и същото е влязло в сила.