Решение № 106 от 06.07.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. В, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П. при участието на секретаря И.С.К като разгледа докладваното от А.М.П. Гражданско дело № 20231300100042 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от Ц. Ж. Д., ЕГН **********, от сИ ,, чрез пълномощника си адвокат К. Н. от САК, Със съдебен адрес гр. С., против НББАЗ , гр.С. 1000, с ЕИК , с правно основание чл.511, ал.3 КЗ, вр.с ал.1 и 2 от КЗ във връзка с чл.45 и 52 ЗЗД.

Твърди се, че ищецът Ц. Ж. Д. е брат на К Ж. Д., ЕГН **********, който е починал при тежко ПТП, настъпило на 08.03.2018 г. на републикански път Е-79 между разклона за с. Ж. и с. И общ. В, обл. В.

Посоченото ПТП било реализирано изцяло по вина на Г.А. - турски гражданин. Същият управлявал пътен състав, състоящ се от влекач „МА№‘ с турски регистрационни табели № 35 РЕР 59 и прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с № 35 РFY 38 с превишена скорост, поради което загубил контрол над МПС-то и навлязъл в насрещната лента за движение, без да извършва маневра изпреварване или заобикаляне. Именно в насрещната лента А реализирал ПТП с правомерно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил „Ивеко ДЕЙЛИ“ с ДК№ ВН 6920 АВ и причинил смъртта на водача К Ж. Д..

К Д . е починал на място в резултат на получените множество травматични увреждания, несъвместими с живота, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с реализираното ПТП.

По случая на 08.03.2018 г. било образувано досъдебно производство № 368-ЗМ- 43/2018 г. по описа на ОДМВР - В, пр. преписка № 618/2018 г. по описа на ОП - В. На турския гражданин Г.А. било повдигнато обвинение по чл. 343 ал. 1 б. "в", вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 5 ал. 1, т. 1, чл. 16 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 1 и чл. 21 от ЗДвП. След приключване на досъдебното производство 1 срещу него бил внесен обвинителен акт.

С присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г. Окръжният съд - В признал подсъдимия за ВИНОВЕН за това да е извършил престъпление по чл. 343 ал. 1 б. "В", вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 21 от ЗДвП. На А било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, чието изпълнение било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 /пет/ години. Подсъдимият бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 3 години.

С решение № 173/21.06.2022 г . на САС, НО, 2-ри състав по ВНОХД № 289/2022 г. присъдата била изменена в частта си относно приложението на чл. 66 от НК, като било постановено А да търпи ефекивно наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. В останалата си част присъдата била потвърдена.

Горепосоченото решение на САС изцяло било потвърдено от ВКС, Първо НО с решение № 10/09.01.2023 г., постановено по н.д № 849/2022 г.

Решението на ВКС е окончателно.

В посочените съдебни производство ищецът Ц. Ж. Д. не бил предявявал граждански искове и бил участвал само в качеството на частен обвинител.

Твърди се в исковата молба , че ищецът Ц. Д. е по-голям с осем години от починалия при катастрофата К Д.. Ц. се бил грижил за по-малкия си брат почти като баща още от най-ранна възраст. Двамата братя били винаги неразделни, подпомагали си взаимно във всички начинания, не само докато са живели в едно домакинство, но и след като са създали свои семейства. К се допитвал за всичко до по-големия си брат. Същевременно и Ц. Д. виждал в по-малкия си брат изключително близък човек, знаел е, че винаги има някой, на който може да разчита безрезервно.

Между двамата братя се били установили трайно отношения на изключително силна обич, привързаност и взаимно доверие, никога не са имали спорове и конфликти. Близки са били и семействата им.

Включително и в деня непосредствено преди катастрофата (07.03.2018 г.) двамата братя били заедно. Тогава К е помагал на по-големия си брат в ремонтна дейност и били обсъждали кой къде ще заведе семейството си за Празника на жената 8-ми март.

Двамата братя никога не се били разделяли за дълъг период, живеели в едно населено място.

Дори след като вече са имали свои отделни семейства и домакинства, ищецът е настанил брат си в свое жилище в гр. В на Там К Д. и семейството му са живели до неговата смърт.

Освен близките семейни взаимоотношения при които К и Ц. Д.и празнували заедно празници, споделяли ежедневните радости и проблеми, двамата братя си помагали във всяко едно начинание в т.ч. и в работата. Предвид обстоятелството, че и двамата се занимавали с транспорт, ищецът многократно е предоставял свои МПС-та на брат си К да работи с тях, тъй като последният не притежавал такива.

Трагичната и напълно неочаквана смърт на К Д. била огромен шок и удар за ищеца Ц. Д..

Това е една загуба, която ищецът не може да преодолее и до момента и всеки спомен за починалия 2 му брат е източник на тъга и болка. Безспорно това бил най-тежкия момент в живота на Ц. Д. до момента, той буквално се сринал от загубата на своя по-малък брат, с когото са били неразделни.

Ишецът още пазел силни и болезнени спомени от деня, в който му е било съобщено, че брат му е загинал в катастрофа.

Ц. Д. със свои средства направил паметник на мястото, където била станала катастрофата, често минавал оттам и оставял цветя.

Всички тези негативни преживявания съпътствали живота на Ц. Д. от деня на инцидента до настоящия момент и не отшумявали с времето.

От правна страна се поддържа , че ищецът Ц. Ж. Д. е активно легитимиран и има правен интерес от завеждане на настоящия иск. Видно било от изложената по-горе фактическа обстановка, той имал изключително дълбока и трайна връзка с починалия си брат, търпял бил и продължавал да търпи болки и страдания с много голям интензитет.

Управлявания от виновния водач Г.А. пътен състав, състоящ се от влекач „MAN“ с турски регистрационни табели № 35 РЕР 59 и прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с № 35 PFY 38 е имало сключена валидна застраховка „ГРАЖДАНСКА ОГОВОРНОСТ“ с турска застрахователна компания, която няма представител и кореспондент на територията на Република БПолицата е № 329708416, валидна от 9.06.2017 г. до 9.06.2018 г. Именно поради това и на основание чл. 511 ал. 1 , т. 2 от КЗ предявил настоящата претенция срещу Националното бюро за автомобилно застраховане (НББАЗ). По случая пред НББАЗ е образувана щета № BG-18-TR-00506.

От името на Ц. Д. било подадено заявление вх. № 2-2405 / 06.10.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 1-1751 / 13.10.2020 г. на основание чл. 496, ал. 2, т.

2 „а“ НББАЗ отказал плащане на застрахователно обезщетение на Ц. Д..

Поддържа , че е изпълнено и изискването на чл. 511 ал. 3, предл. 2 от КЗ.

Исковата претенция в размер на 60 000 лева се базирала на изключително дълбоката и трайна емоционална връзка между ищеца и загиналия при ПТП негов по-малък брат, подробно изложена по-горе.

Също така следвало да се вземат под внимание и обстоятелствата, при които се е реализирало процесното ПТП - при груби нарушения на ЗДвП от страна на турския водач и абсолютно правомерно поведение на починалия К Д.. В тази връзка на стр. 4 от решението си, ВКС, Първо наказателно отделение сочел: „настъпилият вредоносен резултат се дължи изцяло на допуснатите от страна на подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, залегнали в нормата на чл.

16, ал. 1 т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, както и че деянието е извършено поради самонадеяност, т. е. при по-тежката форма на непредпазливо виновно поведение в сравнение с небрежността“.

Във връзка с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд се поддържа,че доколкото по повод процесното ПТП е влязла в сила присъда на ОС-В, частично изменена с решение на САС, потвърдено от ВКС, се иска на основание разпоредбата на чл. 300 от ГПК да се възприеме изцяло изложеното в настоящата искова молба относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Иска се да бъде постановено решение,с което да се осъди НББАЗ да заплати на ищеца Ц. Ж. Д. сумата от 60 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 3 загубата на неговия брат К Ж. Д., загинал при ПТП, настъпило на 08.03.2018 г. на републикански път Е-79 между разклона за с. Ж. и с. И общ. В, обл. В. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието (08.03.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в производството разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. С подаването му е оспорил иска изцяло по по основание, като счита, че е неоснователна претенцията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка“ГО“ на автомобилистите за чужбина „Зелена карта“, в качеството му на брат на починалия вследствие на ПТП К Ж. Д.. Позовава се на ТР № 1 / 2016 г. на ОСГНК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г.правото на лицата извън посочените в Постановление №4/61 г. и Постановление № 5 / 69 г. да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия илицето да се породи особена близост, която обосновава получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Ищецът не бил от кръга на най- близките на починалия лица, по смисъла на двете постановления, поради което, получаването на обезщетение е свързано с наличие на особена близост между починалия и лицето. Оспорва претърпените вреди от ищеца по обем , характер интензитет и продължителност, като посочва , че в исковата молба не се твърдят емоционални болки и страдания, надхвърлящи по характер, сила въздействие, интензитет и продължителност, присъщите за този тип негативни събития и за този вид родствена връзка. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, като несъответен на претърпените такива и завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи.

Вският окръжен съд

,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

С присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г. Окръжен съд - В ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Г.А , роден на 19.03.1981г., гр. Б Р Т, турски граждани, ЛНЧ 23467357074, с постоянен адрес: Р Т, гр. Б вътрешна врата, ЗА ВИНОВЕН, В ТОВА ЧЕ на 08.03.2018 г. на международен път „Е-79“ в района на километър 24+400 с посока на движение от гр. Д към гр.В при управление на МПС- товарен автомобил- влекач, марка „МАН“, модел „TGX 18.440“ с турски регистрационни табели с рег. № 35 РЕР 59 и прикачено към него полуремарке, марка „ Тирсан“ с рег. № 35 P F Y 38, в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно- чл.16 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено; когато платното за движение има две ленти- да навлиза и да се движи в лентата на насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл. 21 от ЗДвП /Изм. и доп. ДВ. бр. 43/2002г. в сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/201 0 г. , изм. и доп. ДВбр. 47/2012г./ „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, пътно превозно средство от категория С+Е - в извън населено място - 70 км/ч.“, като се е движел със скорост от 90 км/ч.,загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, 4 поднесъл се странично и с лявата част на кабината на влекача блъснал насрещно движещото се в посока гр.В- гр.Д, МПС - товарен автомобил марка „ Ивеко-Дейли“, модел „ 35 с 17“ с рег. № ВН6920 АВ, собственост на В. А Г от с.А, обл.В, управляван от К Ж. Д. с ЕГН ********** от гр.В, като допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на К Ж. Д. от гр.В, за което и на основание чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл.16, ал.1,т.1 и чл.

21 от ЗДвП, ОСЪДИЛ подсъдимия Г.А., като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.