Решение № 59 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330107834 по описа за 2023 година

Предявен е иск от С. П. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П. обл. П., ул. „Б.“ № **, ет. *, ап. **, чрез адв. С. М. АК – П., със служ. адрес гр. В., бул. „Х. А.“ №**, бл. *, ет. *, ап.

** против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** ****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 4800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на воденото наказателно производство № **** по описа на Районна прокуратура П. за 2021г., ДП № **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2023г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ***** г., ищецът сключил трудов Договор № ** с дружество „Б.“ ООД, като бил назначен на работа на длъжността ******. Съгласно длъжностната му характеристика сред изискванията за заемане на длъжността било и притежанието на Свидетелство за правоуправление на МПС, каквото ищецът имал и изпълнявал служебните си задължения. След назначаването му със заплата от 420 лева, във времето същата била повишена на 800 лева чрез допълнително споразумение № **/**** г.

Сочи, че на **** г., докато управлявал МПС мотоциклет Х. с №****, загубил контрол над същото и паднал, като имал малки охлузвания. След падането се прибрал на собствен ход в дома си, пред който отвън се били събрали негови приятели, като за да се успокои ищецът изпил няколко напитки, сочейки, че вече бил преустановил управление на моторното превозно средство. Посочва, че Районна Прокуратура П. образувала бързо производство № **** по описа за 2021 г., ДП № *****, за престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК, за това че на 1

**** г., ищецът управлявал въпросното МПС с концентрация на алкохол в кръвта, с 2,60 промила на хиляда, което било установено по надлежния ред с алкотест „Дрегер“ 7510, с фабричен № ****. През времетраенето на наказателното производство срещу него свидетелството му за правоуправление на МПС било отнето. Сочи също, че делото не било приключено в законоустановения срок. Делото завършило с Постановление за прекратяване от ****г., като по наказателното производство изобщо не били извършвани никакви процесуално следствени действия през месеците Октомври 2021г., Ноември 2021г. и Декември 2021г., а през месец Януари 2022г., бил съставен само един протокол за доброволно предаване, като през месец Февруари 2022г., бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства. Сочи също, че през месеците Март и Май 2022г., били разпитани по един свидетел, като през месец Април 2022г отново не било извършено никакво действие по разследването. Твърди също, че не бил произнесен крайния акт в посочения едномесечен срок. Твърди, че СУМПС било отнето, като същото било част от доказателствения материал по делото и ищецът не можел да шофира поради тази причина. Същото му било върнато на 08.07.2022г., на основание Постановление за прекратяване от 29.06.2022г., като през цялото времетраене на наказателното производство СУМПС било отнето неправомерно, поради което от 01.03.2022г., докато му го върнат същия бил пуснат от работодателите в неплатен отпуск, тъй като заради липсата на шофьорска книжка не отговарял на изискванията на работодателя за заемане на длъжността, която заемал. Единствената причина поради, която не бил директно уволнен били многократни уверения до работодателя от страна на ищецът, че не е извършил престъпление и че СУМПС ще му бъде върнато всеки един момент. Така поради отнетото ми СУМПС ищецът бил в неплатен отпуск до месец Юли 2022г., и не получавал заплатата си от 800 лева в продължение на 5 месеца, като общо не получил 4000 лева поради бездействието на Районната прокуратура да завърши разследването в процесуалните срокове по НПК. Отделно от горното ангажирал и адвокат да го защитава по досъдебното производство, на който заплатил сумата от 800 лева, която сума също се оказала вреда за него, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да осъждане на ответната прокуратура да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат от незаконното обвинение в размер на 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. М. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, в който твърди, че от исковата молба и приложените писмени доказателство, било видно, че ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем по образуваното досъдебно производство №*********, като поради тази причина не бил налице фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ.

Твърди се също, че отговорността на Прокуратурата на Република България не можело да бъде ангажирана за извършени действия от полицейските органи по отнемане на 2 свидетелството за управление на МПС и твърдените вреди в резултат от това отнемане, изразяващи се в невъзможност ищецът да полага труд по трудови правоотношения. Сочи, че липсвало причинна връзка между воденото наказателно производство и неполученото трудово възнаграждение. От приложения трудов договор не можело да се направи извод, че длъжността на ищецът К. била пряко свързана с управлението на МПС. Оспорва претенцията за имуществени вреди за 800 лева – заплатен адвокатски хонорар по основание и размер. Процесуалното качество на ищецът не предполагало необходимост от адвокатска защита. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложеното по делото досъдебно производство:

На **** г. е образувано Бързо производство № ***** в срещу С. П. К. за това, че на **** г. в гр. П. е управлявал МПС-мотоциклет марка „Х.“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно- 2,60% на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

По делото са извършени редица процесуално-следствени действия, в това числосъбиране на писмени доказателства, разпит на свидетели, оглед на веществени доказателства.

Производството е приключило със заключително мнение за прекратяване от **** г. на **** ****.

С Постановление на РП-П. от **** г. досъдебно производство № ******, пр.пр. № **** г. по описа на РП-П. е прекратено.

Като писмени доказателства по делото са приети трудов договор № **, длъжностна характеристика и допълнително споразумение № ****г. към трудов договор, заповед за разрешаване на неплатен отпуск, удостоверение за получен доход, пълномощно за адвокатска защита по досъдебното производство и Констативен протокол от ИВСС.

За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. А. Е. /обективирани в протокол от с.з., проведено на 07.11.2024г./.

От показанията на същия се установява, че познава ищецът, с който работели във фирма „Б.“. Ищецът бил *** ****. През 2022г. му отнели шофьорската книжка и първоначално той пътувал с него по райони, тъй като уверявал ****, че всеки момент ще му я върнат. През март 2022г. **** решили да пуснат С. в неплатен отпуск до юли, защото нямал шофьорска книжка.

Съдът кредитира показанията на св. Е., тъй като същия има непосредствени впечатления относно установените от него факти, показанията му намират опора в приетите по делото писмени доказателства и не са оспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него или, че то не е престъпление.

В настоящия случай от приложеното ДП и прокурорска преписка безспорно се 3 установява, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство № ***** за това, че на **** г. в гр. П. е управлявал МПС-мотоциклет марка „Х.“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно- 2,60% на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и същото е прекратено с Постановление на РПП. от 29.06.2022г. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което принципно следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение, но ищецът не претендира неимуществени вреди, поради което и този въпрос не следва да се обсъжда.

На обезщетяване подлежат и имуществените вреди, претърпени в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, но за уважаване на тази претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял имуществени вреди в претедирания размер и то в пряка причинно-следствена връзка с незаконното му обвинение.

Действително от събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства се установи, че по време на воденото срещу него досъдебно производство ищецът е бил в трудови правоотношения с фирма „Б.“ ООД, като е бил назначен на длъжността „пласьор на стоки“ при определено съгласно допълнително споразумение трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Установява се също, че със Заповед от 25.02.2022г. работодателят на ищеца е разрешил ползването на неплатен отпуск за 103 дни, считано до 31.07.2022г. Безспорно за този период ищецът не е получавал трудово възнаграждение, поради което е претърпял вреда в претендирания с исковата молба размер.

Не се установи обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца имуществени вреди /неполучено за периода трудово възнаграждение/ и действия на ответната прокуратура свързани с незаконното обвинение.

Това е така, тъй като на първо място отпуска на ищеца е разрешен въз основа на подадена от него молба. Дори да се приеме за установен факта, че заповедта, с която отпуска е разрешен е издадена единствено поради това, че на ищеца е отнето свидетелството за управление на МПС и той е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, то отново това не може да се вмени във вина на ответната прокуратура, тъй като свидетелството му за управление е иззето от органите на МВР при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение, който е самостоятелен субект, чиято отговорност би могла да се ангажира по реда на ЗОДОВ.