Решение № 27 от 09.10.2020, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

Номер 27

09.10.2020 г.

Град Тополовград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Тополовград

Втори наказателен състав

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Милена И. Семерджиева

А.В.А. като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Административно наказателно дело № 20202320200073 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени материалният и процесуалният закон при издаването на АУАН и НП, твърди се, че не са спазени разпоредбите на чл.42, т.3 и т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а има основания за това. Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника му и поддържа изложеното в жалбата, като претендира нейното уважаване.

ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 21.06.2020 г. е съставен АУАН № 525932 на жалбоподателя, за това, 1 че в качеството й на водач на лек автомобил на общински път 76005, около км.3, в посока към „В.“ е управлявала без да избира правилно скоростта си на движение съобразно условията на видимост, релефа на местността, не успява да спре и в десен завой губи контрол над МПС-то, преминава през лентата за насрещно движение и се преобръща на една страна в ляво от пътя в крайпътна канавка, от което следва ПТП с материални щети. Актът е съставен от актосъставителя П., в присъствието на свидетелите Д. и Д.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 20-0358-000258/14.07.2020 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на 13.08.2020 г. На 18.08.2020 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите Д. и Д., както и по искане на жалбоподателя е разпитан и свидетеля А. - живущ на семейни начала с жалбоподателя. Всички те посочват обстоятелствата при които е извършено и установено нарушението и между техните показания, както и между тях и изложеното в АУАН и НП не съществуват противоречия.

Единствено свидетеля А. като пътник в лекия автомобил управляван от жалбоподателя посочва, че непосредствено преди ПТП-то на пътя е излязло диво прасе и в паниката водача – жена му е набила спирачки, колата се е подхлъзнала понеже пътя е бил хлъзгав от прахоляк и това е предизвикало ПТП-то. Относно описанието на пътната обстановка, релефа на местността, скоростта на движение и всички други обстоятелства, които са описани в АУАН и НП между показанията на този свидетел и показанията на останалите трима, не са налице противоречия.

По делото е приложен и протокол за ПТП № 1 454985 в който са описани подробно обстоятелствата при които е извършено ПТП-то и съответно схема на посетеното място. Също така към делото е приложена справка за нарушител от която е видно, че жалбоподателя има наложени санкции и за други нарушения освен настоящото. Последният е придобил първоначално СУМПС на 22.10.2019 г. Преди това има санкция за управление без да е правоспособен водач по чл.150 от ЗДвП и издадено НП от 2017 г., 2 както и през 2020 г. с фишове са наложени наказания „глоби“ по 20 лева за нарушения по чл.70 и чл.76 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви. Относно показанията на свидетеля А. в частта му за причиняване на ПТП-то от преминаващо непосредствено пред автомобила диво прасе, съдът счита, че в тази му част показанията не следва да се кредитират, тъй като не са подкрепени от никакви други доказателства по делото и самите те са нелогични като се има предвид факта, че този свидетел в с.з. посочва, че дивото прасе се е появило от дясно и е преминало на ляво през пътната настилка, непосредствено преди лекия автомобил да влезе в завоя, а от събраните по делото доказателства е видно, че лекия автомобил се е движел в дясното платно, навлиза в десен завой и след загубване на контрол над МПС-то преминава в лявата лента за движение и се преобръща в ляво от пътя в крайпътна канавка. При този описан механизъм на ПТП-то нелогично е, водача след като е забелязал диво прасе, да следва неговата траектория на движение от дясно на ляво, при условие, че целта и логичното поведение на всеки е да го избегне, а не да се движи по неговата траектория на движение както описва самия свидетел. Не е без значение и факта, че свидетеля е в много близки отношения с жалбоподателя – живее на съпружески начала и би могъл да проявява известна заинтересованост от изхода на делото и субективно отношение към събитието.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното НП да бъде потвърдено, като напълно законосъобразно и правилно. Съображенията за това са следните:

3

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Съгласно този член водачите ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. При нарушение на тези задължения когато водача се движи с несъобразена скорост може да бъде съответно ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.179, ал.2 предл.1-во от ЗДвП. Такъв е и конкретния казус. В настоящото производство по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя. И именно тази несъобразена скорост с посочените по-горе условия е причинила ПТП от което са настъпили материални щети на автомобила, което не е елемент от състава на нарушението.

От показанията на актосъставителя и свидетелите, безспорно се установява, че релефа на местността където е станало ПТП-то е по-особен – планински, с много остри завои следващи един след друг, с нестандартна широчина на пътните платна, като пътя е по-тесен, трудно се разминават две превозни средства, трябва да се влезе в банкета за да се разминат. Освен това установи се, че инцидента е станал нощно време, при по-слаба видимост, завоя е бил много остър - около 90 градуса, като и двамата свидетели полицейски служители и актосъставителя посочват, че при движение със скорост около 50-60 км. в час , каквато е установена в конкретния случай, включително и от показанията на свидетеля А. /пътуващ в процесния лек автомобил/ е почти невъзможно и особено трудно да се вземе този завой. Още повече, че по делото се установи от справката за нарушител и от показанията на свидетеля А., че жалбоподателя е придобил правоспособност в края на 2019 г., т.е. млад водач е и към момента на инцидента не е била изминала дори и една година от придобиването на правоспособността, което предполага липсата на достатъчно опит при шофиране. Всички тези обстоятелства не са съобразени от водача и той действително не е изпълнил задължението си визирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е съобразил скоростта си на движение и именно това е причината да настъпи процесното ПТП. В 4 самата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично е записано, че водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с посочените обстоятелства в този текст изброени по-горе, за да бъдат в състояние да спрат при всяко „предвидимо препятствие“. В случая дори и да се предположи с оглед показанията на свидетеля А., че на пътя е излязло диво прасе, то това обстоятелство е предвидимо с оглед на факта, че по безспорен начин по делото се установи, че се касае за високопланински район в който през нощта е напълно възможно и вероятно на пътя да излязат диви животни.

Не може да се приеме възражението на пълномощника, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са конкретизирани мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, така както изискват разпоредбите на чл.42,т.3 и т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Напротив, всички обстоятелства с които не се е съобразил водача са изчерпателно изброени в началото на обстоятелствената част на административното нарушение описано в АУАН и НП, последните съдържат ясно и изчерпателно описание на мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и подробно описание на механизма на причиненото ПТП.

Също така не може да се приеме възражението, че е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН и АНО не е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Напротив установи се, че АНО е съобразил всички събрани по делото доказателства, преценил ги и е в тяхната съвкупност и е санкционирал законосъобразно жалбоподателя.

В случая липсват основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН на която разпоредба се позовава жалбоподателя в жалбата си.

Обществената опасност на деянието е висока, настъпили са вредни последици, установи се, че в автомобила са пътували и други хора, нарушено е здравословното им състояние. Също така степента на обществена опасност на дееца също не е ниска предвид приложената справка за нарушител от която е видно, че водача има наложени множество други санкции за нарушения на ЗДвП и последния като млад шофьор, без опит е проявил изключителна дързост и самонадеяност да шофира с несъобразена скорост във високопланински тесен път с много остри завои и то през нощта, без да познава района и местността. Следователно нито от обективна, нито от 5 субективна страна може да се приеме, че извършеното нарушение е с пониска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че съвсем правилно и обосновано АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 200 лева, която е строго фиксирана като размер в законовия текст и не подлежи на преценка относно размера, тъй като липсва „от…. до“.

Съдът не констатира и да са допуснати някакви други невизирани в жалбата нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и НП.

С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и процесуалноправните норми и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано НП № 20-0358000258 от 14.07.2020 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на Х. И. Б. от с.М.м., общ.Е., ул.“Ф.Т.“ № *, с ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лв./, на основание чл. 179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6