Решение № 967 от 15.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от „ЦЕТИН България“ ЕАД и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и двете представлявани чрез процесуален представител адв. Николай Колев- САК срещу Решение №865 от 07.05.2024 г., постановено по гр. д. №7770/2022 г. на Районен съд- Бургас в частта, с която дружествата са осъдени в условията на солидарност да заплатят на Р. Т. М.- М. и Е. М. М. 1) сума в размер от по 168.62 лв. месечно за периода от 01.10.2022 г. до 01.08.2023 г., 2) сума от 600 лв. за периода от 01.08.2023 г.- 31.08.2023 г., представляващи обезщетение за ползване на недвижим имот ПИ с идентификатор 0709.832.158 по КК на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, както и 3) разноски по делото в размер на 1152.04 лв.

Във въззивната жалба на „ЦЕТИН България“ ЕАД са развити по пунктове съображения относно: 1) недопустимостта на първоинстанционното решение; 2) неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения; 3) нарушения на материалния закон; както и 4) необснованост на акта.

На първо място, се застъпва становище за недопустимост на първоинстанционното решение. Изложено е, че съдът е конституирал „ЦЕТИН България“ ЕАД с протоколно определение от 29.03.2023 г. по искане 1 на ищеца и на основание чл. 220 ГПК на страната на ответника. Счита, че по този начин дружеството е привлечено в качеството на трето лице- помагач, а не участва в производството като новодобавен ответник. С тези правни доводи намира, че решението не може да съдържа осъдителен диспозитив спрямо него освен в частта за разноските. На следващо място, развива теза за недопустимост на решението поради постановяването му при нередовна искова молба. Възразява, че в подадената искова молба ищците са формулирали обстоятелства, на които основават иска си срещу „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и петитум за осъждане на последното, но не и такива по отношение на „ЦЕТИН България“ ЕАД. Възразява се за нередовност и поради непосочване на цена на иска.

По-нататък са изложени аргументи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и оплаквания по начина на приложение и тълкуване на материалния закон. Твърди се, че без нарочен акт на съда дружеството от подпомагаща страна след второто по делото заседание е започнало да се третира като ответник, т.е. главна такава.

Изтъква, че не е налице и определение, с което е допуснато изменение на исковете на ищците. В съвкупност тези действия на съда станали повод за ограничаване правото на защита на страната.

По отношение на материалната законосъобразност на решението се прави анализ на приложимите към казуса норми. На първо място, се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците са адресирали надлежно предизвестието си за прекратяване на договора за наем до „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и е приел, че „ЦЕТИН България“ ЕАД трябва да понесе отговорността за неизвършеното съобщаване на новите обстоятелства, доколкото последното не е уведомило наемодателите за настъпилото преобразуване. Твърди се, че тези мотиви на съда са в разрез с чл. 263и, ал. 4 ТЗ вр. чл. 7, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ и чл. 9, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ, уреждащи последиците от преобразуването на търговското дружество чрез отделяне, както и правилата за действие на вписването на договора за преобразуване в Търговския регистър. На следващо място, при извод на районния съд, че договорът за наем не е продължен на основание чл. 1 от Анекс №1 от 16.10.2017 г. за нов срок от пет години, е следвало да приложи нормата на чл.

236, ал. 1 ЗЗД, като приеме, че между страните е възникнало правоотношение по безсрочен такъв. В тази връзка подчертава, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява отправено от ищците изявление за противопоставяне срещу ползването на имота, адресирано до новоучреденото дружество, което е плащало наемната цена. Следващо нарушение на материалния закон, което се визира е относно неправилото приложение на чл.

263и, ал. 6 ТЗ. Счита за неправилни изводите на съда, че новообразуваното дружество не е изпълнило задължението си да съобщи новонастъпилите обстоятелства на основание чл. 263и, ал. 6 ТЗ и е приложил неприложима към случая разпоредба от закона. По-нататък се твърди, че изводът касателно ангажиране на отговорността на двете дружества при условията на 2 солидарност е неправилен, доколкото „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД се е преобразувало чрез отделянето на новоучреденото дружество „ЦЕТИН България“ ЕАД преди образуване на първоинстанционното производството.

На последно място, касателно правилността на съдебния акт се възразява, че съдът е игнорирал обявения от него за безспорен факт относно извършеното плащане месечно на суми в размер на договорената наемна цена от 231.38 лв. за периода от 01.10.2022 г. до 31.08.2023 г. и не е приспаднал същата за периода от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. от присъденото обезщетение за ползване на недвижимия имот.

По отношение на обосноваността на решението твърди, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства, в частност уведомителното писмо от Теленор към наемодателите за настъпилото преобразуването.

Твърди, че съдът не е разгледал по същество наведените възраженията за трансформиране на договора за наем в безсрочен. Намира за нарушена императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК, изискваща в мотивите на решението да са обсъдени както исканията, така и възраженията на страните.

При тези оплаквания моли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение поради неговата недопустимост, в условията на евентуалност- да го отмени като неправилно и да постанови свое по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове.

Във въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение, като в изложението са наведени аргументи, идентични с тези от въззивната жалба на „ЦЕТИН България“ ЕАД, докладвани в т.2.2 и т.3 от настоящото определение. Отправя се искане за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Във въззивните жалби няма заявени доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Т. М.- М. и Е. М. М. чрез процесуален представител адв. Георги Кличанов. В него е застъпена позиция за правилност на постановеното решение. Намират се за законосъобразни действията на съда по конституирането на „ЦЕТИН България“ ЕАД като ответник в производството, както и изводите за наличието на солидарна отговорност, произтичаща от закона, между двете дружества. Излага, че в плана за преобразуване и Приложение №5 към Решението за преобразуване не се съдържа конкретно описание на имота и на договора за наем, поради което не може да се направи категоричен извод за прехвърляне на правоотношението към новоучреденото дружество. Излага, че договорът за наем е сключен с оглед личността и на двете страни, поради което досегашния наемател „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не може да се освободи от правоотношението с наемодателите, в това число и от задълженията си по договора. Счита, че още на първа инстанция ответниците 3 са признали всички факти от състава на вземането за обезщетение, тъй като процесуалният представител е направил изрично изявление за отлагане на делото поради провеждане на извънсъдебни преговори с ищците за договоряне относно дължимия размер на същото. Твърди се недобросъвестно поведение от страна на въззивника „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД поради конкретно изброени действия на въвеждане в заблуждение на ищците, че последните водят кореспонденция и преговарят с действителния наемател по договора. Изтъква, че без съгласието на наемодателите наемателят не може еднолично да се замени в правоотношението с друго лице. С тези правни аргументи моли съдебният акт да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт, очертаващи предмета на въззивния контрол, намира по тяхната основателност следното:

Неоснователно се явява оплакването за недопустимост на съдебното решение, постановено по отношение на „ЦЕТИН България“ ЕАД. В действителност в проведеното на 29.03.2023 г. открито съдебно заседание съдът е мотивирал протоколното определение за конституиране на дружеството с посочване на разпоредбите на чл. 219, ал. 1 ГПК и чл. 220 ГПК, като последните уреждат фигурата на третото лице- помагач, допълнителна страна в производството. От друга страна, не буди съмнение, че „ЦЕТИН България“ ЕАД е конституирано не като трето лице- помагач, доколкото със същия акт е разпоредено връчването на препис от исковата молба на новоконституирания ответник за отговор в едномесечен срок. Дружеството е упражнило правото си на защита в пълен обем, тъй като в срока е подало отговор и е релевирало възражения по основанието и размера на иска. Още повече, че от момента на конституирането на дружеството в процеса, същото е било посочвано, както в съобщенията, изпращани до него, така и при изготвянето на протокола именно като ответник в производството.

Дружеството е било наясно в какво процесуално качество е конституирано, което се извежда включително и от представеното от същото пълномощно, в което изрично е посочено, че представителната власт се учредява на адв. Н. и адв. Ангел Ангелов за осъществяване на представителство по дело, образувано по иск, предявен срещу „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД и „упълномощителя“. Предвид обстоятелството, че настоящият ГПК не забранява добавянето на нови главни страни, макар изрично в закона да е уредена единствено замяната (чл. 228 ГПК), то съдът намира, че „ЦЕТИН България“ ЕАД е конституирано като ответник в производството надлежно, поради което решението, постановено срещу него не е недопустимо.

Необосновано е и възражението на „ЦЕТИН България“ ЕАД за недопустимост на решението поради постановяването му по нередовна искова молба. Макар получената на хартиен носител искова молба формално да е била адресирана единствено срещу „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, то в открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците е уточнил исковата 4 молба, като е посочил, че претенциите са насочени и срещу двете дружества, като се претендира осъждането им в условията на солидарност. Също така следва да се отбележи, че пълномощникът на ответниците изрично е заявил, че е разбрал какви са исковете и срещу кого са насочени. Дори и исковата молба да е била нередовна поради непосочване на двамата ответници, то в проведеното открито съдебно заседание този порок е бил отстранен, като по силата на чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се счита за редовна от датата на подаването й. Не е задължително същата да бъде изрично обездвижвана и на ищците да бъде даван едноседмичен срок за отстраняването, тъй като нередовността може да бъде констатирана всякога, поправката й да не изисква техническо време и да бъде извършена на момента.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението е допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

По отношение на наведените във въззивните жалби оплаквания относно неправилността на съдебното решение поради нарушение на материалния закон съдът намира следното.

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 233, ал. 1, предл. първо вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД от Р. М. и Е. М. срещу „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД и „ЦЕТИН България“ ЕАД да предадат държането върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас с адрес: гр. Бургас, в.з. „Росенец“, както и в условията на солидарност да заплатят обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора в размер на 400 лв. месечно за периода от 01.10.2022 г.-31.12.2022 г. и в размер на 600 лв. месечно за периода 01.01.2023 г.31.08.2023 г.