Решение № 194 от 07.11.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 191

07.11.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и четвърти през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 590 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Х.И.Ц., ЕГН **********,

, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“, № 171А.

Ищецът твърди се, че през периода

01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд на длъжност „водач на специален автомобил I степен“ и „пожарникар“ в Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – гр.Средец, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време. Той имал статут на държавен служител, работел по служебно правоотношение съобразно ЗМВР и като такъв получавал брутно месечно възнаграждение, което се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, към които спадало и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че за процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. /в сила от 01.04.2015г./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби били идентични и предвиждали, че при работа на смени било възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Наредба № 8121з-592 била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано – 29.07.2016г. Тези две наредби се предхождали от друга аналогична Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която уреждала същите въпроси за работното време и в която изрично било предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножавали по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Релевира, че в следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвало, предвид което по аналогия се прилагал Кодексът на труда и по специално чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата за организацията на работната заплата, предвиждаща, че при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8:7 = 1.143. Ищецът излага, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. бил положил около 2016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 2304 часа. Преизчисляването нощния към дневни труд водело до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително платен от ответника, като преизчисляването било на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, като до 2018г. основното месечно възнаграждение било в размер на 673 лева, след това с ДВ бр.4/09.01.2018г. се изменя на 728 лева, а след това от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. било изменено на 809 лева, а от 01.01.2019г. било 890 лева. Ц. твърди, че е получавал заплащане за извънреден труд, но до определен брой часове, който е отчел и може да заплаща – т.е. по 70 часа на тримесечие, като извънредният труд получен след преизчисляването на нощен в дневен такъв, не бил платен до момента на ищеца.

Отправя искане да се уважи исковата претенция и да бъде осъдена Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати дължимите суми за извънреден труд, а именно: сумата от 1872 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288 часа за целия процесния период от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 24.10.2019г. съдът е допуснал изменение на иска, като следва да се счита за предявен за сумата от 1555,30 лева /хиляда петстотин и петдесет и пет лева и тридесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляващо възнаграждение за извънреден труд.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Т.С., е ангажирала отговор, с който взема становище, че искът е допустим, като не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и е заемал длъжността „водач на специален автомобил I степен“ и „пожарникар“ в РСПБЗН-Средец към РДПБЗН – Бургас при ГДПБЗН – МВР. Оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани и в тази връзка излага подробни съображения. Излага, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощен труд, но не и за работещите по служебно правоотношение по ЗМВР. По специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица, като нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че нямало основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Счита, че положения от ищеца нощен труд не следва да се трансформира в дневен такъв, а да се заплати по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час. Релевира, че искът е неоснователен и поради изтичане на погасителна давност за част от посочения исков период – исковата молба била подадена на 23.08.2019г. и всички права на ищеца преди 23.08.2016г. били погасени по давност, като в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна 3-годишна давност на основание чл.114 от ЗЗД. Счита, че извънреден труд е този, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време, като полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явявало извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Относно претенцията за лихви, излага, че същата има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата, като я счита за неоснователна. Претендира разноски.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; 3. че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано всеки месец и съответно и на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., Х.Ц. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и е заемал длъжността „водач на специален автомобил I степен“ и „пожарникар“ в РСПБЗН – Средец към РДПБЗН – Бургас при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. Х.И.Ц. положил нощен труд, равняващ се общо на 1586 часа /видно от колона 5 от Приложение № 1/. Положеният нощен труд в размер на 1586 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1586 часа ставал на 1812,80 часа /видно от колона 7 от Приложение № 1/. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 226,80 часа /видно от колона 8 от Приложение 1/, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника.

Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 226,80 часа с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1555,30 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно възнаграждение и броя на отработените часове в месеца през нощта.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период се установява от представените от ответника платежни бележки, а положения нощен труд от него – от протоколите за отчитане на отработеното време за процесния период, които документи са приобщени в доказателствената съвкупност по делото.

В доказателствената съвкупност е приобщена и Заповед № 8121з-791-28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, видно от която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Представена е и докладна записка до Министъра на вътрешните работи относно проект на Наредба за реда и организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работното време извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, в което е взето становище относно приравняването на нощния труд в дневен, обусловен от това, че нощният труд, полаган от работниците и служителите по КТ, не следва да надвишава 7 часа. Това не се налагало при служителите по ЗМВР, тъй като за тях изрично било предвидено, че положения труд между 22.00 часа и 6.00 часа не следва да превишава 8 часа за всеки 24 – часов период, който като времетраене бил равен с продължителността на работното време полагано през деня, а именно също 8 часа. По делото е представено писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощен труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, но доколкото в същото е обективирано тълкуване на закона и са направени правни изводи на база същия, не представлява по същността си документ с релевантни данни за настоящото производство и не следва да се цени като доказателство.