Решение № 260208 от 02.11.2020, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№_______ гр.Добрич, 02 ноември 2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3410 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В.М.В.,

ЕГН ********** *** срещу „ДЖИ ЕНД ЕС

ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40, представлявано от управителя Й.С.Ч.иск (съгласно допуснато с определение от о.с.з. от 21.05.2020г. изменение/ за заплащане на сумата от 2496 лв. /левовата равностойност на 1280 евро) – неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за периода 19.09.2018г.

– 01.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Първоначалният иск се основава на следните обстоятелства: Ищецът

В.М.В. е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" на основание сключен трудов договор с основно месечно възнаграждение 510 лв. в „Джи Енд Ес Транспорт" ЕООД с ЕИК ********* в периода 19.09.2018г. до 01.12.2018г. Преговорите между него и фирмата при заемане на длъжността, включвали уговорката да работи в Люксембург, където работодателят имал спешна нужда от професионален шофьор, като му заплаща освен минималната работна заплата за България и командировъчни пари в размер на 1800 евро за първия месец, за втория – 1900 евро и за всеки следващ месец - по 2000 евро. Ищецът се съгласил на тези условия и през есента на 2018г. отпътувал за Люксембург. Работодателят му предоставил камион, който да управлява, сключил с него трудов договор и го уверил, че фирмата има сключен договор с немската фирма „LKV Walter", чийто предмет на дейност бил превоз на ремаркета. Ищецът управлявал камион с peг. № ТХ 9083ХТ и в изпълнение на служебните си задължения, извършвал международни превози в държави от Европейския съюз-Белгия, Люксембург и Холандия, видно от справка-извлечение от карта на водача. В началото на трудовите правоотношения, заплащането на работника било редовно и безпроблемно, но само през първия месец. През втория месец, след продължителни уговорки от страна на работника към работодателя, също му били изплатени парични суми, но през третия месец отношенията, по повод заплащането на труда на работника, станали изключително обтегнати и трудовия договор бил прекратен по взаимно съгласие-чл. 125, ал.1, т.1 от КТ.

За изработеното в периода след сключване на трудовия договор ищецът получил от работодателя, видно от извлечение от банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка" АД следните суми: на 11.10.2018г. командировъчни пари в размер на 500евро; на 15.11.2018г. командировъчни пари в размер на 1367 евро; на 27.11.2018г. тр.възнаграждение за м.10.2018г. в размер на 203,05евро; на 18.12.2018г. тр. възнаграждение за м.11.2018г. в размер на 244.01 евро; на 28.12.2018г. командировъчни пари в размер на 210 евро; на 09.01.2019г. командировъчни пари в размер на 400 евро. От така изплатените суми от работодателя, поради липса на фиш за заплата, не е възможно да се установи точно и конкретно каква част от дължимото трудово възнаграждение, респективно каква част от дължимите командировъчни пари и за кой период са заплатени на работника и каква част от тях и за кой период остава да му се дължат. Не става ясно и какъв е размера на полагащия му се платен годишен отпуск, дали същият е ползван от работника, респективно заплатен от работодателя при прекратяване на трудовите правоотношения.

Поради нередовното изплащане на сумите, ищецът подал молба за напускане и продължил да настоява да му бъдат изплатени дължимите суми. До настоящия момент те не са изплатени, което поражда правен интерес от предявяване на исковата претенция.

Дължимите суми за командировъчни пари на работника следва да се определят съобразно нормата на чл. 121а от КТ, респективно съобразно Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /ДВ, бр.2 от 6.01.2017г./, приета на осн. чл.121а, ал.8 от КТ. Това е така, защото с нормата на чл. 121а от КТ, в сила от 30.12.2016г. в българското законодателство се транспонират разпоредбите на

Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, с която се урежда командироването им на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава -страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария /Директивата/. За да се установи точния размер на дължимата сума за командировъчни пари на работника за работата му в чужбина в страни-членки на ЕС е необходима информация за времетраенето на работата във всяка от съответните държави, както и минималните ставки на заплащане на този труд в съответната държава. Такава информация се съдържа в документите, съпътстващи международните превози, като товарителници за съответните периоди, декларации на ищеца, ако има такива по повод поети курсове по "нареждания на работодателя", пътни листи, подробни описи на маршрутите с дати и часове на натоварване и разтоварване, изминати километри, справки за работно време и справки на кормуване на В.В. и от др. подобни документи. Например една товарителница съдържа информация кой е възложил превоза на ищеца /фирма, седалище/, кой е посочен в графата "водач на транспорта", товарни пунктове и дати, на които МПС-то е било в тях, изпращач, получател, превозвач и стоки по вид и количество, както и удостоверяване, че са получени. Документите, с които разполага работодателя, ще установят кога и какви превози са извършвани през процесните командировки. Тези документи са необходими на вещо лице, което въз основа на съдържащата се в тях информация кога и какви товарни курсове са извършвани от работника и на какви минимални часови ставки в съответните държави, ще има възможност да изготви заключението си за размера и периода на дължимите суми за командировъчни пари.

Ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Не се спори, че между ищеца и "ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД е сключен трудов договор №8/17.09.2018г., по силата на който той изпълнявал длъжността „шофьор международни превози на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона".

Работната заплата е уговорена в размер на 510 лева. Ищецът постъпил на работа на 19.09.2018г.

Договорът е прекратен със заповед №03-07/30.11.2018г. на управителя на дружеството. За месец септември 2018г. нетното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 153,90 лева, което той е получил в брой, видно от приложената разчетно-платежна ведомост. Същата има характер на разписка, предвид положения подпис за получаване на сумата от ищеца. За месец октомври 2018г. нетното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 395,75 лева, което е заплатено по банков път на 27.11.2018г. чрез плащане на 203,05 евро. Това обстоятелство е признато в исковата молба.

За месец ноември 2018г. общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищеца и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 475,58 лева.

Видно от справката за разчетно-платежна ведомост в начисленията е включено обезщетение по КТ в размер на 88,70. Плащането е извършено по банков път в евро на 18.12.2018г. - 244,01 евро, което обстоятелство е признато в исковата молба.

Направени са всички законоустановени удръжки от трудовото възнаграждение и са заплатени на държавата.

По отношение на командировките: Съгласно заповед №8/21.09.2018г. ищецът е командирован да извършва международен превоз в държавите: Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия, Германия, Сърбия, Швейцария, Турция, Унгария, Румъния, Полша, Норвегия, Швеция, Испания и Франция за период от 92 дни от 21.09.2018г. до 21.12.2018г. Предвид прекратяването на трудовия договор от 20.11.2019г. срокът на командировката е само 71 дни. Съгласно чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г., персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. В т.1 от приложение №3 е посочено, че шофьори и стюардеси при автомобилни превози, получават 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. Ищецът е командирован при условията на единична езда, поради което командировъчни пари на ден за ищеца са в размер на 27 евро.

В този смисъл командировъчните пари, които се дължат на ищеца за период от 71 дни, съгласно заповед №8/21.09.2018г. на управителя на дружеството са в размер на 1917 евро (71 х 27 = 1917). В същото време за командировки на ищеца са изплатени следните суми: 180 евро в брой на 21.09.2018г., съгласно разходен касов ордер от същата дата; 500 евро по банков път на 11.10.2018г., което се потвърждава и от ищеца в исковата молба; 1367 евро по банков път на 15.11.2018г., което се потвърждава и от ищеца в исковата молба; 210 евро по банков път на 28.12.2018г., което се потвърждава и от ищеца в исковата молба; 400 евро по банков път на 09.01.2019г., което се потвърждава и от ищеца в исковата молба. Общата сума, която е заплатена на ищеца за командировъчни разходи е в размер на 2 657 евро или със 740 евро повече от дължимото. Сумата от 740 евро е получена от В.В. без правно основание, която той не заплатил въпреки отправените му покани.

Неоснователно е становището на ищеца, че била приложима нормата на чл. 121а от Кодекса на труда и в тази връзка и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Фактите не предпоставят приложението на посочените норми. Няма приемаща държава, на територията на която е изпратен ищецът. Напротив, той е шофьор и работата му е свързана с преминаване през повече от една държави. Няма изменение на трудовото правоотношение, съгласно чл. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Тези норми не могат да се приложат, поради спецификата на работата на шофьори, извършващи международни превози. Именно затова е действащата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която предвижда изрична ставка за шофьорите и стюардесите. Договорните отношения на "ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД с други лица, за които предоставят услуги, включително LKW Walter не променят характера на трудовото правоотношение на шофьорите.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД е предявил срещу В.М.В. НАСРЕЩЕН ИСК иск за заплащане на сумата от 740 евро получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Ответникът по насрещния иск В.В. се е съгласил да работи при ищеца по същия, защото е имал изрична уговорка с управителя на „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД относно заплащането на труда му, а именно през първия месец 1800 евро, за втория месец 1900 евро и за всеки следващ месец по 2000 евро. Именно, при спазване на тази уговорка, на 11.10.2018г. управителят е превел 500 евро - командировъчни пари за месец септември, а на 15.11.2018г. е превел 1367евро - командировъчни пари за месец ноември.

През времето, от сключване на трудовия договор до неговото прекратяване, ответникът е изпълнявал трудовите си задължения, не е причинил повреди на имуществото на работодателя - товарен камион с peг. №ТХ9083ХТ или на превозваните от него товари, факти, които не се отричат в насрещния иск. Ето защо, той е считал, че преведените от „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД, парични суми му се дължат. Още повече, че работодателят е продължил да му превежда суми, макар и в по-малки размери. На практика това са почти изцяло претендираните 700 евро, които са преведени доброволно от „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД, съответно на 28.12.2018г. – 210 евро и на 09.01.2019г. -400 евро.