Решение № 264050 от 17.06.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1022/2020
- Вид
- Решение № 264050
- Подписан
- 17.06.2021
- В сила
- 17.06.2021
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№.......................... гр. София, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1022 по описа за
2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 249187/20.10.2019г. по гр.д. № 68063 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 28-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2023985/28.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление:*** срещу Ю.Ц. С.,
ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Ю.Ц.
С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 1613,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –15.03.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна в апартамент в гр.
София, гр. София, ул. „*****, абонатен №
370557 за периода от 01.08.2012г. до 30.04.2016г., сумата от 371,81лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.09.2012г. до 08.03.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 15711/2017г. на Софийски районен съд.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5177416/29.10.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че по делото било установено, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в него. Оспорванията на ответника били направени след срока за отговор и като такива били преклудирани, районният съд се произнесъл извън предмета на делото. Приетото споразумение по делото установявало, че ищецът бил признал задълженията за периода от 01.11.2006г. до 31.05.2015г. и се е задължил да плати посочената в него сума по т.3 от 2637,46лв. Претендирало е разноски.
Въззиваемият ответник по исковете Ю.Ц. С., ЕГН ********** не е изразил становище.
Третото лице помагач на въззивника – Т.с.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2023985/28.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление:*** срещу Ю.Ц.
С., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Ю.Ц. С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 1613,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –15.03.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна в апартамент в гр. София, гр. София, ул. „*****, абонатен № 370557 за периода от 01.08.2012г. до 30.04.2016г. признати със споразумение, сумата от
371,81лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.09.2012г. до 08.03.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 15711/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, изпаднал в забава на плащането им, признал задълженията със споразумение и се задължил да ги плати, но не изпълнил задълженията по него . Претнедирало е разноски.
Ответникът Ю.Ц. С., ЕГН ********** е прието от СРС, че е уведомен за разпореждането по чл. 131 от ГПК по реда на чл. 41,ал.2 от ГПК. Съобщенията до него на адреса гр. София, ул. „***** са се върнали в цялост с отбелязване , че е търсен три пъти за 20 дни, но не е открит, нито е открито друго лице, което да получи съобщенията за него. За първото съдебно заседание от 17.12.2018г. ответникът е призован лично на 14.12.2018г., като с отговор от 11.12.2018г. е заявил, че оспорва исковете като погасени по давност, повечето суми по споразумението бил платил, предложил е споразумение за уреждане на спора.
Третото лице помагач на ищеца – Т.с.”ЕООД, ЕИК *****е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 15711 по описа за 2017г. на СРС, 28-ми състав, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3018146/15.03.2017г., със заповед районният съд е разпоредил Ю.Ц. С., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата от 1613,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –15.03.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна в апартамент в гр. София, гр. София, ул. „*****, абонатен № 370557 за периода от 01.08.2012г. до 30.04.2016г., сумата от 371,81лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.09.2012г. до 08.03.2017г.,, както и съдебни разноски от
89,71лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 08.08.2017г., на 17.08.2017г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 28.08..2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е представил на 28.09.2017г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 21/05.08.1999г., съгласно който „Артекс Инженеринг”ЕООД е продало на Ю.Ц. С. апартамент в гр. София, гр. София, ул. „***** По делото са приети протокол от ОС на ЕС от
21.03.2001г.., договор от 17.07.2001г., съгласно който етажните собственици на сграда в гр.
София, гр. София, ул. „*****са възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
По делото са приети Общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
По делото са приети Общи условия от 2008г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Приети са съобщения към фактури, извлечения от сметки издадени от ищеца сочещи процесните задължения на ответника..
Приети са протоколи за отчет на уреди в имота съгласно който отчет е направен на 28.04.2013г., на 30.04.2014г., на 17.05.2016г., и е установено, че в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер.
Приети са изравнителни сметки, съгласно които: за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2013г. стойност на потребена енергия в имота е 644,18лв. без ДДС; за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г. стойност на потребена енергия в имота е 461,89лв. без ДДС; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. стойност на потребена енергия в имота е 428,07лв. без ДДС; за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. стойност на потребена енергия в имота е 366,01лв. без ДДС.
По делото е прието заявление от 10.07.2015г. на ответника до ищеца, с което е посочил като потребител на топлинна енергия в апартамент в гр.
София, гр. София, ул. „*****, абонатен №
370557, че задълженията за периода до 05.2012г. са погасени по давност, като тези за периода от 04.2012г. до 05.2015г. ще изплати по споразумение.
Прието е неоспорено от страните споразумение от 10.07.2015г., носещо подпис за тях, съгласно което на 10.07.2015г. ответникът се е съгласил, че дължи на ищеца за потребена в апартамент в гр. София, гр. София, ул. „*****, абонатен № 370557 топлинна енрегия 7073,43лв. главница за периода от 01.11.2006г. до 31.05.2015г., както и 4238,65лв. лихва към
10.07.2015г., страните са се съгласили, че с оглед на направеното възражение за недължимост поради погасителна давност недължима е главница от 4817,03лв. за периода от 01.11.2006г. до 31.03.2012г., както и лихва върху тази главница от 3857,59лв., като се е съгласил да плати разликата между тези суми в общ размер от 2637,46лв. на вноски , като 262,92лв. е платена при сключването на споразумението, а останалата част ще се плати на вноски от по 197,88лв. месечни в периода от 30.08.2015г. до 30.07.2016г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че между две последователни действия на ищеца за събиране на вземанията е изтекъл определен период от време и така задълженията са погасени по давност, съответно че е платил част от задълженията. В случая неправилно районният съд е приел, че съобщението до ответника за разпореждането по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на ответника. По делото не е установено ответникът да е бил напуснал адреса за повече от един месец, поради което и неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК. В подкрепа на извода на съда е обстоятелството, че в заповедно дело и в исковото дело на 14.12.2018г. ответникът е бил редовно призован лично на адреса известен по делото. С оглед гореизложеното съдът приема, че отговора от 11.12.2018г с направени от ответника правопогасителни възражения е бил депозиран в срок.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период , обезщетение за забава на плащането им в размерите на процесните суми, за които с предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Разпечатката съдържа 52 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b681616-0c79-4c01-b807-267ec20c2b6e