Решение № 529 от 17.12.2020, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 321/2020
- Вид
- Решение № 529
- Подписан
- 17.12.2020
- В сила
- 08.11.2021
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГИЕВ РУСЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 2121 от 16.11.2021 · МИХАИЛ ДРАГИЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.8 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.20а ал.1 и ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а ал.1 и ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а, ал.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.3 и ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.3 и ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.6 или ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.6 или ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.9 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Р Е Ш
Е Н И
Е
№503 17.12.2020 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №321 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ“***- М.В.“, представляван от М.В.П. от гр. Стара Загора против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/01079/3/01/04/01 от 18.02.2020 год., издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“. Оспорването се основава на съображения, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона. В жалбата се твърди съществените процесуални нарушения се изразяват в смесването на производството по налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ и с производството по установяване на публични задължения, развиващо се по реда на ДОПК. В АУПДВ са посочени като основания нормите на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, които обаче не конкретизират кое от производствата по чл.27, ал.6 или ал.7 се прилага. Това следва да е направено в оспореният акт, но не е сторено, което се приравнява на липсата на мотиви. В подкрепа на това е и разпоредбата на §4, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Изложени са доводи, че е приложимо производството по ЗУСЕСИФ. Твърди се също така, че неизпълнението на приходната част на бизнес плана не представлява неизпълнение на нормативни ли договорни задължения на бенефициента по смисъл на националното законодателство.
Приходната част на бизнес плана не е част от финансовите показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и инвестицията е определена като жизнеспособна. Заложените стойности както в приходната част, така и в разходната част са прогнозни и са изчислени с оглед отговарянето на критериите за жизнеспособност на проекта, определени в Наредба №30/2008 год., като в същата са посочени конкретни формули, по които ще бъде оценявана ефективността на инвестицията и финансовите показатели, за да бъде одобрен проектът за финансиране. В този смисъл заложените показатели са за да отговаря проекта на законовите изисквания. Целите на подпомагането са посочени в чл.2 от Наредбата и не включват постигането на определени приходи от инвестицията. От друга страна начинът по който следва да бъде изготвен бизнес плана е посочен в самата наредба, където в чл.16, ал.1 е посочено, че се прилага бизнес план по образец.
Ето защо, с оглед прогнозния си характер, приходната част на бизнес плана не би могла да служи за критерия за допустимост. Легалната дефиниция на понятията „приходи“ и „критерий за допустимост“ се появяват едва в приетите правила за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, т.е. приети са значително след сключването на административният договор между страните. Целта на мярката е да се подпомогнат земеделските производители за създаване на инвестиция, която да ги подпомогне в неземеделската им дейност. Договорът е контролните правомощия на ДФЗ касаят преди всичко разходната част на проекта. Дали неизпълнението на приходната част на бизнес плана е нарушение, то следва да се разгледа в контекста дали същото е довело до финансова вреда на съответните публични фондове, каквато в конкретния случай не е налице. Приходът е икономическа прогнозна стойност на функционирането на дейността и като такъв не може да послужи за извършването на неправомерен разход, а оттам не може да има за последица и нанасянето на вреда. Аргумент в тази насока е и приложение №1 към правилата. Целта на осъществявания от фонда контрол е целевото използване на помощта съобразно условията на договора, което е сторено и неизпълнението на приходната част на бизнес плана не може да послужи като основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна помощ. Дори и да се приеме, че изпълнението на приходната част на бизнес плана е критерия, обосноваващ т. нар.
„жизнеспособност на проекта“, то този критерий не е нарушен в конкретния случай, доколкото тази жизнеустойчивост може да е постигната и да не е изпълнена в пълен размер приходната част. Отделно от това материалната незаконосъобразност се състои и в това, че определянето на размера на наложената финансова санкция се базира на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който е приет значително по-късно след сключването на договора и отпускането на помощта, а от друга страна неправомерно им е придадено обратно действие в противоречие на чл.14 от ЗНА. Отделно от това, разпоредбата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, дава възможност да се определят правилата за налагане на финансови санкции, но не дава възможност на органа да регламентира нови основания за налагането на тези финансови санкции. Твърди също така, че при определянето на финансовата санкция не са спазени принципите на пропорционалност – не е отчетена степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Производството по издаването на АУПДВ започва в края на мониторинговия период, като към този момент, нарушението не може да бъде отстранено. Въз основа на така изложените подробни писмени съобразения е направено искане за отмяна на оспореният АУПДВ и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя адв. А.. В представената писмена защита е посочено, че като правно основание за налагането на санкцията е посочено разпоредбата на чл.16 от Наредба №30 от 11.08.2008 год., която норма обаче се намира в глава втора „Условия за предоставяне на финансова помощ“ в раздел IV „Изисквания към проектите“. Тази икономическа жизнеспособност се преценя към момента на кандидатстване и е условие за допустимост на проекта, В оспореният АУПДВ обаче липсват мотиви, на какво конкретно се дължи това неизпълнение. Липсва икономически анализ който да обоснове икономическата нежизнеспособност на проекта. Съгласно легалната дефиниция, тази жизнеспособност на плана, предполага генериране на приходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Неоснователно са били взети финансовите показатели само за три години, въпреки че тази жизнеспособност следва да бъде оценена за период от пет години, а в случаи на СМР за десет години. От приетото заключение на експертизата се установява, че проекта е жизнеспособен. Проверката е била извършена през месец юни 2019 год., към който месец петгодишния мониторингов период не е бил изтекъл, доколкото договора е бил сключен на 24.10.2014 год. Моли да се приеме, че бизнес плана е изпълнен от страна на жалбоподателят – едноличен търговец. Безспорно се установява, че към момента на проверката, проектът функционира като къща за гости, като по този начин се доказва, че е налице използването на придобитите активи въз основа на финансирането по предназначение, като неизпълнението на бизнес плана не може да обоснове обратния извод. Не приема като основание за налагане на санкцията е цитираната т.4.12 от договора, тъй като одобрената инвестиция се използва в срока на договора и в съответствие с одобреният проект. Аналогично е и възражението за посочената т.4.18 от договора, тъй като спазва одобреният проект за срока на договора. Подлежащата на възстановяване сума е определена и в нарушение на чл.46, ал.2 от Наредба №46, ал.2 от Наредба №30/2008 год. Посочената като основание за налагането на санкцията т.30 от приложение към раздел I от Правилата, които обаче са приети от некомпетентен орган, тъй като към 30.08.2019 год., Държавен фонд „Земеделие“ не е бил овластен за това. В чл. 11, ал.2 и чл.11а, ал.1 от ЗПЗП са изчерпателно уредени правомощията на ДФЗ и ДФЗ – РА, но липсва нормативно основание за издаване на подзаконови нормативни актове.
Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалният си представител адв. М., излага становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени доводи. За безспорно установено смята, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП във връзка с чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Процедурата по отпускането на безвъзмездната финансова помощ, както и връщането на суми се съдържа в Наредба №30/2008 год. При издаването на АУПДВ са спазени процесуалните правила, съдържащи се в АПК, като оспореният административен акт съдържа всички необходимо реквизити. Заложените финансови резултати в бизнес плана, с който жалбоподателят е кандидатствал за финансиране, не са изпълнени за проверяваните три години, което се доказва и от назначената и допусната съдебно-счетоводна експертиза. Неизпълнението на приходите от бизнес плана, както и 50% от трудовата заетост са безспорно установени по делото. При определянето на размера на сумата, подлежаща на връщане са спазени правилата за налагането им. Не е налице ретроактивно действие на нормите, а правилата са приети от компетентен орган. С тези правила не се установяват нарушения на задължения на ползвателя по мярката и не се променят правните последици. С тези правила само се определят размера на санкциите, но не се определят нови нарушения. Това обаче не е санкция, а последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правната уредба на съюза, като правилата не водят до нарушаване на принципа на правната сигурност. Изразява несъгласие с оплакванията в жалбата на търговеца, като излага подробни доводи в тази насока. При издаването на АУПДВ са спазени процесуалните правила, като не се съгласява, с твърденията на жалбоподателят, че проекта е жизнеспособен. Твърди че, търговското предприятие на едноличния търговец е декапитализирано, приходите му са недостатъчни за постигане на поетите по договора задължения и съответно изплащане на инвестицията му, поради което е налице виновно неизпълнение на договора.
Направено е искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.
Административен съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх.№24/311/01079 от 23.05.2013 год. от ЕТ“ГИМ – М.В.“ е внесен проект за изграждане на база за отдих и туризъм, като към заявлението са приложени необходимите документи. Част от тях е и бизнес плана /лист 22-41/, като в същия е предвидено брой на постоянно заетият персонал за проекта две места. Базата за отдих ще се състои от седем стаи за настаняване на туристи. Съгласно бизнес плана след изграждането на базата в нея ще бъде назначен един брой производствен персонал. Тази база е предвидено да бъде една дългосрочна инвестиция. Във финансово икономическия статус през първата година са заложени 1095 нощувки при единична цена от 75.00 лв. и годишни приходи от 82 125.00 лв. В следващите девет години са заложени съответно 1260 нощувки при единична цена от 75.00 лв. или годишни приходи от 94 500.00 лв. като други приходи са заложени и такива от наем на велосипеди и всъдеходи съответно от 2 600.00 лв. през първата година и 3 250.00 лв. през останалите девет години от бизнес плана. В бизнес плана са предвидени и съответно разходи в размер на 7 908.54 лв. през първата година и 9 100.35 лв. през останалите девет години. Като други разходи са заложени в таблица девет и различни суми за десетте години, а като себестойност на единица продукция за една двойна стая е заложена сумата от 7.22 лв. В таблица десет е заложена и прогноза за нетните парични потоци, като е посочена и годишната печалба за всяка една от десетте години, заложени в бизнес плана.
На 24.10.2014 год. между ДФ „Земеделие“, от една страна, наричана за краткост „Фонда“ и ЕТ“***- М.В.“, представляван от М.В.П., като „Ползвател“ е сключен Договор № 24/311/01079 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „разнообразяване на неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 год., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 191 618.32 лева (чл.2, ал.1 от Договор №26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г. (лист 93-99). В чл.3, ал.1 от договора е указано че ползвателят се задължава да извърши инвдестицията, предмет на договора в срок до 15.09.2015 год.
Разпечатката съдържа 23 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b678ac3-cfb8-4f4f-8706-1d5f34a8f465