Решение № 2763 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2763 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100514562 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна подадена от „ИВЕЛА КЛИНИК-МЕДИЦИНСКИ

ЦЕНТЪР“ЕООД и В. В. М. срещу решение № 12830/28.06.2024г. по гр.д. № 14700/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 състав, в частта, с което са осъдени да заплатят солидарно на М.

И. А. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата от 12 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от медицински деликт, ведно със законната лихва от предявяване на иска 24.8.2022г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 137,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи , от които сумата 67,50 лева , платена на 13.10.2020г. за премахване на конци и сумата 70 лева за консултация с пластичен хирург, платена на 26.8.2020г, ведно със законната лихва от предявяване на иска 24.8.2022г.- до окончателното й изплащане и разноските по делото в размер на 659,38 лв..

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснато процесуално нарушение във връзка със съвкупната оценка на събраните по делото доказателства. Въззивниците посочват, че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически изводи, а именно: липса на предупреждение и предоставена информация от страна на д-р М. за увеличени рискове при интервенцията с оглед обстоятелството, че ищеца е дългогодишен пушач, както и препоръка за намаляване на тютюнопушенето, най- малко поради обстоятелството, че ищеца е подписала информирано съгласие, където е налице подробно описание. Считат, че съдът неправилно не е коментирал заключението по СМЕ, което посочва наличие на обективни фактори, които увеличават риска при всяка хирургична интервенция, а направеното отхвърляне на шевния материал е обстоятелство, което и при полагане на най – добрата грижа не може да бъде предвидено. Считат, че в случая е налице случайно събитие свързано с индивиуалната реакция на организма на ищеца, въпреки полагане на дължимата грижа и прилагане на най – добрите медицински практики и стандарти.

Счита, че ако въззивният съд прецени, че все пак е налице виновно поведение 1 на ответниците във връзка с причинените на ищеца вреди, то следва да бъде прието наличие на съпричиняването им от ищеца изразяващо се в неспиране на тютюнопушенето и неспазване на необходимата хигиена. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановен друго, с което исковете се отхвърлят изцяло, евентуално – се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се приложи точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендират разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. И. А., в която изразява становище, че изложените доводи във въззивната жалба за неправилност на съдебното решение са несъстоятелни. Твърди, че съдът правилно е приложил материалния закон с оглед събраните по делото доказателства, установяващи при пълно и главно доказване предпоставките за уважаване на исковите претенции. Твърди, че изложените във въззивната жалба твърдения за приложени всички добри медицински стандарти и практики спрямо процесния случай от доктор М. се опровергават от доказателствата по делото,настъпилите увреждания на здравето на ищцата надхвърлят рисковете и описаните нежелани последици в информираното съгласие, което е подписала, както и не са налице доказателства, които установяват пряка причинна връзка между тютюнопушенето и предизвиканите увреждания. Посочва, че медицинският център, в който е извършена операцията към датата на същата, не е бил надлежно регистриран лечебно заведение по ЗЛЗ и няма право да практикува медицинска дейност.

Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 вр. чл.53 от ЗЗД от М. А. за солидарното осъждане на ответниците „Инвела Клиник - Медицински център„ ЕООД и В. В. М. за сумата от общо 24 637,50 лв., представляваща сбор от:

-18 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от медицински деликт вследствие на операция от 13.07.2020 г.

-6 637,50 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от медицински деликт вследствие на операция от 13.07.2020 г.

Решението в частта, в която са отхвърлени исковете от М. А. против „Инвела Клиник Медицински център„ ЕООД и В. В. М. с правно основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 6500 лв. – платено от възнаграждение по договор за медицинска услуга от 13.07.2020 г., както и за заплащане на неимуществени вреди над уважения размер от 12 500 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв. като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2. противоправност на деянието, 3.вреда 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 ЗЗД .

Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването 2 е в тежест на ищеца.

Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата е безвиновна, гаранционно – обезпечителна и се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната т.е. за чужди виновни действия.

В случая се претендира солидарна отговорност между възложителя на работата и физическото лице, натоварено да извърши тази работа, на основание чл.53 от ЗЗД, но наличието на гореописаните предпоставки спрямо всеки един от тях следва да бъдат установени при условията на пълно доказване от ищеца.

Следва да се има предвид и че д еликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо условие за противоправното действие/бездействие на лицата да е налице влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда. /решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО/, както и че юридическото лице носи гаранционнообезпечителна отговорност, като не може да се експулпира от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице извършило/допуснало противоправното действие/бездействие. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958 г. /.

Според разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл от обявените за безспорни факти по делото с доклада на първоинстанционният съд, както и от приетите по делото писмени и гласни доказателства /в непротиворечивата им част показанията на свидетелите Ч., А. и С./, вкл. и хода на въззивното производство, по отношение на които страните не са направили оплаквания и оспорвания във въззивната жалба, респективно отговора на въззивната жалба, сочат на следната безспорна и установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото: на 13.7.2020 г. е сключен договор между М. А. и доктор В. М. за двустранно увеличаване и повдигане на бюста с кръгли импланти, поставени под големия пекторален мускул с разрез около ареолата, вертикално надолу и в гънката на гърдата, с опериращ лекар - доктор М., който към този момент е управител на ответното дружество -„ИНВЕЛА КЛИНИК-МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР“ЕООД при цена за естестичната операция от 6 500 лева, заплатена от ищеца; преди сключване на договора са проведени консултации – още от от м.март 2020г. с доктор М., който е снел анамнеза и назначил изследвания – л.361-363 от делото на СРС, предоперативна анестезиологична консултация и преценка – л.342-344 от делото на СРС, лабораторни изследвания – от 24.06.2020г. – л.345-347 от делото на СРС, преглед при специалист – вътрешни болести - л.348 от делото на СРС, кардиологично изследване – л.349 от делото на СРС, мамографски преглед – л.350 от делото на СРС, а непосредствено реди извършване на оперативната интервенция ищеца е подписала декларация за съгласие и декларация за информирано съгласие за предстояща анестезия и

3 информирано съгласие за извършване на операция – л.351,352, 363 и л.16-19 от делото на СРС; на същата дата – 13.07.2020г. е извършена операцията на ищеца от доктор М. под пълна анестезия, за което е съставен опертивен протокол – л.355-357 от делото на СРС, ищеца е престояла в клиниката 24 часа - след операциятав реанимация и при непрекъснатото присъствие на медицински персонал, като на 14.07.2020г. сутринта е изписана и издадена епикриза от доктор М. – л.358-359 от делото на СРС, в която е предписано медикаментозно лечение и препоръки за поведение след операцията; записани часове за постоперативни манипулации и на които ищеца се е явила - 17.7.2020г.

/премахване на дрен/, планирани дни за смяна на превръзки на 31.7.2020г., 7.8.2020г, 24.8.2020г., 31.8.2020г. /копие от амбулаторен журнал, воден в медицинския център, отразяващ посещенията на пациентите – л. 394-400 от делото на СРС /; на 31.07.2020г. при смяна на превръзка от медицински персонал /медицинска сестра работеша в ответния медицински център, а не от лично от доктор М., който към този момент отсъствал/, се установява наличието на дупка по разреза и шева на лявата гърда, като медицинската сестра, която е извършила процедурата по смяна на превръзка, е заснела отвора по шева и е изпратила снимката на доктор М.; след проведен телефонен разговор между ищеца А. и доктор М., същия счел, че не е необходимо предприемане на каквито и да са действия от спешен порядък и определил ден за преглед на 03.08.2020г. ил 04.08.2020г., когато лично извършил преглед на ищеца и констатирал наличието на отвор по разреза на лявата гърда, като предприел лечение с аквацел АЖ, включително и при преглед и нова превръзка на 07.08.2020г.

/отново поставена превръзка аквацел АЖ, когато отвора бил увеличен и с оголване на имплатна/; за описаните медицински манипулации след операцията липсват съставени документи от медицински център установяващи точния вид на извършените манипулации вкл. и лицата, които са ги извършили; поради влошаване на състоянието на ищеца, задълбочаване на размера на дехисценция /отваряне на раната/, оголване на импланта и започнала некроза на тъканта около нея, при преглед на 24.08.2020г. е постигнато съгласие между пациент и лекар /ищеца и ответника М./ за извършване на нова операция /реоперация/ за премахване на имплантите, която е извършена на 29.09.2020г. и за която са съставени медицинските документи по ИЗ № 94 – л.366-393 от делото на СРС вкл. и епикриза от 15.10.2020г. след оперативната интервенция – л.23-26 от делото на СРС.; след изписване от клиниката на 30.09.2020г. ищеца и доктор М. не са провеждали повече прегледи, наблюдения, консултации, като на 13.10.2020г. ищеца е посетила кабинет по пластична хирургия в ДКЦ „Вита“, където е направен преглед и премахване на конците, за която интервенция заплатила 67,50 лв. – л.33 от делото на СРС; на 14.12.2020г. ищеца отново е посетила ДКЦ „Вита“ и извършила преглед мамолог с оплаквания за болки в гърдите – л.34-35 то делото на СРС.