Решение № 264921 от 21.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 21.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: А.А. при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10575 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Ищецът Д.К. твърди, че на 11.03.2018 г. на път I-5 между с. Конуш и с. Козлец е настъпило ПТП, причинено от водача на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № ******, който загубил контрол над управляваното от него превозно средство и преобърнал същото. Вследствие на това ПТП е пострадал ищецът, който се е возил като пътник зад водача на мотоциклета, като на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които са довели и до отрицателно отражение върху емоционално състояние на ищеца и върху начина му на живот. Ищецът твърди и че във връзка с лечението си е направил разходи в размер на 2 223,85 лв.

Твърди, че към момента на процесното ПТП за мотоциклета не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. (частичен иск от общия размер на претенцията от 50 000 лв.), както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 2 223,85 лв., заедно със законната лихва върху посочените суми от 27.07.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Г.Ф. оспорва иска. Оспорва както причините и начина, по който е настъпило процесното ПТП, така и наличието на причинна връзка между него и сочените от ищеца увреждания. Счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за получените увреждания, тъй като се е съгласил да пътува с мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, който е употребил и алкохол.

Претендира разноски.

Третото лице помагач С.Ш. не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Видно от представения протокол от съдебно заседание от 24.02.2020 г. за споразумение, одобрено в наказателното производство по НОХД № 182/2020 г. на РС – гр. Хасково и съгласно чл. 413, ал.

3 вр. с ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК, а също така с оглед на посоченото в представените констативен протокол за ПТП от 11.03.2018 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2018 г., по делото следва да се приеме за установено, че на 11.03.2018 г. на път I-5, км 308 в землището на с.

Конуш, община Хасково е настъпило ПТП, при което водачът на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № ****** – третото лице помагач на ответника по делото С.Ш. – е управлявал превозното средство със скорост над разрешената, след употреба на алкохол (с концентрация на алкохол в кръвта 1,45%о) и без да притежава необходимата правоспособност, като е изгубил контрол върху мотоциклета, при което той е паднал, като така са причинени телесни увреждания на ищеца Д.К., който се вози като пътник. Както е установено и в одобреното споразумение в наказателното производство, поведението на водача е противоправно, тъй като той е нарушил правилата относно максимално разрешената скорост за управление на МПС (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Водачът е нарушил и забраната да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5%о (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП), както и правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изискващо водачите да контролират непрекъснато управляваното от тях МПС.

Следователно поведението на водача на мотоциклета е противоправно и виновно (не само с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но и с оглед на одобреното споразумение в наказателното производство). В резултат от това поведение и настъпилото от него ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца. Поради това за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му вреди.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, както и с оглед на посоченото в одобреното споразумение в наказателното производство, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открито счупване на дясната бедрена кост и изкълчване на лявата тазобедрена става, както и множество ожулвания по крайниците, обилно кървящи рани на дясното бедро, кръвонасядане и оток на дясното бедро.

Така полученото от ищеца счупване е наложило извършването на първоначална операция, при която са поставени метали за стабилизиране на счупената кост, а след това и повторна операция за изваждане на поставените метали (както е посочено от съдебномедицинската експертиза и от свидетелката Н.К., а също и видно от представените по делото две епикризи). Според представените епикризи първоначалният болничен престой на ищеца, непосредствено след процесното събитие, е от 11 дни, а при последвалата операция в края на м. 11.2019 г. ищецът е пребивавал още 5 дни в болница.

От заключението на медицинската експертиза и от показанията на свидетелката Н.К. (майка на ищеца), между които няма противоречие, се установява, че възстановяването на ищеца от получените травми е продължило около 9-10 месеца, като през първите 5 месеца той е бил на легло, а след това е започнал постепенно да се придвижва с помощни средства (патерици). В началото на лечението си след инцидента ищецът е изпитвал силни болки, като е приемал и болкоуспокоителни, тъй като не е можел да спи от болка (както сочи свидетелката и както е отразено в заключението на експертизата). След посочения период от 9-10 месеца ищецът вече е можел да се придвижва сам, макар и на кратки разстояния, а впоследствие се е възстановил напълно, макар и да е останало накуцване при движение и все още да изпитва болки (според свидетелката). Наличието на болка в мястото на счупването, дори и след възстановяването от травмите, особено при претоварване на крайниците и при промяна на времето, се потвърждава и от заключението на медицинската експертиза. Според заключението на вещото лице и посоченото от него при разпита му макар и в представеното по делото образно изследване на ищеца, да се установява деформация на силуета на костта като при хроничен възпалителен процес, не може да се приеме, че ищецът е развил подобно хронично възпаление (видно от хода на лечението му), а също така следва да се приеме, че костта и движенията на ищеца са възстановени след изваждането на поставените в костта стабилизиращи метали. Следователно, дори и ищецът все още да накуцва при движение (както сочи свидетелката), трябва да се приеме, че този дефект е в малка степен и не засяга способността на ищеца да използва краката си и да се придвижва нормално.

Следва да се съобрази и посоченото от вещото лице в заключението му, както и от свидетелката Н.К., обстоятелство, че от зарастването на получените рани, включително от извършените оперативни интервенции, са останали белези по вътрешната и външната страна на бедрото на десния крак (от коляното нагоре, както сочи свидетелката). Според експертизата тези белези имат траен характер и ще останат за цял живот, въпреки че с времето ще избледнеят. Получените белези следва да се приемат и за обективно загрозяващи, доколкото попадат върху част от тялото, която е видима, особено през летните месеци при носене на по-къси панталони. Поради това следва да се отдаде значение и на тези увреждания, още повече с оглед и на младата възраст на ищеца (към момента на настъпване на събитието той е на 26 години), което предполага и по-голямо негативно отражение на останалите видими белези върху самооценката на ищеца.

В показанията си свидетелката Н.К. посочва и това, че около година след процесното събитие, ищецът е отслабнал и зъбите му са се развалили. Тези показания на свидетелката обаче не се подкрепят от други данни по делото. Нито в представената медицинска документация, нито в заключението на вещото лице е отразено посоченото състояние на ищеца. Поради това трябва да се приеме, че дори и ищецът да е претърпял сочените от свидетелката допълнителни увреждания, връзката им с уврежданията, получени в резултат от процесното събитие, не се установява.

Следователно получените в резултат на процесното събитие увреждания следва да се определят като тежки, като получената травма, освен необходимост от две оперативни интервенции, е довела и до затруднения в предвижването и в нормалния живот на ищеца, особено в първите 5 месеца след събитието, когато той изобщо не е можел да се придвижва сам и е имал нужда от чужда помощ, а общият период на възстановяване на ищеца е около 9-10 месеца, като в началото на този период той е изпитвал силни болки, които, макар и спорадични и при определени ситуации, продължават и досега.

Както се посочи, следва да се отчетат и останалите видими белези по крака на ищеца от нараняванията и извършените операции, които са от естество да окажат значително отрицателно отражение върху самочувствието и самооценката на млад човек като ищеца. Също така следва да се съобрази и нормалният стрес, който изживява всяко лице, което пострада от ПТП. При отчитане на всички тези обстоятелства, включително и това, че ищецът е възстановил изцяло функцията на долните си крайници (според вещото лице), а също така е възобновил и извършването на предишната си трудова дейност (както сочи свидетелката Н.К.), като се вземе предвид и моментът на настъпване на процесното събитие през 2018 г., когато ищецът е на 26 години, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи в рамките на претендирания от ищеца по делото размер от 26 000 лв.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи във връзка с лечението му, следва да се посочи следното. Според заключението на съдебномедицинската експертиза представените по делото фактури, придружени с доказателства за плащане на съответни суми (фискални бонове), относно закупени от ищеца в период от около месец, непосредствено след процесното събитие, медицински изделия (стабилизиращите метали, поставени в счупената кост), лекарства, други продукти, както и заплатени такси към болницата, в която е лекуван, са пряко свързани с нуждите на провежданото лечение на ищеца от получените от процесното събитие увреждания. Според посочените фактури общият размер на заплатените суми възлиза на 2 223,85 лв.

Относно възраженията на ответника за това, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на процесните вреди следва да се има предвид следното.

На първо място, с оглед и на изявлението на третото лице помагач С.Ш., направено в съдебно заседание, относно това, че причина за падането на мотоциклета е поведението на ищеца, който е употребил алкохол, преди да се качи като пътник (данни за което са представени по делото и са анализирани от медицинската експертиза), поради което е залитнал, докато се е намирал върху мотоциклета, следва да се посочи, че одобреното споразумение в наказателното производство, което има значението на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, установява кое лице е причинило телесните увреждания на ищеца, тъй като причиняването на тези увреждания е елемент от състава на престъплението по чл. 342, ал. 1 НК. Тъй като телесните увреждания на ищеца са причинени в резултат от процесното ПТП, т.е. от загубата на равновесие и падането на мотоциклета, управляван от третото лице помагач, следва да се приеме, че именно поведението на С.Ш. пряко е довело както до настъпване на събитието, така и до настъпването на уврежданията за ищеца. В този смисъл поведението на ищеца, свързано с употреба на алкохол и евентуално дестабилизиране на превозното средство поради това, може да се преценява само като съпричиняващ процесното събитие фактор. Същевременно обаче ответникът не е направил възражение относно това, че посоченото поведение на ищеца е допринесло за настъпването на процесното ПТП, поради което това поведение на ищеца не следва да бъде разглеждано.