Определение № 756 от 28.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. Благоевград, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500698 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул.“С., чрез адв. С. У., против Определение № 431/11.05.2023г., постановено по гр.д. № 1485/2022г. по описа на Районен съд - Петрич.

С атакувания акт съдът е отказал да уважи молба на „А.Т.Е.Г.“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като намали същото на 400 лв. Сочи се, че в случая защитаваният интерес е идентичен и правоотношението е само едно, поради което се дължи само едно възнаграждение.

Отделно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъждането на възнаграждения за всеки иск е злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване. Твърди се, че адвокатско възнаграждение надхвърля материалния интерес пет пъти. Прави се искане за отмяна на атакувания акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и следва да бъде потвърден. Налице е константна и непротиворечива съдебна 1 практика, според която при обективно кумулативно съединени искове се дължи възнаграждение за всеки иск.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество е неоснователна, по следните

Районен съд - Петрич в сезиран с искове предявени от ищеца Б.

А. В. срещу ответника „А.Т.Е.Г.“ АД. Предявени са искове за прогласяване нищожност на договорна клауза за неустойка, договорена в Договор за потребителски кредит №3570057/21.01.2020г. и за връщане на заплатената сума в размер на 103,95 лв. поради нищожността на клаузата за неустойка.

Пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Д. М., в който е договорена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата по всеки един от исковете.

С решението предявените искове са уважени, а ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката в размер на общо 800 лв. - по 400 лв. за всеки иск.

В срок е направено искане за изменение на съдебното решение, недоволен от което е останал ответникът, но същото не е уважено и съдебния акт е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

Атакуваният акт е правилен. Съобразно изхода на спора – основателност на предявените два иска, на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения. Според посочената разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединени искове се определя върху цената на всеки от исковете, а не върху техния сбор.

Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата също се има предвид цената на всеки от обективно съединените искове, а не от техния сбор.

В случая ищецът е представляван от адвокат Д. М., който е осъществил безплатна адвокатска защита и съдействие, като на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за всеки иск е договорена безплатна адвокатска защита. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от посочената по-горе наредба е посочено, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство, съгласно тази наредба. В случая предявените искове са с цена за всеки от тях 103,95 лв., при което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи минимално възнаграждение от по 400 лв. за всеки иск или общо 800 лв.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 431/11.05.2023г. постановено по гр.д. № 1485/2022г. по описа на Районен съд гр. Петрич.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4