Решение № 353 от 03.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Р., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520200679 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С НП №24-02/06.02.2024г., издадено от ВПД Началник на Първо РУ при ОДМВР – Р. против М. С. М., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.28, ал.1 и на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

Срещу постановлението е подадена жалба от М. С. М., чрез адв.К.Х.АК– Р., упълномощена. Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В нея се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган /издателят на НП/, редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат представител и не релевират становище по делото.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.10.2023г., около 18.40ч., пол. служители от ГППД - Първо РУ при ОДМВР-Р. посетили адрес на ул.“****“№13А в гр.Р.. Повода бил, че били изпратени от ОДЧ или друг техен ръководител към горното РУ, за да окажат съдействие на жалбоподателя относно подаден от него сигнал по ЕЕН 112, отнасящ се до това, че А.Б.И. /бивша негова съпруга/ отказвала да спази режима на лични отношения на жалбоподателя с двете им деца, постановен с решение по гр.д.№3033/2022г., по описа на РС-Р.. Пристигайки на горепосоченото място, пол. служители установили, че жилището се обитава от роднини на А.И. /баща и баба/, а Иванова и децата не се намирали по това време там /адреса бил посочен официално като такъв в гр.д.№3033/2022г., по описа на

РС-Р. и в образуваното след него изп.д.

№20229140400929/02.11.2022г. на ЧСИ/. По повод случилото се, М. М. подал 1 сигнал до РП – Р. и била образувана пр.пр.6092/2023г., проверката от която приключила с постановление от 07.02.2024г., с което наблюдаващия прокурор отказал да образува ДП, поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. М. подал и сигнал до ЧСИ, който след извършена от него проверка отказал да наложи наказание на А.И. във връзка с образуваното пред него и горепосочено изпълнително дело. Отделно от тези проверки и поради това, че на 13.10.2023г. бил използван полицейски ресурс /изпращане от ОДЧ на пол. служители от ГППД – спешно реагиране на адреса ул.“****“№13А в гр.Р./, преценявайки че сигнала подаден от жалб.М. по ЕЕН 112 бил неверен и заблуждаващ, св.М.М. счел, че е извършено нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което и съставил АУАН бл.№095330-24-02/05.01.2024г. против жалб.М., а впоследствие АНО издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че съставения АУАН и обжалваното НП са издадени при съществени процесуални нарушения по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.2, т.5 и т.6 от ЗАНН.

В АУАН и НП липсват конкретни твърдения за осъществени обективни елементи, които са съставомерни признаци от обективната страна на състава на административната норма, която е нарушена.

Административнонаказващият орган е посочил като дата на извършване на нарушението 19.10.2023г., като от всички доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е подал сигнал по ЕЕН 112 на 13.10.2023г. – нарушение по чл.57, ал.1, т.2, пр.1 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Освен това от АНО не е посочено в НП конкретно и точно какво е извършил нарушителят, което да бъде преценявано като подаване на „заблуждаващи“ и/или „неверни“ сигнали чрез обаждане на ЕЕН 112.

Непосочването на обективните белези на извършеното деяние вменено като административно нарушение, представлява съществено нарушение във формата на НП и е самостоятелно основание обжалваното наказателно постановление да се отмени. В конкретния случай, неизлагането на фактически обстоятелства какво съобщение е предадено на тел. 112, прави невъзможна съдът да прецени дали същото представлява „заблуждаващ“ и/или „неверен“ сигнал. Описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, или от събраните пред съда доказателства, а извеждането на обективните и субективни признаци на нарушението са въз основа на обективираните в АУАН и НП констатации.

В тази насока са и събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства, въз основа на които не може да се направи категоричен извод, кои са неверните и заблуждаващи съобщения от жалбоподателя по ЕЕН 112. Твърденията на майката на децата А.И.

/обективирани с представен по делото и размножен на хартиен носител разговор по „Вайбър“ и с нейните писмени обяснения, приложени по пр.пр.6092/2023г. по описа на РП-Р./, че имали уговорка с жалбоподателя да вземе децата от паркинга на магазин „Технополис“ в 19,30ч. на 13.10.2023г., са в противовес на постановеното с решение по гр.д. №3033/2022г. на РС-Р., че адреса на местоживеене на двете деца и майка им А.И. е гр.Р., ул.“****“13А, ет.1, а бащата следва да вземе децата от този адрес всеки втори и четвърти петък от съответния месец - от 18,00ч. в петък – до 18,00ч. в неделя. От тук следва и извода, че подадената до ЕЕН 112 информация не е нито невярна, нито подвеждаща. Освен това, като основен мотив да издаде против жалбоподателя АУАН бл.№095330/05.01.2024г., св.М.М. посочва, че поради подадения от М. сигнал по ЕЕН 112, на процесната дата бил използван пол. ресурс /изпращане от ОДЧ на пол. служители от ГППД – спешно реагиране на адреса на ул.“****“№13А в гр.Р./. Това действие от органите на МВР не е регламентирано от ЗНССПЕЕН, като основание да се 2 констатира нарушение от страна на гражданите по чл.28, ал.1 от с.з., според който : „Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.“. Освен това, от приложената по пр.пр.6092/2023г. на РП-Р. експертна справка на съдържанието на процесния тел. разговор по ЕЕН 112 иницииран от жалбоподателя е видно, че последния съвсем вярно и правилно уведомява дежурния полицай, че в 18,00ч. на 13.10.2023г. се намира на ул.“****“13А в гр.Р., от където е постановено от съда да се извършва предаването на децата от майка им на него и във връзка с постановеното решение по гр.д. №3033/2022г. на РС-Р.. Следва да се посочи също, че дежурния пол. служител, който разговаря с жалбоподателя по ЕЕН 112 завършва разговора, като поканва М. да се яви в пол. управление за да подаде заявление/жалба относно случилото, а не да изчака на място, за да изпрати т.н. полицейски ресурс - пол. служители от ГППД – спешно реагиране, което се е случило впоследствие и към 18,40ч., но жалбоподателят не е предизвикал или инициирал по какъвто и да е начин посещението на тези пол. служители на ул.“****“13А в гр.Р., а посещението на тези пол. служители на този адрес е самоволно решение на дежурен ОДЧ или друг неустановен по делото пол. служител.

От горепосоченото съдът извежда извода, че както в АУАН, така и в НП деянието на жалб.М. не е индивидуализирано коректно и не съдържа конкретно посочени действия и поведение, осъществяващи състава на приетото за извършено административно нарушение – подаване по ЕЕН 112 на неверни и заблуждаващи съобщения, съобразно чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Напротив, от събраните по делото доказателства в с.з. се установи, че жалбоподателя съвсем вярно и правилно уведомява дежурния полицай, че в 18,00ч. на 13.10.2023г. се намира на ул.“****“13А в гр.Р., от където е постановено от съда да се извършва предаването на децата от майка им на него, във връзка с постановеното решение по гр.д. №3033/2022г. на РС-Р., но те не се намират там. Следва да се отбележи също, че от приложения по делото хартиен носител на разговор по „Вайбър“, не може да се направи обоснован извод кои са разговарящите, и кога е проведен разговора, а освен това този хартиен носител не представлява годно писмено доказателство по смисъла на НПК.

При преценка на доказателствата по делото, Съдът счита, че издателят на НП съществено е нарушил процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.2, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяната на НП. Освен това по делото не се доказа по несъмнен начин, жалбоподателят да е извършил от обективна и субективна страна вмененото му адм. нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, съобразно чл.6 от ЗАНН.

Предвид изхода на делото, Съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-02/06.02.2024г., издадено от ВПД Началник Първо РУ при ОДМВР – Р. против М. С. М., с ЕГН**********, с което за нарушение на чл.28, ал.1 и на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

3

ОСЪЖДА ОДМВР – Р. да заплати на М. С. М., с ЕГН-**********, сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р., в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________ 4