Заповед за изпълнение № 1566 от 24.11.2025, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XIX състав в проведеното на 24.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3338 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Деница Б. Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за частично уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. Х. М. ЕГН: **********, настоящ адрес **** да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите:

541,94 BGN (петстотин четиридесет и един лева и 94 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40027246040 от дата 26.07.2024г.: неплатена падежирала главница до края на срока на договора за периода от 10.09.2024 г. до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

92,67 BGN (деветдесет и два лева и 67 стотинки), представляваща договорна лихва неплатено падежирало договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора за периода от 10.09.2024 г. до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

138,12 BGN (сто тридесет и осем лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 11.08.2024 г. до 19.11.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN (петдесет лева).

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: ***, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Юробанк България АД

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми:

220,90 BGN (двеста и двадесет лева и 90 стотинки), представляваща друго - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

270,00 BGN (двеста и седемдесет лева), представляваща друго - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 400,00 BGN (четиристотин лева), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане 1 на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №3338/2025г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 40027246040 от дата 26.07.2024г.:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК кредиторът на едно парично задължение може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземането си, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението е подадено в изискуемата от чл. 425, ал. 1 от ГПК форма по образец. В производството по чл. 410 от ГПК кредиторът не е длъжен да представя писмени доказателства за установяване на претендираното вземане. Достатъчно е то да е сред изброените в чл. 410, ал. 1 от ГПК и да не налице нито една от хипотезите на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Искането отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не е в противоречие със закона или с добрите нрави в частта относно вземанията за главница , договорно възнаграждение върху главницата и лихва за забава върху главницата , поради което на основание чл. 411, ал.

2 от ГПК съдът следва да издаде исканата заповед за изпълнение в тази част, като присъди в полза на кредитора от разноските в размер на платената държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от 21,25 лева и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НЗПП в размер на 50 лева, определено съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В останалата си част заявлението подлежи на отхвърляне по следните съображения : Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжниците имат качеството на „потребители”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Между страните е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги .

Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в чл.10а, ал.4 oт ЗПК е предвидено, че “видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В настоящия случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителя, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава последното към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това 2 възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. С оглед предходното, съдът намира, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителите са се задължили да заплатят възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги. Искането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси по изложените съображения подлежи на отхвърляне .

Така наречените „разходи за извънсъдебно събиране” са в противоречие с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото е предвидено, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а освен това, от изложеното не се установява да е изпълнено изискването - видът, размерът и действието, за което се събира таксата, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характерът на тази такса, доколкото не са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, а именно: да не се оскъпява кредита, а обратното води до неоснователно обогатяване. Практически посочените в заявлението дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените услуги в чл.10а, ал.1 ЗПК.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на 3 който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Деница Б. Петкова )

4