Определение № 12 от 14.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. К., 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № 20245100200360 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213 ал.5 от НПК.

С Постановление от 28.08.2024 година на прокурор при Окръжна прокуратура - К. е отказано образуването на досъдебно производство по прокурорска преписка № *64/2024 год. по описа на Окръжна прокуратура – К. и същата е прекратена, поради отсъствие на данни за извършено престъпление от общ характер.

По подадена жалба от М. Ю. В. от с.К. срещу посоченото постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № *64/2024 год. по описа на ОП – К., с Постановление от 05.11.2024 год. прокурор в Апелативна прокуратура – П. е потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура – К. от 28.08.2024 год., с което е било отказано образуването на досъдебно производство.

Постъпила е жалба с вх. № 4959/20.11.2024 год. /с дата на пощенското клеймо – 18.11.2024 год./ от М. Ю. В. от с.К., обл.К., с искане за отмяна на постановлението на Апелативна прокуратура – П. по пр.преписка № 2878/2024 год., потвърждаващо постановление на Окръжна прокуратура – К. по пр.преписка № *64/2024 год., с което е отказано да се образува досъдебно производство. Жалбодателят излага в жалбата си твърдения за изграждането на незаконна ограда от съседа му К.М. между имота на последния и имота на жалбодателя, досежно височината на същата. В жалбата се твърди, че през 1 м.април 2022 год. майката на жалбодателя - Р. В.а, подала жалба в тази връзка до Община К., но тъй като минали над две години, без да има резултат, жалбодателят е счел, че длъжностни лица от общината не са изпълнили своите задължения и бездействали, което според него би могло да се квалифицира като престъпление по чл.282 от НК. Твърди още, че в постановлението на Окръжна прокуратура било посочено, че по жалбата на майка му била извършена проверка на място на 19.05.2022 год., при която било установено, че изградената ограда съответства на одобрената проектна документация, но никъде не се коментирало, че не била извършена проверка от неговия имот, който бил под денивелация и спрямо него оградата била над 2.20 метра, което било нарушение на ЗУТ. Счита, че постановлението на Апелативна прокуротура – П. е неправилно, тъй като прокурорът от Апелативна прокуратура – П. превратно бил разгледал конструктивното становище, като за да отговаря на закона, същото трябвало да разглежда, че височината от 2.20 метра следвало да бъде съобразена от прилежащия терен по северната граница на имота, т.е. неговия имот, което обаче при строежа на оградата не било направено, въпреки което при посещение на място длъжностните лица не констатирали нарушение. Счита още, че длъжностните лица умишлено не изпълнявали своите задължения по закон.

Преди да извърши проверка на правилността – обосноваността и законосъобразността, на обжалваният прокурорски акт, съдът съд следва да прецени допустимостта на жалбата против същия.

Жалбата на М. Ю. В. е процесуално недопустима. Това е така, по следните съображения:

Прокурорска преписка № *64/2024 год. по описа на Окръжна прокуратура – К. е образувана по постъпила на 27.06.2024 год. по ел.поща жалба от М. Ю. В.а от с.К., в която са изложени обстоятелства, свързани с предходни жалби до Община К. – на неговата майка, по които според жалбодателя на били предприети никакви действия. По прокурорската преписка били изискани документи и материали, свързани със строежа на ограда от съседа на жалбодателя – К.М., между имота на последния и имота на жалбодателя и неговата майка. След получаване на такива документи и материали, с Постановление от 28.08.2024 год. прокурор при Окръжна прокуратура – К. е отказал образуването на досъдебно производство по 2 прокурорска преписка № *64/2024 год. по описа на Окръжна прокуратура – К. и същата е прекратена, поради отсъствие на данни за извършено престъпление от общ характер. За да постанови акта си, прокурорът е приел, че приложените документи по преписката сочели, че твърдението на В., че длъжностни лица ог Община К. са бездействали по жалбата на майка му и не са изпълнили служебните си задължения да извършат проверка по същата жалба, били неоснователни, тъй като още през месеца на постъпването й е била назначена комисия в общината, която да извърши проверка по документи и на място по жалбата на Вьрбанова и тя е изпълнила своите задачи , т.е. не било налице неизпълнение на служебни задължения от длъжностни лица в общината. Прокурорът е приел, че бил налице административен пропуск в работата на общината - да върне обратна информация на жалбодателя за резултатите от работата си от проверката по тази жалба, но този пропуск не можел да се окачестви като елемент от състав на престъпление, още по-малко на такова по чл.282 от НК. Относно престъплението по чл.282 от НК пък следвало да се посочи, че то предвиждало общ състав на длъжностно престъпление и намирало приложение тогава, когато нямало специален такъв.

При проверката било установено кои длъжностни лица в Общината са били ангажирани с дейността по разглеждане и проверка на жалбата на Р. В.а; какви действия били извършени и какви документи и обекти били проверени; както и били приобщени заверени копия от решенията на комисията с тяхното действително съдържание, при което не били установени данни, които да сочат, че някое длъжностно лице в Община К. е нарушило свои права респ. не е изпълнило задължения, които е имало, или превишаване на права по смисъла на чл.282 ал.1 от НК, а така също липсвали доказателства и за наличие на специалната цел, изискуема по чл.282 ал.1 от НК - да набави за някому облага или да причини някому вреда, което било задължителен елемент от състава на това престъпление. Прокурорът е посочил също в постановлението си, че не са били установени данни и за друго престъпление от общ характер.

Посоченото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство е било обжалвано от М. В. пред Апелативна прокуратура - П., като въз основа на жалбата му е била образувана преписка № 2878/2024 год. по описа на Апелативна прокуратура – П.. С Постановление от 05.11.2024 год. на прокурор в Апелативна прокуратура – П. е потвърдено постановлението на 3

Окръжна прокуратура – К. от 28.08.2024 год. по преписка № *64/2024 год., с което е отказано образуването на досъдебно производство. Прокурорският си акт прокурора от Апелативна прокуратура – П. е постановил, като е намерил жалбата на М. В. за неоснователна. Приел е за установено, че изграждането на оградата било в съответствие с разрешение за строеж № 19/12.11.2020 год., съпроводено с необходимите предхождащи и следващи документи, обявено и неоспорено от заинтересованите лица, а последващите възражения във връзка с височината на оградата са били разгледани от комисия, която не е установила несъответствие. Посочил е в постановлението си още, че изрично в конструктивното становище с указания за изпълнение е било посочено, че височината от 2.20 е съобразена от прилежащия терен по северната граница на имота. Съобразяването с тези параметри е било констатирано по повод жалба от Р. В.а от 19.04.2022 год., като възражението на жалбоподателя, че поради денивелацията в неговия имот тази височина била значително по-голяма, било ирелевантно от наказателно-правна гледна точка. Прокурорът от Апелативна прокуратура – П. е намерил, че правилно от страна на Окръжна прокуратура К. било прието, че липсвали данни за извършено престъпление по служба или друго от общ характер във връзка с неизпълнение на задължения от страна на длъжностни лица от общинската администрация.

Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.4 от НПК, потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, както и за изрично изброени в посочената разпоредба други престъпления, подлежи на обжалване от лицата по ал.1 /пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението/ пред съответния първоинстанционен съд в 7дневен срок от получаване на преписа от постановлението на прокурора от горестоящата прокуратура. А съгласно ал.5 на чл.213 от НПК, при обжалване на потвърдено от по-горестояща прокуратура постановление за отказ да се образува досъдебно производство, съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно.

От посочените законови разпоредби е видно, че на съдебен контрол от съответния първоинстанционен съд подлежи постановлението на прокурора за 4 отказ да се образува досъдебно производство, а не потвърдилото го постановление на прокурор от по - горестоящата прокуратура. В случая, обаче, с жалбата на М. Ю. В. от с.К., обл.К., е обжалвано именно постановлението на прокурор от горестоящата прокуратура – Апелативна прокуратура - П., с което е потвърдено постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура за отказ за образуване на досъдебно производство. В тази връзка следва да се посочи, че обжалването на потвърдителното постановление на Апелативна прокуратура – П. пред първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като същият съд не може да упражнява контрол по същество на постановленията на тази прокуратура, поради липса на такива правомощия по закон.

При това положение настоящият състав намира, че по делото не е налице надлежно сезиране на първоинстанционния съд с жалба против подлежащ на обжалване прокурорски акт. В подкрепа на този извод - че с подадената до Окръжен съд – К. жалба е обжалвано именно постановлението на по - горестоящата прокуратура, а не постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура – К. за отказ за образуване на досъдебно производство, е не само изричното посочване на съответния прокурорски акт, който се обжалва, а именно – постановлението на Апелативна прокуратура - П., още в първото изречение на жалбата, респ. направеното изрично посочване, че: „… Посоченото мен постановление на Апелативна прокуратура – П. е неправилно и Ви моля да го отмените…“ /на стр.2-ра от жалбата/, но е видно и от съдържанието на самата жалба, в която от жалбодателя се излагат само и единствено съображения, макар и изключително пестеливи, за неправилност на изводите на прокурора от АП – П., но не и такива по отношение на направените изводи от прокурора от първоинстанционната прокуратура, като при посочването на обжалвания прокурорски акт в първото изречение на жалбата включването на израза: „…., потвърждаващо постановление на Окръжна прокуратура – К. по пр.преписка № *64/2024 год., с което е отказано да се образува досъдебно производство.“, не е в състояние да промени направените по-горе изводи.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата на М. Ю. В. от с.К., обл.К. против Постановление от 05.11.2024 год. на прокурор в Апелативна прокуратура – П. по преписка № 2878/2024 год. по описа на АП – П., с което е потвърдено Постановление от 28.08.2024 год. на прокурор при Окръжна 5 прокуратура – К. по прокурорска преписка № *64/2024 год. по описа на ОП – К., с което е отказано образуването на досъдебно производство, и е прекратена посочената преписка, е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, като производството по настоящото Ч.н.дело № 360/2024 год. по описа на Окръжен съд – К. следва да бъде прекратено.

При този изход на делото съдът намира, че не следва да бъдат излагани съображения относно обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство, доколкото такова обсъждане е в компетенцията единствено на съответния първоинстанционен съд в производството по чл.213 ал.4 и сл. от НПК, при разглеждане на жалба против такова постановление по същество.

Водим от изложеното, Окръжният съд