Решение № 261229 от 06.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА при участието на секретар Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 895 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 176744 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2791 по описа за 2013 г. на СРС, III ГО, 141-ви състав, са били отхвърлени исковете на ищеца С.Г.Н. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ срещу ответника Р.Д.ПО Г.– СОФИЯ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 186/23.11.2012 г., издадена от Р.П.– директор на Р.Д.ПО Г.– СОФИЯ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – горски инспектор” при ответника, и за заплащане на сумата от 3750,00 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца – от 23.11.2012 г. до 23.05.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (22.01.2013 г.) до окончателното ѝ изплащане. С крайния съдебен акт е бил отхвърлен и искът на ищеца с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 650,00 лева, претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудово правоотношение за 31 работни дни за календарната 2013 г. На основание л. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от С.Г.Н. срещу решението на СРС в цялост. В депозираната жалба е посочено единствено, че съдът е възприел невярна фактическа обстановка, въз основа на която е достигнал до неправилни правни изводи. Направено е искане за отмяна на съдебното решение на СРС и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство - Р.Д.ПО Г.– СОФИЯ. В отговора се поддържа, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, а решението на СРС - правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззиваемата страна посочва, че СРС е спазил материалния закон и процесуалните правила при постановяване на крайния си съдебен акт. Посочено е, че в жалбата липсват аргументи и мотиви по същество на трудовия спор. Ответникът е изложил съображения, че в началото на 2012 г. са се осъществили промени в устройството/структурата на администрацията, като със Заповед № 75/28.02.2012 г. по описа на РДГ – София на директора на РДГ-София, Комисия от експерти в Дирекцията, вкл. председателят на синдикалната организация на РДГ-София, са разработили ново длъжностно разписание на РДГ-София, поради необходимост от съкращение в щата на всички длъжност специалист „горски стража” към онзи период на 2012 г., каквато е заемал ищецът, вследствие на нова нормативна уредба в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), последната предвиждаща заемане на длъжността „горски инспектор” от трите длъжностни нива по ЗДСл и КТ след конкурсна процедура. В параг. 4 от ПЗР от наредбата била дадена правна възможност за преназначаване на лицата, желаещи това, без провеждане на конкурс. Било прието преназначаването по параг. 4 от ПЗР от наредбата да е по чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 4, като с тези служители да бъде подписано споразумение за преназначаване до провеждане на конкурса за длъжностите, вкл. и с ищеца. След обявяване на конкурса за заемане на шестте бройки по щатно разписание за главен специалист „горски инспектор”, същите били заети от лицата, издържали конкурса, докато ищецът бил стигнал само до етап решаване на тест. Ищецът бил подал, наравно с всички останали кандидати, молба за явяване на обявения конкурс. Ищецът бил надлежно уведомен за резултата от теста с писмо с вх. № 3835/16.11.2012 г. по описа на РДГ-София, а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ на 23.11.2012 г. В посочената разпоредба било предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвествие, с постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса. В заповедта за прекратяване били вписани като дължими обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни през 2012 г., а за 2013 г. платен годишен отпуск не му се полагало, тъй като трудовото му правоотношение с РДГ-София било прекратено. В отговора на въззивната жалба е направено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивникът не се е явил и не е бил представляван от процесуален представитл. Постъпило е становище с вх. № 263725/24.01.2022 г. от страната чрез пълномощника ѝ – адв. М., в което е преповторено съдържанието на жалбата, било е направено искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание се е явил процесуален представител на въззиваемата страна – юрк. С., който е направил отново искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноски, като е посочил, че поддържа доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със следните искове: по чл. 334, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 186/23.11.2012 г. на Р.П.– директор на Р.Д.ПО Г.– СОФИЯ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – горски инспектор” и за заплащане на сумата от 3750,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца – от 23.11.2012 г. до 23.05/2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (22.01.2013 г.) до окончателното ѝ изплащане, както и с иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 650,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудово правоотношение за 31 работни дни за календарната 2013 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете изцяло и е поискал отхвърлянето им, като е изложил съображения, сходни на тези в исковата молба.

Съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн.,

ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012 г.) назначаването на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс. В параг. 4 от ПЗР от посочената наредба законодателят е предвидил в срок до шест месеца от влизане в сила на наредбата служителите на ИАГ и нейните структури, които отговарят на изискванията за заемане на длъжностите по чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 6 (главен специалист - горски инспектор, старши специалист - горски инспектор и младши специалист - горски инспектор) от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се преназначават без провеждане на конкурс.

Със

Заповед № 75/28.02.2012 г. на Директора на РДГ-София е бил определен състав на комисия, която да разгледа и да предложи на Директора на РГД-София предложение за проект за длъжностно разписание в съответствие с новите изисквания за длъжностите „горски инспектор” по трудово и служебно правоотношение.

Със заявление с вх. № 1502/25.04.2012 г. до Директора на РДГ-София ищецът е поискал да бъде преназначен на длъжност „горски инспектор” във връзка с новото длъжностно разписание, считано от 02.05.2012 г.

Със

Заповед № 161/23.04.2012 г. на Директора на РДГ-София е била определена комисия, която да разгледа постъпилите заявления и документи за преназначаване на длъжност „горски инспектор” по трудови правоотношения и да изготви списък на служителите. В изпълнение на това е бил изготвен протокол и списък към него (л.70-73), като под номер 31 като „допуснат” фигурира и ищецът.

Видно от Допълнително споразумение към трудов договор от 02.05.2012 г. между РДГ-София и ищеца е било сключено споразумение за преназначаване на последния от длъжност „горска стража” на длъжност „главен специалист – горски инспектор” в РДГ – София, като в споразумението изрично е упоменато, че същото се сключва на основание чл. 119 от КТ, чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ – до провеждане на конкурс.

С допълнително споразумение от 31.07.2012 г. е било изменено нивото, степента и размера на основната месечна заплата на ищеца.

По делото са представени Заповед № 467/02.10.2012 г. на Директора на РДГ-София за обявяване на конкурс и одобряване на условия за кандидатстване за длъжностите „главен специалист – горски инспектор” и „старши специалист – горски инспектор” в Дирекция „Специализирана администрация” на РДГ – София и обявление (л. 37) за същото. И за двете длъжности е било предвидено провеждането на конкурс чрез подбор на документи, тест и интервю-събеседване с успешно издържалите теста кандидати. Със заповед № 531 / 05.11.2012 г. на Директора на РДГ – София е била конституирана комисия за разглеждане на документи за допускане на кандидатите до конкурс.

С молба вх. № 3835/15.10.2012 г. ищецът и въззивник е заявил кандидатурата си за конкурса. Следва да се отбележи, че в молбата е вписано „главен специалист и старши инспектор – офис София”. Доколкото не са били направени възражения в тази насока по делото, а и видно от останалите документи касателно участието на ищеца в конкурсната процедура, следва да се приеме, че ищецът е кандидатствал именно за длъжността „главен специалист – горски инспектор”. За офис София за тази длъжност е имало определени 6 щатни места за конкурса, а видно от длъжностно разписание, в сила от 01.05.2012 г., (л. 62-64) именно шест броя е била числеността на персонала за тази позиция.

В протокол № 1 за допуснатите и недопуснатите кандидати от 06.11.2012 г. е отразено допускането на ищеца до конкурс.

Видно от заповед № 539 / 12.11.2012 г. на Директора на РДГ – София е била конституирана комисия за изготвяне на вариантите за тестовата част от конкурса и за определяне на системата за поставяне на резултати от теста. С Протокол № 1 от заседание на конкурсна комисия по чл. 94 от КТ за провеждане на конкурса за длъжността „главен специалист – горски инспектор” в офисите към Дирекция „Специализирана администрация” на РДГ – София от 12.11.2012 г. са определени редът и правилата за провеждане на теста и събеседването от конкурса. В Протокол № 2 от заседание на конкурсната комисия от 16.11.2012 г. са били обобщени резултатите от тестовата част на конкурса, като видно от протокола ищецът е имал 7 верни отговора и не е бил сред кандидатите, допуснати до следващия етап на конкурса. С писмо с изх. № 3835/16.11.2012 г. ищецът е бил информиран за резултата си от теста и че не е бил допуснат до по-нататъшно участие в конкурса. Видно от отбелязването в писмото, същото е било получено на ръка срещу подпис.

С Протокол № 3 от заседание на конкурсната комисия от 16.11.2012 г. е било извършено класирането на кандидатите, като е било предложено за 6-те щатни позиции „главен специалист – горски инспектор” да бъдат назначени кандидатите класирали се на първо място.

Със заповед № 186/23.11.2012 г. на Директора на

РДГ-София е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ – с постъпване на работа на служител, който е спечелил конкурс и постъпил на работа на 23.11.2012 г., за което е било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до НАП. Заповедта е била връчена на ищеца на 31.01.2013 г. лично. Видно от приложените на л. 134 – 139 6 броя допълнителни споразумения от 23.11.2012 г. и 26.11.2012 г. и данните от протокол № 3 от заседание на конкурсната комисия от 16.11.2012 г. спечелилите конкурса кандидати са били назначени на длъжност „главен специалист – горски инспектор” в РДГ-София.