Решение № 29 от 31.01.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Монтана, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседА.е на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20231600500427 по описа за 2023 година

Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-437 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на три жалби, подадени от С. К., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 181/2022 г., по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Я., рег. № *, с район на действие Окръжен съд-гр. Монтана, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Х. Р., срещу действията на ЧСИ А.Я..

С жалба с вх. № 2960/16.10.2023 г. се обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.06.2023 г . В обстоятелствената част на жалбата длъжникът по изпълнителното дело счита, че наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Твърди се, че не са спазени императивните изисквА.я на закона, както при подготовката на публичната продан, така и по време на самата процедура. Счита се, че не са спазени и повелителните разпоредби на закона във връзка с изготвяне на протокола за проведената публична продан. Твърди се още, че подаденото наддавателно 1 предложение не е валидно. Допълва се, че ЧСИ не е обявил имота на съответните за това места. Отделно от това се посочва, че длъжникът не бил получил съобщение за предявяване на разпределение за проведената продан.

Въз основа на така изложеното, жалбоподателката прави искане съдът да отмени издаденото Постановление за възлагане.

С жалба с вх. № 2961/16.10.2023 г. се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати производството по принудителното изпълнение .

В обстоятелствената част на жалбата се твърди, че от 2020 г. са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие на кредитора. За неправилни се считат твърденията на ЧСИ, че насрочените описи представляват валидни действия, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателката прави искане съдът да отмени отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

С жалба с вх. № 3070/27.10.2023 г. се обжалва извършен на 25.10.2023 г. въвод във владение . В обстоятелствената част на жалбата се твърди, че това действие е недопустимо да бъде извършено преди да влезе в сила Постановлението за възлагане. С оглед на изложеното жалбоподателката прави искане съдът да отмени извършения въвод във владение.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, взискателят по цесия К.К., ЕГН **********, не е подал писмено възражение по трите жалби.

На основА.е чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ЧСИ А. Я. е изложила мотиви по обжалвА.те действия. Посочва, че трите жалби са недопустими, поради това, че са подадени след законоустановения срок. По същество счита, че са неоснователни. Подробно представя в хронологична последователност извършените действия по принудителното изпълнение.

Настоящият въззивен състав намира, че жалбата, с която се обжалват действия на ЧСИ А. Я., изразяващи се в извършен на 25.10.2023 г. въвод във владение на купувач от публична продан на недвижим имот по чл. 498 от ГПК, е процесуално недопустима. В действащия ГПК се възприема принципът за изчерпателност на обжалваемите действия, основА.ята за обжалване и имащите право на жалба лица. Жалбоподателката има качеството на солидарен длъжник в изпълнителното производство и като такава тя е активно легитимирана да обжалва единствено тези действия на 2 съдебния изпълнител, които са изрично посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от Г П К . В настоящия случай жалбата е подадена срещу не подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ГПК.

С жалбата се иска отмяна на процесния въвод във владение, поради това, че длъжницата не е надлежно уведомена за изпълнението. Следва да се посочи, че отстраняването на длъжник или на трето лице от имот поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, е налице единствено при въвод на кредитора във владение, при реализиране на правото на принудително отнемане на вещи, по реда на чл. 522 от ГПК, но не и при въвод на купувача във владение след публична продан по чл. 498 от ГПК. В този смисъл са Решение № 253/19.04.2010 г. по гр. д. № 228/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 129/30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 138/06.03.2017 г. по гр. д. № 4099/2016 г. на ВКС, І г. о., в които е прието, че в случаи на процесния, защитата по чл. 435 от ГПК е неприложима. В случая изпълнителното производство не е образувано за въвеждане на взискател/кредитор във владение на имот, по смисъла на чл. 522, ал. 1 от ГПК, а за реализация на неудовлетворено притезА.е с паричен характер, чрез насочване на изпълнението върху недвижим имот, т. е. не се касае за въвод във владение на присъден имот по чл. 522 от ГПК, а за такъв по чл. 498 от ГПК.

Същото не попада в обхвата и на останалите действия на съдебния изпълнител, предвидени в ГПК като такива подлежащи на обжалване, поради което жалбата се явява недопустима, като насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на инстанционен контрол и следва да б ъ д е оставена без разглеждане , а производството по делото в тази част-прекратено.

Настоящият въззивен състав намира, че жалба с вх. № 2960/16.10.2023 г. и жалба с вх. № 2961/16.10.2023 г. са процесуално допустими, като подадени в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна с правен интерес- длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител. Същите са редовни и отговарят на изисквА.ята на закона за 3 форма и съдържА.е съгласно чл. 436, ал. 4, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК.

РазгледА. по същество, жалба с вх. № 2960/16.10.2023 г. и жалба с вх.

№ 2961/16.10.2023 г. се явяват неоснователни, а обжалвА.те действия на съдебния изпълнител-правилни и законосъобразни.

Окръжен съд-гр. Монтана, след като се запозна с изложеното в двете жалби, в мотивите на ЧСИ по обжалвА.те действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и на основА.е чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По жалбата, с която се обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.06.2023 г.

ОсновА.ята за обжалване на постановление за възлагане, съгласно чл.

435, ал. 3 от ГПК, са свързА. с тези изисквА.я на закона, които са необходими за самото възлагане. Предмет на обжалване е само постановлението за възлагане. Като предпоставка за обжалване законът посочва не „ненадлежно извършване на публична продан“, а само „ненадлежно извършване на наддаване“. От това следва, че при позоваване в жалба на основА.ето по чл. 435, ал. 3 от ГПК, трябва да се посочат и изследват само нарушения, пряко свързА. с процеса на наддаването, а не нарушения, свързА. с целия процес на публичната продан, каквито твърди жалбоподателката. Конкретно, основА.ята за обжалване по мотив, че наддаването не е извършено надлежно или имотът не е възложен по найвисоката предложена цена, могат да се свеждат до нарушение на разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 от ГПК.

Предмет на тълкувателно дело е бил въпросът кои действия на съдебния изпълнител, стрА.те и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.

Съобразно задължителните указА.я, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на стрА.те с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. На проверка при обжалване 4 на постановлението за възлагане подлежи и действието на съдебния изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали имотът е възложен на лицето, предложило най-високата цена.

При така очертА.я предмет на проверка при обжалване на постановление за възлагане, от него са изключени предварителните действия по насрочване на проданта и определянето на началната цена, въз основа на която да се извърши публичната продан. В мотивите, изложени по т. 8 от цитираното тълкувателно решение, изрично е посочено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта са действия на съдебния изпълнител, които подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат извън обхвата на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

По отношение на твърдението за допуснати процесуални нарушения при наддаването на публичната продан, съдът хронологично за пълнота ще изложи всички обстоятелства свързА. с насрочената публична продан.

Установява се, че по изпълнително дело № 181/2022 г., по описа на ЧСИ А.

.Я., с рег. № *и с район на действие Окръжен съд-гр. Монтана, в периода от 15.05.2023 г. до 15.06.2023 г., е обявена публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. *, ж. к. „*“, ул. „*“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с избено помещение № *. Имотът е оценен от вещо лице на 81250,00 лв. (л. 331-333 от изпълнителното дело). Подадено е възражение от длъжницата (л. 346-348 от изпълнителното дело), с което е оспорена определената от вещото лице цена. Дадено е второ заключение от друго вещо лице (л. 373-377 от изпълнителното дело), според което имотът е оценен на 89950,00 лв. Съгласно чл. 485, ал. 3 от ГПК, въз основа на двете оценки, е определена средноаритметична стойност на имота в размер на 85600,00 лв., която е послужила за начална цена на проданта.

Публичната продан е надлежно разгласена съгласно изисквА.ята на чл.

487, ал. 2 от ГПК. Изготвено е обявление от 10.05.2023 г., в което е посочена начална цена в размер на 85600,00 лв. (л. 388 от изпълнителното дело).

Съставен е протокол за разгласяване, който е регистриран в Районен съд-гр.

Монтана на 11.05.2023 г (л. 396 от изпълнителното дело). В него изрично е посочено, че изготвеното обявление е поставено на определеното за това място в кантората на ЧСИ А. Я. на 11.05.2023 г., в сградата на Районен съд-гр.

5

Монтана на 11.05.2023 г., в Общината по местонахождение на недвижимия имот на 10.05.2023 г. и на адреса на недвижимия имот на 10.05.2023 г. (видно от приложен на л. 391, 392 от изпълнителното дело снимков материал). Видно от приемо-предавателен протокол от 16.06.2023 г. (л. 413 от изпълнителното дело) за процесния имот е постъпило едно наддаватално предложение. На 16.06.2023 г. от ЧСИ е съставен протокол за отваряне на наддавателни предложения (л. 414, 415 от изпълнителното дело). В него е констатирано, че в посочения период е постъпило едно наддавателно предложение, поставено в запечатан плик (приложен по изпълнителното дело), съдържащо съгласно чл.

489, ал. 2 от ГПК предложената цена с цифри и думи и е подписано от наддавача. Предложението е подадено от К.К., взискател по делото, с предложена цена 85600,00 лв. Същият не дължи внасяне на задатък, тъй като е взискател, чието вземане е в по-голям от него размер. На основА.е чл. 492, ал. 1 от ГПК, за купувач на имота е обявен К. К.

На 16.06.2023 г. от ЧСИ А. Я. е съставено Постановление за възлагане (л. 464 от изпълнителното дело), с което процесният имот, предмет на публичната продан, е възложен на К.К., за сумата от 85600,00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира твърденията за допуснати процесуални нарушения при наддаването, макар и непосочени конкретно, за неоснователни. Въззивният съд не констатира да е налице ненадлежно извършване на наддаването. Всички действия по наддаването са извършени в съответствие с разпоредбите на ГПК.