Решение № 43 от 01.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Ирена К. при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ирена К. Въззивно гражданско дело № 20224100500175 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Е. М." ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град С., кв. М. д., ул. „Р. П. К.” № ...., чрез пълномощник – адвокат Д. П., срещу Решение № 89/20.10.2021г. по гр.дело № 875/2020г. по описа на Районен съд-С. в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Е. Ф. Е. установителен иск за вземане за мораторна лихва в размер на 964.60 лв., произтичащо от договор за потребителски кредит от 26.06.2008г., поради погасяването му по давност на основание чл.111 б.”в” от ЗЗД, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 151/06.03.2020г. по ч.гр.д. № 249/2020г. по описа на Районен съд-С.. Жалбоподателят счита, че в атакуваната част съдебният акт е неправилен. Излага, че претенцията му е за мораторна лихва на основание чл.9 от сключения между страните договор за кредит и същата се начислява до издължаване на главницата. Счита, че вземането за мораторна лихва е погасено по давност единствено за времето, предхождащо тригодишния период от сезиране на заповедния съд. Поради това прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция за мораторна лихва за посочения в исковата молба период бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез процесуалния й представител по пълномощие, в който заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и наведените с нея оплаквания. Излага, че постановеното решение в обжалваната част е правилно – съответно на закона и събраните 1 доказателства, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът поддържа в писмен вид изложените във въззивна жалба доводи за неправилност на атакувания акт. Поддържа искането си за разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му до неговия минимален размер, в случай, че въззивната жалба бъде отхвърлена.

Ответната по жалбата страна не се явява и не изпраща свой представител.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – С. е било образувано по искова молба на „Е. М.“ ЕООД срещу Е. Ф. Е., с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК, в която са изложени твърдения за наличието на сключен Договор за потребителски кредит № FL420071/26.06.2008г. между “ Ю. Е. Д. Б.” АД и ответника, по силата на който банката предоставила на последния кредит в размер на 4 000 лв. за текущи нужди и за пълно погасяване на дълга по съществуващ между тях друг договор за потребителски кредит, срещу задължение на кредитополучателя да погасява същия на месечни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, с падеж всяко 26-то число от месеца и с краен срок на погасяване на кредита 26.02.2017г. Посочено е, че кредитът бил усвоен от ответника, след което същият заплатил част от месечните вноски и преустановил плащанията, като вземането на банката станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора – на 26.02.2017г. На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. между „Ю. Б.” АД /с предишно фирмено наименование “Ю. Е. Д. Б.” АД/ и „Е.

М.” ЕООД вземането на банката по процесния договор било прехвърлено на ищеца, като уведомление за извършената цесия било изпратено до ответника, но същото се върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена. С прилагането му към ИМ се прави изявление за връчването му на насрещната по делото страна и зачитане на този факт по силата на чл.235 ал.3 ГПК. Ищецът посочва, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите по договора за кредит суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 249/2020г. по описа на Районен съд-С.. По същото дело се снабдил със Заповед № 151/06.03.2020г. за сумата от 1092.20 лв. – част от дължима главница по процесния договор от общо дължима 3 168.39 лв., за сумата от 2 407.80 лв. – мораторна лихва за периода от 26.06.2011г. до 04.03.2020г. за цялата дължима главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сторените разноски. Поради подаване на възражение по чл.414 ал.2 от ГПК за недължимост на вземането т твърдение за изтекла погасителна давност, ищецът подал настоящата искова молба. Със същата е поискано от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „Е. М.” ЕООД сумата от 1 092.20 лв. – част от общо дължима главница по договора в размер на 3 168.39 лв. и сумата от 964.60 лв. – мораторна лихва за периода от 26.06.2011г. до 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подал писмен отговор на ИМ, в който не оспори факта на сключване на процесния договор за кредит и уведомяването му за извършената цесия. Релевирал възражение за погасяване на претендираните вземания за главница и мораторна лихва по давност.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът дължи на дружеството ищец претендираната с ИМ главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея от 04.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил претенцията за мораторна лихва поради погасяване на това вземане по давност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, 2 против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

В законоустановения срок с отговора на ИМ ответникът е направил възражение по чл.111 ЗЗД за погасяване на вземането за мораторна лихва по давност. По същото съдът се е произнесъл с обжалваното решение, мотивите по които в тази част не се споделят от настоящата инстанция поради следните съображения:

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на последното. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая от 26.02.2017г. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до пълното погасяване на главното вземане. Когато искът е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяването на иска /на 02.03.2020г. е подадено заявлението по чл.410 ГПК/.

Следователно, претенцията за присъждане на мораторна лихва се явява неоснователна за времето от 26.06.2011г. /доколкото същата се претендира от тази дата/ до 01.03.2017г., тъй като е погасена по давност. В случая, исковата претенция за мораторна лихва следва да се приеме за основателна за периода от три години назад от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.03.2020г. или за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г. Доколкото в настоящото производство ищецът е претендирал част от главницата по договора, то претенцията му за мораторна лихва следва да бъде уважена за посочения период върху тази част. При съобразяване на експертното заключение и съблюдаване разпоредбата на чл.162 ГПК дължимата мораторна лихва за периода 02.03.2017г. до 02.03.2020г. върху претендираната част от главницата възлиза на сумата от 332.51 лв. До този размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение в тази част подлежи на отмяна, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено поради съвпадане изводите на двете инстанции за неоснователност на претенцията за мораторна лихва за сумата над 332.51 лв. до пълния предявен размер от 964.60 лв.

С оглед на това, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, направени в първоинстанционното производство, още в размер на 53.40 лв. /общо 228.63 лв./, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 39.13 лв. до пълната дължима сума от 48.49 лв. – разноски в заповедното производство, също по съразмерност. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство общо в размер на 92.15 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По претенциите за разноски във въззивното производство: Въззивникът е направил такива единствено за заплатена държавна такса, поради което с оглед изхода на спора в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 14.19 лв. по съразмерност.

Въззиваемата страна не е представила доказателства по делото за направени от нея разноски в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, В. окръжен съд 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № № 89/20.10.2021г. по гр.дело № 875/2020г. по описа на Районен съд-С. в частта, в която е отхвърлен предявения от "Е. М." ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град С., кв. М. д., ул. „Р. П. К.” № .... срещу Е. Ф. Е., ЕГН **********, адрес град С., ул.”П. Е.", бл. ..., вх. ..., ет. ... положителен установителен иск за мораторна лихва за сумата от 332.51 лв. и за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., както и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Ф. Е., ЕГН **********, адрес град С., ул.”П. Е.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., че същият дължи на "Е. М." ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление град С., кв. М. д., ул. „Р. П. К.” № .... сумата от 332.51 /триста тридесет и два лева и петдесет и една стотинки/ лв. – мораторна лихва върху главницата от 1 092.20 /хиляда деветдесет и два лева и двадесет стотинки/ лв. за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., представляващо вземане по Договор за потребителски кредит от 26.06.2008г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 151/06.03.2020г. по ч.гр.д. № 249/2020г. по описа на Районен съд-С..

ОСЪЖДА Е. Ф. Е., ЕГН **********, адрес град С., ул.”П. Е., бл. ..., вх. ..., ет. ... ДА ЗАПЛАТИ на "Е. М." ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление град С., кв. М. д., ул. „Р. П. К.” №.... направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 228.63 /двеста двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ лв. и тези, сторени в заповедното производство в размер на 48.49 /четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА "Е. М." ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление град С., кв.

М. д., ул. „Р. П. К.” № .... ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ф. Е., ЕГН **********, адрес град С., ул.”П.

Е.", бл. ..., вх. ..., ет. ... направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 92.15 /деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/ лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 89/20.10.2021г. по гр.дело № 875/2020г. по описа на Районен съд-С. в останалата обжалвана част.

Разпечатката съдържа 35 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b64331f-bd89-4121-ac4c-26eb3c614f93