Решение № 260 от 06.10.2022, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Козлодуй, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20221440100439 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК и цена на иска в размер на 1 387.06 лева.

Образувано е по искова молба от Д. П. Х., ЕГН ********** чрез адв.Х.

П. от АК - Враца против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление в град София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Безнес сграда „Люлин-6“, ат.2, представлявано от Зорница Димитрова, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 629.87 лв. - главница; 182.50 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 28.01.2011 г.; 99.84 лв. мораторна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 19.05.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. адвокатско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 22.08.2011 г., издаден по ЧГД № 667/2011 година на Районен съд Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че посочените вземания са погасени по давност на 14.11.2016 г., като през този период давността не е 1 спирана и прекъсвана.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска само по основателност. Счита, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита, че към процесното изпълнително производство не е приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС до датата на приемането му, доколкото изпълнително дело № е образувано през 2011 г., а ТР няма обратно действие. В случая било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изп.производство давност не тече. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Безспорно между страните е, че срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 22.08.2011 г., въз основа на заповед за изпълнение № 595/10.06.2011 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 667/2011 г. по описа на РС-Козлодуй за сума в размер на 629,87 2 лева – главница, 182,50 лева – възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. до 28.01.2011 г., 99,84 лева – мораторна лихва за периода 30.11.2009 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011 г. до окончателното погасяване, както и сумата в размер на 125,00 лева – деловодни разноски. Безспорно е че въз основа на издаденият на 22.08.2011г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1327/2011г. на ЧСИ Валери Йотов, което, след прехвърляне на архива на ЧСИ Йотов от ЧСИ Цветозар Найденов е преобразувано по изпълнително дело № 4256/2020г.

Безспорно е и, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия, която е съобщена надлежно на ищеца.

По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 667/2011 г. по описа на КРС, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила най-късно на 22.08.2011 г., на която дата е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на производството по изпълнително дело № 1327/2011г. на ЧСИ Валери Йотов, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство производство.

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.

В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на ответника, че в 3 случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно решение, доколкото същото е постановено след образуване на изпълнително дело № 1327/2011г. на ЧСИ Валери Йотов, поради което следвало да се приложи Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което в изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение за неоснователно, доколкото настоящото производство е образувано след постановяване на обсъжданото Тълкувателно решение. С него не се създава нова правна норма или да се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от датата на постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и същото следва да бъде съобразено по висящите изпълнителни дела. В този смисъл Решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по описа на ВКС III ГО, Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат действие по отношение на висящите към момента на постановяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното становище в Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. IV ГО на ВКС.

Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е подадената молба от 14.11.2011 г. на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД за образуване на ИД № 1327/2011г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, рег.№ 721 с район на действие ОС - Враца срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът е възложил на ЧСИ Валери Йотов по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия.

В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника, че погасителната давност за процесните вземания е прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение – 22.08.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 667/2011 г. на КРС. Следва да се посочи, че в ГПК заповедното производство не е приравнено с исковото, то е част от изпълнителния процес. Заповедта за изпълнение не формира сила на пресъдено нещо, както решенията, тя се ползва единствено с изпълнителна сила, поради което не може по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 334 от 24.04.2019 г. по гр.д. № 281/2019 г. III ГО. В контекста на горното са и мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК.

4

Заповедта за изпълнение и/или заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е предвидена в чл.116 ЗЗД, като действие, водещо до прекъсване на давността. Заявлението не е иск, нито е и действие по изпълнението, което да формира изпълнителен способ. Заявлението прекъсва давността, ако е предявен иск по чл.422 ГПК и ако същия бъде уважен, ако такъв не е предявен, давността не се счита прекъсната. Последното изпълнително действие по делото е в молбата за образуване на изпълнителното дело.

В законоустановения двугодишен срок, считано от 14.11.2011г. до 04.11.2013 г., взискателят не е предприемал действия по принудително изпълнение, не са постъпили и суми от длъжника, поради което изпълнителното производство по делото се прекратява по закон , а всички изпълнителни действия поискани и предприети след тази дата са незаконосъобразни. С резолюция на ЧСИ Найденов от 24.02.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по делото е прекратено.

Със съобщение за образувано изпълнително дело от 07.01.2022г. ЧСИ Иванка Цонкова, с peг. № 899, уведомява Д. Х., че срещу него е образувано ИД № 2080/2021г. по неин опис, но от взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Към съобщението е приложен подлежащия на изпълнение акт (изпълнителния лист), въз основа на който е образувано делото. Към съобщението е приложено и уведомление, адресирано до Д. Х., с което го уведомяват, че всички вземания произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-01320711 са прехвърлени на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г. Никъде в уведомлението за цесия обаче не е посочено, че вземанията по описания договор за потребителски кредит са точно сумите инкорпорирани в изпълнителен лист от 22.08.2011 г., издаден по ЧГД № 667/2011г. по описа на РС- Козлодуй. В изпълнителният лист също не е посочено дължимите суми по кой договор за кредит се дължат, така че по несъмнен начин да става ясно, че именно това вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договора за цесия от 15.05.20105г. Въпреки това ЧСИ приема за взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ ЕАД и по негова молба налага запор на банковите сметки на длъжника Х..

5

В периода от 14.11.2011г. до 04.11.2013 г., взискателят не е предприемал действия по принудително изпълнение, които да водят до прекъсване на давността, не са постъпили и суми от длъжника, поради което изпълнителното производство по делото се прекратява по закон в какъвто смисъл е и резолюцията на ЧСИ Найденов от 24.02.2021 г., с която на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по делото е прекратено, а всички изпълнителни действия поискани и предприети след тази дата са незаконосъобразни.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В настоящият случай, съдът намира, че считано от 24.02.2021г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването 6 не могат да доведат до прекъсване на давността.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b63b1ed-5e96-4c01-8e06-6b23c9ee8ae9