Решение № 508 от 11.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело № 20221110145666 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр чл.430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че на 27.10.2010 г. с М. Р. А. е бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който същият е отпуснал на ответницата сумата от 5560,00 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 60 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Сочи, че съгласно издадено от .... удостоверение срокът на обучението на ответницата е бил до м. февруари 2013 г., което означавало, че в срок от м. февруари 2014 г. до изтичането на 60 дни следвало кредитът да бъде погасен. Твърди, че ответницата не е изпълнила своите задължения по кредита, поради което ищецът е изпратил до същата нотариална покана, с която е обявил кредита за предсрочно изискуем и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи следните суми: 4090,29 лв. главница, 304,83 лв. - договорна лихва за периода от 14.11.2016 г. до 07.12.2017 г., както и 10,38 лв. - санкционираща лихва за периода от 14.11.2016 г. до 07.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 86199/2017 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата М. Р. А. е подала отговор на исковата молба, в който посочва, че предявеният иск е недопустим, доколкото същата не е изпадала в забава, тъй като дългът по сключения между страните договор не е обявен за предсрочно изискуем. Посочва, че сумата по кредита не се дължи, доколкото е налице основанието по чл.27, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, доколкото е родила две деца, за които прилага удостоверения за раждане. Твърди, че не е изтекъл предвидения в чл.24, ал. 3 ЗКСД 10-годишен срок 1 за погасяване на кредита, като посочва, че клаузата на чл.2 от Договора е нищожна, като протИ.речаща на императивна разпоредба. Счита, че договорът не би могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем, доколкото вноските не са определени по размер и до изготвянето на погасителен план за дълга, то не би могла да настъпи предсрочна изискуемост. Отделно от това, посочва, че клаузата на т.10.2 от Общите условия на договора, че лихвата се капитализира годишно, е нищожна. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на предявените искове по делото следва да се установи наличието на валидно правоотношение по договор за студентски кредит, по което ищецът е предоставил на ответницата съответната парична сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва; че е настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответницата и стойността на непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т. ч. индивидуално уговорени.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 27.10.2010 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата М. Р. А. сумата от 5560 лева, която сума е била усвоена от последната. Не се спори между страните и относно обстоятелството, че ответницата се е задължила да върне кредита по посочена банкова сметка на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който е следвало да се изготви и предостави на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

На първо място, следва да се обсъди основното наведено от ответницата възражение за настъпване на обстоятелства, които обуславят изпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на държавата. В чл.15.1 от Общите условия, неразделна част от сключения между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, е залегнала уговорката, че МОН погасява непогасената част от кредита при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период, като за това обстоятелство следва да бъдат предоставени съответните документи. Посочената уговорка преповтаря разпоредбата на чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД. Настоящата съдебна инстанция наМ., че действително от представените писмени доказателства, ответника М. Р. А. в посочения период е родила две деца. Съдът обаче счита, че доколкото същата не е представила доказателства за уведомяването на ищеца за посоченото обстоятелство, каквото задължение същата е имала, то направеното от нея възражение за наличието на основание чл. 27, ал.1, т. 3 ЗКСД се явява неоснователно. В този смисъл, гратисният период визиран в сключения договор, е започнал да тече на 27.10.2010 г. и е изтекъл през м. февруари 2014 г. (една година след първата дата за последния държавен изпит), като същият не е бил прекъсван или удължаван.

Съгласно императивните разпоредби на чл.17 – чл.18 ЗКСД отношенията между 2 банката и студента или докторанта се уреждат с писмен договор, с който банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока, при условията и по реда, предвидени в договора. Договорът за кредит се изготвя на ясен и разбираем език. Когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7, договорът за кредит е недействителен.

В конкретния случай с договора за кредит на кредитополучателя не е представена ясна и разбираема информация как задълженията му по договора за кредит следва да бъдат погасявани след изтичането на гратисния период. Както се посочи и по-горе, ответницата е дължала ежемесечни вноски за периода след м.февруари 2014 г. Съгласно чл. 5 от договора погасителният план следва да се изготви и да се предостави на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Същият следва да съдържа информация за броя на погасителните вноски, за техния падеж и размер, както и за общата сума, дължима от кредитополучателя (информация, която не се съдържа в процесния договор, подписан между страните). В настоящия случай не се установява при сключването на договора да е бил изготвен и да е бил подписан погасителен план. Също така до настъпването на преклузия за това в производството от страна на ищеца не е представен погасителен план, още по-малко такъв, подписан от страните. В случая, освен че не е представен подписан погасителен план, в самия договор за кредит не е определен размерът на всяка една от дължимите месечни вноски, които кредитополучателят дължи на кредитора за срок от 10 години след изтичане на гратисния период, съответно няма данни с всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и възнаградителна лихва се погасява.

Нарушени са изискванията на чл. 17, ал. 4, на чл. 24, ал. 2 ЗКСД, както и на чл. 18, ал.

3 ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето води до извод за недействителност на договора за кредит. Преди сключване на договора банката е била длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план като неразделна част от договора обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. При липса на погасителен план ответникът, като кредитополучател, няма яснота за размера на месечните вноски, които е задължен да заплаща, за падежите им, нито за това с всяка от вноските каква част от задължението за главница и лихва се погасява. Следва също така да се обърне внимание и на обстоятелството, че липсата на предаден на потребителя кредитополучател погасителен план, е въздигнато като санкция и води до недействителност на договора и съгласно ЗПК (чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК). По делото не са ангажирани доказателства страните да са постигнали съгласие относно размера на месечните вноски.

На следващо място, съдът при извършената служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, наМ., че са налице такива.

Съгласно чл. 2 от сключения между страните договор срокът за издължаване на кредита е 60 месеца (5 години), считано от датата на изтичане на гратисния период. В конкретния случай предвид уговореното между страните с договора, съдът приема, че е нарушена нормата на чл. 24, ал. 3 ЗКСД. В разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗКСД е предвидено, че кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни 3 месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.

Настоящият състав наМ., че разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗКСД има императивен характер и не представлява диспозитивна правна норма, която не може да бъде заместена по волята на страните, с оглед принципа на свободата на договаряне, установен в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗЗД. В чл. 2 ЗКСД е заложена основната цел на закона, а именно подобряването на условията за достъп до висше образование на основа на принципа за гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус. Следователно срокът за погасяване на кредита се явява в 10-годишен срок, считано от месеца, следващ месеца на изтичане на гратисния период (чл. 24, ал. 2 ЗКСД), като плащанията следва да бъдат извършени на равни месечни погасителни вноски. Предвид на това, съдът наМ., че клаузата на чл.2 от сключения договор следва да бъде обявена за неравноправна такава.

Отделно от това, клаузата на чл. 10. 2 от Общите условия към сключения договор, предвиждаща, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Налице е анатоцизъм, при който лихвата се прибавя към главницата и така форМ.ният дълг се олихвява, в частност олихвяват се вече изтеклите и капитализирани лихви. Тази уговорка протИ.речи и н а чл. 24, ал. 1 ЗКСД, предвиждащ, че общият размер на задължението на кредитополучателя се форМ. след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Визираната законова разпоредбата единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл.

10.2 от договора за кредит. Нормите на ЗКСД настоящият състав наМ. за императивни, поради което не е допустимо отклонение от тях по уговорка на страните.

Както се посочи и по-горе, кредиторът е извършвал капитализация на начислените възнаградителни лихви за срока на гратисния период, които след това е отнасял като непогасена главница, върху която е начислявал отново възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКСД преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита, което изискване настоящият състав приема, че включва и подписване на погасителен план, в който ясно да е посочен размерът на всяка една от анюитетните вноски, падеж на плащане, съответно с всяка вноска каква част от главницата и лихвата се погасява и какъв е остатъкът на задължението след всяка погасителна вноска, респ. общият размер на задължението за периода на погасяване. В конкретния случай банката не е изпълнила това императивно изискване.