Решение № 60 от 17.07.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Берковица, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Административно наказателно дело № 20261610200029 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. Т. А. против Наказателно постановление № 260243-000020/11.02.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Монтана, РУ Берковица, с което на жалбоподателя, е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 1533.88 евро/3000.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175А ал. 1 предл. 3 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл. 104Б т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото наказателно постановление и оспорва констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Твърди, че не е допуснал и извършил виновно посоченото нарушение. Моли след доказване на твърдените от него обстоятелства наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание страните редовно призовани явява се въззиваемата страна и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.01.2026г. в 02:40 часа в община Берковица, на път Втори клас № 81 жалбоподателят като водач на лек автомобил БМВ 318 И, М****С В Път II-81, км. 55+000 Проход Петрохан с посока на движение от гр.

Монтана към гр. София управлява лек автомобил БМВ 318 И с рег. номер:

1

М****В собственост на Д. С. И. с ЕГН: ***, като по път II-81 от км. 54+500 до км. 55+000 в посочения участък не използва пътищата отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно за други цели, като сменя рязко посоката си на движение и навлиза без причина от дясна в лява насрещна пътна лента, принуждава автомобила да се поднася в участък с ограничена видимост (ляв завой) и при заснежена пътна настилка с което създава опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. Автомобилът е спрян на път II-81, км. 55+000. Извършеното нарушение е заснето с CAR CAMERA с номер: CAR 007 от служебен автомобил на ОДМВР Монтана с рег. № СВ7291MT.

За констатираното нарушение Т. Й. Г., младши автоконтрольор при ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, в присъствието на свидетеля С. М. М. съставил на 10.01.2026г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 4836801 за това че на 10.01.2026г. в 02:40 часа в община Берковица, на път Втори клас № 81 жалбоподателят като водач на лек автомобил БМВ 318 И, М****С на Път II-81, км. 55+000 Проход Петрохан с посока на движение от гр. Монтана към гр. София управлява лек автомобил БМВ 318 И с рег. номер: М*****СВ, собственост на Д. С. И. с ЕГН: ***** като по път II-81 от км. 54+500 до км. 55+000 в посочения участък не използва пътищата отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно за други цели, като сменя рязко посоката си на движение и навлиза без причина от дясна в лява насрещна пътна лента, принуждава автомобила да се поднася в участък с ограничена видимост (ляв завой) и при заснежена пътна настилка с което създава опасност за живота и здравето на останалите участници в движението, с което е нарушена разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

АУАН е връчен на нарушителя веднага след съставянето на 10.01.2026г., който е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля Васил Цветков Богданов. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 26-0243000020/11.02.2026г., постановено от ВПД Началник РУ в ОД МВР, РУ Берковица /приложено заверено копие/. Наказващият орган е възприел изцяло обстановката, отразена в АУАН, приел, че е извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175А ал. 1 предл. 3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1533.88 евро/3000.01 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

Според приложената писмена справка за наложените наказания на жалбоподателя като водач на МПС е видно, че същият притежава свидетелство за управление на МПС от 2018 година като до настоящия случай има издадени 6 броя актове, 6 НП, 5 броя фишове и 3 ЗППАМ за наложени наказания за извършени нарушения на ЗДвП.

В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели 2 полицейските служители Т. Й. Г. и С. М., както и С. Д., който се е намирал в процесния автомобил заедно с водача.

Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Свидетелските показания също потвърждават изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 17.02.2026г. Жалбата е подадена на 19.02.2026г. тоест в законоустановения 14дневен срок за обжалване, считано от връчването. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършване на дължимата служебна проверка за правилността на обжалвания акт съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. По делото не се установява осъществяване на всички обективни и субективни елементи от състава на твърдяното нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - от ВПД Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Спазени са законоустановените в ЗАНН срокове за издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и същите съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, датата и мястото, където е извършено, законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е санкциониран на основание чл.175А, ал. 1 ЗДвП с глоба в размер на 1533.88 евро/3000.01 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 104б от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;

2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на разпоредбата на чл. 175А, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и 3 товари.

Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл. 2 ал.1 от ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. По силата на § 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като е безспорно, че към това понятие се отнася и процесния пътен участък.

Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели, различни от предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. "Дрифт"-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б т.2 от ЗДвП, но практиката е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Приложението на чл. 104б, т. 2 ЗДвП предпоставя установяване на умишлено извеждане на автомобила извън сцепление и извършване на действия, непривични за нормално управление /в този смисъл Решение от 01.12.2025г. по адм.д.365/2025г. на Административен съд Монтана/.

Преценката дали е извършено нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП е винаги конкретна и следва да бъде извършена като се вземат предвид всички установени обстоятелства по делото.

Съдът като прецени събраните писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка намира, че по делото не се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят „сменя рязко посоката си на движение, навлиза без причина от дясна в лява насрещна пътна лента, принуждава автомобила да се поднася в участък с ограничена видимост (ляв завой) и при заснежена пътна настилка с което създава опасност за живота и здравето на останалите участници в движението“. В съдебно заседание свидетелят Димитров, който е бил в автомобила заедно с жалбоподателя твърди, че на един от завоите жалбоподателят не преценил добре и влязъл с несъобразена скорост в завоя като натиснал спирачка.

4

Свидетелят посочва, че пътят не е бил почистен, може да е имало лед под снега и колата се поднесла само веднъж на завоя.

Актосъставителят Г. твърди, че в участък при ляв завой автомобилът на жалбоподателя се поднесъл и навлязъл от дясната в лявата лента за движение, за което той го спрял и му съставил акт за установяване на административно нарушение. Допълва, че това се случило през зимата, при снеговалеж и заснежен път. Свидетелят по установяване на нарушението и съставяне на акта М. разказва, че случката е била през снежен ден, в който валял много сняг, и автомобилът на жалбоподателя се поднесъл на „завоя с четирите мостове тоест колоните“. Според свидетеля на този завой много често полицейските служители пишат актове. Посочва, че при съставяне на акта поведението на жалбоподателя било преценено от тях като дрифт.

Съдът намира, че от събраните гласни доказателства не се установяват фактически действия на жалбоподателя, които да доведат да извеждане на автомобила извън сцепление и извършване на действия, непривични за нормално управление. От съдържанието на наказателното постановление и събраните свидетелски показания и на тримата свидетели се установява, че движението на автомобила от дясна в лява лента на острия завой се е случило само веднъж. Съдът като взе предвид това и предвид метеорологичната обстановка през този ден на месец януари, за която няма спор – а именно било е през нощта, валял е силен сняг и пътят е бил заснежен, намира, че по делото не се доказаха умишлени действия на жалбоподателя, с които използва пътя не по предназначение и за други цели. Не се установи също, че жалбоподателят е загубил контрол върху автомобила и е следвало да предприеме рязка маневра, за го овладее. Съдът намира, че в случая се касае за еднократно поднасяне на автомобила от дясна в лява лента вследствие на заснежения пътен участък и метеорологичната обстановка в този ден. Поради това установените действия на жалбоподателя не покриват състава на деяние, което може да бъде квалифицирано като такова по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b615025-cfdd-42b6-9db3-bf5363579429