Определение № 945 от 24.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

АННА ДИМОВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500472 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Д. А. Йорданова чрез адв. А. Д. против Определение № 764/26.03.2025 г. по гр. дело № 1581/2024 г. по описа на ВТРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 5749/07.03.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 280/14.02.2025 г. в частта за разноските на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата от 1121,88 лв. – възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Сити Кеш“ ООД, в който сочи, че не са налице основанията за отмяна на обжалваното определение, тъй като същото е съобразено с актуалната съдебна практика. Твърди, че поисканите разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв са подлежали на отхвърляне, доколкото се е опровергало качеството, в което ползващото се от безплатна правна помощ лице е сключило договор да правна помощ. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.

1

Великотърновският окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Според съществуващата практика на ВКС /определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. и много други/ се отрича необходимостта съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Такъв договор с дата 06.03.2024 г. е представен с исковата молба на Д. А. Д.а. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може да се намесва. Дори и да е релевирано възражението от другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатура всъщност това не е основание тази страна да се освободи от разноски.

Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл. 78 ГПК.

На следващо място, според настоящия съдебен състав, делото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с други искове с идентична правна квалификация. Освен това, макар това да не е единствен, нито водещ критерий, следва да бъде отчетено и че материалният интерес по делото в случая е нисък, като възлиза едва на 1482,04 лв. В случая са предявени два главни иска, които са обективно кумулативно съединени и които се намират в съотношение на обусловен и обуславящ, като и двата иска се основават на един и същи юридически факт – договор за заем. Предявени са и два евентуални иска, по които няма произнасяне, поради уважаването на главните. Поради това и оказаната правна защита в случая не обосновава получаване на отделно адвокатско възнаграждение във връзка с всеки един от съединените искове.

На следващо място, според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С– 2

438/22 г., съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираното решение, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 г.), е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в наредбата минимални размери, когато те не отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Посочените разрешения следва да намерят приложение и при преценка на възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът намира, че претендираното от адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1121,88 лв. е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до размер от 500 лв., който отговаря на изискванията на чл. 36 ЗАдв. и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 764/26.03.2025 г. по гр. дело № 1581/2024 г. по описа на ВТРС.

ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 280/14.02.2025 г., постановено по гр. дело № 1581/2024 г. по описа на ВТРС, като:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” №115Е, ет.

3

5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. З. Д. от САК, с личен номер № 1000768210, адрес: гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4