Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 582/2022
Вид
Решение № 1
Подписан
02.01.2024
В сила
08.02.2024
Състав
НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Б., 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20221810200582 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., жк „***“ 47, вх. Д, ап. 93, чрез упълномощения от него адв. А. Г. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С., упълномощен със заповед № *** от *** г. на МВР, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000/две хиляди/ лева, и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание , Д., се представлява от адв. А.Г. от САК , който поддържа жалбата против атакуванато НП.

Въззивната страна – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г.; НП № *****/*** г.; заповед № ****/*** г. , талон за медицинско изследване № 109077, фиш за спешна медицинска помощ, справка от ОДМВР КАТ С., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. А. П. и К. Н. Д., се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., около 20,54 часа, свидетеля Б. П. – мл.автоконтрольор при ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“, заедно с колегата си В. В., били изпратени от оперативния дежурен на ОДМВР С. на сигнал за спиране на криволичещ автомобил на Автомагистрала „Хемус“. Служителите на ОДВМР С. установили автомобила – л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № ***, който се движел по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна. На 44 км на автомагистралата полициейските служители направили опит да спрат със стоп-палка водача на посочения автомобил, но водачът на автомобила не спрял, а продължил движението си напред в посока гр. Варна, бил последван от полицейските служители, които се движели със служебен автомобил, слязъл от магистралата на пътен пътен възел „Б.“, където с помощта на светлинен и звуков сигнал бил спрян и била установена неговата самоличност - С. Н. Д..

Водачът Д. бил във видимо нетрезво състояние и отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство дрегер, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване и 7 броя стикери. На място дошъл братът на водача - К. Д., който го откарал със своя автомобил до ФСМП Б., за даване на кръвна проба. Жалбоподателят Д. не успял да даде кръвна проба, защото като бил върнат от медицинското лице, тъй като липсвали стикерите към талона за медицинско изследване. Върнали се на мястото, където бил спрян от полицейските служители – пътен възел „Б.“, да търсят стикерите, но не ги намерили, след което отново се върнали до ФСМП в болницата в гр. Б., но времето за даване на кръвна проба било изтекло и на водача Д. отново му било отказано вземането на кръвна проба.

За констатираното нарушение, свид. П. съставил против водача АУАН № ***/*** г., който не бил подписан от водача.

Въз основа на издадения АУАН било издадено от Началника на 2 сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С., атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., в което било посочено, че водачът Д. е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно: че е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. и К. Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., като намира същите за логични, последователни и конкретни. Не кредитира показанията на свид. Д. в частта относно състоянието на водача Д., че бил в нормално състояние и не бил употребил алкохол. Тези показания съдът възприема като заинтересовани от изхода на делото предвид билзката родствена връзка на свидетеля с жалбоподателя.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление.

Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае мястото, за което се твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да организира защитата си. Посочването в НП на друго място, а не на това, на което е извършено нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата 3 при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, са основни обективни признаци на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол. В конкретния случай, в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на 45 км на автомагистрала „Хемус“ спосока на движение към гр.

Варна, но в хода на съдебното следствие, и от събраните гласни доказателства – разпити на свидетелите П. и Д., се установи, че жалбоподателят е спрян на пътен възел „Б.“, където е установено и нарушението, а не на 45-ти км на магистралата.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият не ангажира доказателства за сторени такива.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група в ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № *** от *** г. на МВР, с което на С. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., жк „***“ 47, вх. Д, ап. 93, със съдебен адрес гр. С., ул. „***“ № 38, ап. 3, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 /двадесет и четири/ месеца, като неправилно и незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен 4 срок от съобщението до страните за постановяването

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ. му, пред

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5