Решение № 1040 от 19.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Благоевград, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100755 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. С Б представлявано от законния представител В изпълнителен директор срещу Г. В. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Б Ищецът твърди, че в периода от 06.12.2017 г. до 03.02.2024 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последния ВиК услуги /“доставка на питейна вода“, „отвеждане и пречистване на отпадъчни води“/ за имот, находящ се в гр. С г С , договорна сметка 2800059522, създадена към клиентски номер:

1005223860. Поддържа, че процесното облигационно отношение било уредено от Общите Условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на В „Со одобрени от КЕВР.

Заявява, че съгласно тези ОУ ответникът като потребител бил длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните от него Ви- "доставка на питейна вода", „отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Навежда, че за процесния период /от 06.12.2017 г. до 03.02.2024 г./ предоставил на ответника ВиК услуги на обща стойност от 651 лв., за което са били издадени 8 броя фактури, които са подробно описани в исковата молба. Твърди, че ответникът на 18.08.2023г. е депозирал заявление за промяна на титуляря по партидата на процесния имот, поради което същият бил собственост на ответника. Излага, че в това заявление от 18.08.2023г. ответникът изрично е бил приел показанията на водомера за процесния водоснабден имот. Сочи, че във връзка това заявление бил префактурирал неплатените задължения за предоставените ВиК услуги за процесния период от 06.12.2017 г. до 03.02.2024 г. на името на ответника Г. В. К.. Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок на основание ОУ се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 24.09.2023 година до 12.04.2024 година, възлизащо на общо 38,27 лв. Посочва, че за претендираните вземания по ч. гр. д. № 3307/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение.

Ответникът оспорва частично предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че претендираните вземания за периода от 06.12.2017г. до 1

21.10.2021г. били погасени по давност. Не оспорва, че на 18.08.2023г. бил подал заявление до ищеца за смяна на титуляря на партидата на процесния имот, като до тази дата титуляр на партидата бил друго лице. В тази връзка смята, че до настъпване на промяната на титуляря на партидата отговорност пред ищеца за възникналите задължения носил предходният, а не новият собственик. Поради това не носел отговорност, за което и да е било от задълженията, възникнали до 17.08.2023г. Признава, че дължи само сумата, посочена във фактурата, издадена на 09.02.2024г., като заявява изрично желание да я заплати.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 651 лв.

/шестстотин петдесет и един лева/ - главница за доставени ВиК услуги, дължими за периода 06.12.2017г. – 03.02.2024г., доставяни в имот с адрес 1700, С въз основа на договорни отношения, които до 01.09.2006 година са реализирани чрез неформален договор за доставка и пречистване на вода, а след 01.09.2006 година са регламентирани с Общи условия на „Со които са одобрени от КЕВР с Решение № ОУ064/17.07.2006 година и Решение № ОУ2/13.07.2016 година, като Действащите Общи условия са в сила от 28.08.2016 година и касаят договорна сметка 2800059522, създадена към клиентски номер: 1005223860, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 21.10.2024 г. до окончателното погасяване.

- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 38,27 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ - представляваща мораторна лихва за периода от 24.09.2023 година до 12.04.2024 година.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1579 от 06.12.2024г. по ч. гр. д. № 3307/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1. За процесния период 06.12.2017г. – 03.02.2024г. ищецът е доставял на процесния имот гр.

С услуги /“доставка на питейна вода“, „отвеждане и пречистване на отпадъчни води“/;

2. Ответникът е собственик на процесния водоснабден имот съгласно нотариален акт № 1 / 2017г. на нотариус Г с рег. № 303 в НК, вписан в вх.рег. № 82906/06.12.2017г., акт № 69. т.

CXCI. дело № 59701/2017г. на Агенция по вписванията;

3. Ответникът на 18.08.2023г. е депозирал пред ищеца заявление с вх. № ЗП-15615 за промяна на титуляря по партидата на процесния имот. В това заявление ответникът изрично е посочил, че е собственик на имота на основание гореописания нотариален акт.

Горепосочените безспорни обстоятелства се установяват и от приетия по делото доказателствен материал, включващ писмени доказателства.

Спорът по делото е концентриран относно това кой отговаря за задълженията до промяната на партидата на водоснабдения имот (предишният или новият собственик), както и дали вземанията са погасени по давност.

По отношение на тези спорни въпроси съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на 2 които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. На 06.12.2017г. ответникът е придобил собствеността върху процесния водоснабден имот. Старият собственик при продажба на имот е длъжен в 30-дневен срок писмено да уведоми оператора и да подаде заявление за промяна на партидата. В настоящия случай няма данни това да е било сторено. Заявление за промяна на партидата е подадено от новия собственик ответника едва на 18.08.2023г. В действителност съгласно чл. 9а от цитираната наредба промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Това не означава, че до заявлението за промяна на партидата потребител на ВиК услугите е старият собственик – продавач на водоснабдения имот, независимо че партидата до промяната се води на негово име.

Смисълът на разпоредбата на чл. 9а от наредбата е, че до заявяването на новия носител на правото на собственост за задълженията се предполага, че отговаря старият собственик на имота, който е и титуляр на партидата. Операторът на ВиК услуги няма как да знае за всички водоснабдени от него имоти дали и кога е имало промяна на носителя на правото на собственост. Ето защо, от практически нужди се приема с тази норма, че настъпилата промяна в собствеността има действие за него от деня на промяната по партидата на потребителя. Безспорно е, че за процесния период 06.12.2017г. – 03.02.2024г. ответникът в собственикът на имота, до който ищецът е доставял вода и други ВиК услуги. Следователно ответникът в качеството му на потребител на тези услуги и дължи заплащане на тяхната стойност. Това е така, защото реалният потребител е новият собственик - в случая от 06.12.2017г. това е именно ответникът. В заключение трябва да се изтъкне, че качеството на потребител на ВиК услуги се определя от собствеността или съответното ограничено право на собственост върху водоснабдения имот, а не от партидата.

По отношение на исковите претенции следва да се обсъди възражението на ответника по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за настъпила погасителна давност. В тази връзка следва да име предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело 3

№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вземанията за периодични плащания и за лихви (каквито са и настоящите вземания) се погасяват с тригодишната давност. В настоящия случай исковата претенция е предявена на 21.10.2024г., при което изчислявайки три години назад, то вземането се счита за погасено по давност преди 21.10.2021г. Съдът на основание 162 ГПК намира, че са погасени по давност вземането за главница за периода от 06.12.2017г. до 20.10.2021г. в размер на 521,05 лв. и вземането за лихва за периода от 24.09.2023г. до 12.04.2024г. в размер на 25,51 лв.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:

Ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния период 06.12.2017г.

– 03.02.2024г.

Възражението за погасяване по давност на претендираните вземания е частично основателно.

При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 129,95 лв. за периода от 21.10.2021г. до 21.10.2024г., като за остатъка до пълния претендиран размер от 651 лв. и за периода от 06.12.2017г. до 20.10.2021г. искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен.