Решение № 47 от 29.04.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. , 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20231860100072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*******, бул.„********” №23, вх.А, ет.2, ап.7 като сестра на Ж.Т.Т., с ЕГН ********, чрез своя пълномощник адв.П. И.

Ш., със служебен адрес: гр.*******, ул.„*********“ №65, ет.2, офис №210 срещу „*********“ АД – гр.*******, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, с ЕИК *******, със седалище на управление: гр.*******, район „********“, бул.“***********“ №68, чрез Ж.М.ДЖ., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.И.С. – членове на Управителния съвет на Дружеството. В исковата молба се твърди, че на 01.08 2018г., около 09.50 часа, в гр.******, обл.*********, на пътя за промишлена зона „*******“ към път I-6, в зоната на кръстовището с ул. „*********“, водачът С. И. С.ов с ЕГН **********, управлявайки товарен автомобил марка „Ман“, модел „ТГА 41.410“, с рeг. № С ********* ХН, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, установени в чл.16. ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП, предизвикал пътно-транспортно произшествие, като в зоната на действие на пътен знак „В 26“ с надпис на него „50" се е движил с 69 км/ч и навлизайки в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или заобикаля, блъснал управлявания от Ж.Т.Т. с ЕГН ********** мотопед марка 1

„Симсон“, модел „М50“ с рег.№ СО ********** М, в резултат на което последният починал, като по описания начин С.ов е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б."в" във вр.с чл.342, ал.1, предл.З и във вр. с чл.58, ал.1 от НК. В исковата молба се твърди, че по повод на така извършеното престъпление е образувано Досъдебно производство № 171/2018г. по описа на ОСлО при СОП (Прокурорска преписка 2240/2018г. по описа на СОП). Впоследствие прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу С. И. С.ов, по повод на който е образувано НОХД № 322/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, по което с Присъда № 18/24.08.2021 г., подсъдимият е признат за виновен да е извършил гореописаното деяние и е бил осъден да изтърпи описаното в присъдата наказание. Впоследствие, с Решение № 47/22.02.2022г. постановено по ВНОХД № 1347/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. Наказателно отделение, 3-ти състав, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Цитираното съдебно решение е влязло в законна сила на 25.03.2022г. като необжалвано. В исковата молба се твърди, че извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца следва да се считат за доказани в процеса на основание чл.300 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, влязлата в сила наказателна присъда е обвързваща за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, по отношение на цитираните елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Налице е и пряка причинноследствена връзка между пътнотранспортното произшествие, осъществено от подсъдимия и смъртта на пострадалия. В исковата молба се твърди, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищцата, като сестра на пострадалия, са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото. Вредите се изразяват в комплекс от изживяни и изживявани все още психологически шок, отрицателни емоции, страдания и скръб, които тя е претърпяла, търпи и ще търпи до края на живота си заради нелепата загуба на своя скъп брат. От деня на инцидента животът й е белязан изцяло от трагичната смърт на толкова близък за нея човек. Загубата й е непрежалима. Приживе между починалия и ищцата е имало изключителна привързаност, обич и уважение. Двамата са израстнали неразделни. Изпитвали са взаимни чувства на огромна любов и привързаност. Тези взаимоотношения са продължили до смъртта на пострадалия. Връзката им е била особено кармична. Празнината оставена 2 след смъртта Ж. не може да бъде запълнена с нищо в душата на ищцата.

Независимо от изминалото време след произшествието, скръбта й не намалява. В исковата молба се твърди, че от приложената към нея Справка от Информационния център на Гаранционния фонд се установява, че към момента на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие 01.08.2018г., по отношение на вредите, причинени при и повод управлението на товарен автомобил марка "Ман", модел "ТГА 41.410", с Per. № С ********* ХН, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, при ответника. В исковата молба се твърди, че със Заявление до ответника, получено с писмовна пратка на 08.07.2022г. са поискали да определи и изплати справедливо застрахователно обезщетение за претърпените от Р. Т. Й. неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния брат. По повод на цитираното заявление е образувана Застрахователна преписка /щета/ с № 211274180/08.07.2022г. по описа на „********“ АД-гр.*******. С Писмо изх.№ 31000/10.08.2022г. ответникът отказал изплащането на обезщетение преценявайки претенцията като неоснователна. В исковата молба се твърди, че правната възможност на увредените лица при пътнотранспортно произшествие да предявят пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от тях вреди е предвидена в чл.432 от КЗ. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие, да получи от застрахователя по задължителната застраховка 'Гражданска отговорност" на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица да са нанесени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието. В исковата молба се твърди, че съгласно Тълк.Реш№ 1/21.06.2018г. постановено по Тълк.Д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС № 4/25.05,1961 г. и в ППВС № 5/24.11 1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и 3 страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите на едно лице са най-близките му хора, неразделна част от семейството. В процесния случай, тези предпоставки са налице. В исковата молба се твърди, че Човешкият живот не може да бъде съизмерим с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увредените лица. По силата на закона то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Смъртта на някое от участващите в застрахователното събитие лица е една от най-тежките последици, които могат да настъпят. Застрахователното обезщетение в размер на 10 000 лева би било справедлив еквивалент на нанесените вреди предвид настъпилите много тежки отрицателни последици.

Обезщетение в подобен размер съответства и на практиката на съдилищата при идентични случаи на вреди, както и на икономическата обстановка в страната към момента на възникване на застрахователното събитие. Твърдим, че съпричиняване от страна на пострадалия няма, тъй като евентуалното нарушение от негова страна на правилата на ЗДвП не се намира в причинноследствена връзка с възникването на процесното пътно-транспортно произшествие.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да образува дело и да ги призове за явяване в открито съдебно заседание, и след като се убеди в основателността на изложените фактически твърдения и правни доводи, да постанови решение, с което:

- Да осъди „*********“ АД-гр.*******, регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, район „********", бул.***********" № 68, да заплати на Р. Т. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, бул "********'' № 23, вх."А", ет.2, ап.7, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на изживения, изживяван все още и търпим и занапред комплекс от отрицателни емоции, страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на нейния брат - Ж.Т.Т. с ЕГН **********, 4 ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 10.08.2022г. дата по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Също така на основание чл.127. ал.4 от ГПК посочва способ на плащане по специална клиентска сметка, открита съобразно Закона за адвокатурата и молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява становище за основателност на исковата претенция, ангажира доказателства, претендира съдебно-деловодни разноски по представени списък по чл.80 ГПК.

Ответникът „*********“ АД-гр.*******, регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, район „********", бул.***********" № 68, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В писмения отговор ответникът заявява следното становище: 1. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА – счита депозираната искова молба за нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК, а именно ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин за плащане на претендираното вземане. В исковата молба е описан способ на плащане специална клиентска сметка, но не фигурира самата сметка, което е в противоречие с изискванията за редовност, съгласно разпоредбите на ГПК.

Предвид изложеното, моли съда да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба с посочване на последиците, които биха настъпили при неизпълнение в срок указанията на съда. 2. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА И РАЗМЕРА НА ИСКА – счита предявения главен иск за неимуществени вреди от страна на Р. Т. Й. сестра на починалия, както и претенциите за законна лихва и за съдебноделоводни разноски за неоснователни, поради което ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер. В писмения отговор ответникът заявява становище, че не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на т.а. „МАН“ Модел „ТГА 41 410“ с ДК № „С*********ХН“ С. И. С.ов към деня на твърдяното в исковата молба събитие -01.08.2018 г. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в писмени становища по делото ангажира доказателствени искания, претендира разноски.

Районен съд-*******, като взе предвид доводите на страните, прецени 5 събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрани следните писмени и гласни доказателства: Присъда № 18/24.08.2021 г. постановена по НОХД № 322/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, ведно с мотиви;

Решение № 47/22.02.2022г. постановено по ВНОХД № 1347/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав; Заявление на Р. Т. Й. до "******** АД"- гр. *******;

Писмо изх.№

310007586/10.08.2022г. по описа на

„******** АД"-гр.*******;

Електронна справка от Информационния център на Гаранционен фонд;