Решение № 707 от 15.04.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр. София, 15.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ при секретаря Галина С., разгледа търговско дело № 1544 по описа за 2017г. и взе предвид следното:

Производството е по предявени от синдиците на

„К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) срещу „Б.Е.“ ЕООД искове с правно основание чл.

60а, ал. 1, т. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на следните недвижими имоти: 1) апартамент №2.3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, със застроена площ от 92,510 кв.м., находящ се в гр. София, район Сердика, ул. *********, сграда №1, заедно с 5,56 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена; 2) апартамент №6.1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, със застроена площ от 100,70 кв.м., находящ се в гр. София, район Сердика, ул. *********, сграда №1, заедно с 6,05 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.

След изменение на исковете, допуснато с определение от 23.02.2018г., като основание на исковете са заявени следните обстоятелства: 1) предоставяне на парични средства от „К.т.б.“ АД на „Е.***“ АД по договор за банков кредит от 15.09.2011г. и анекс от 05.12.2011г.; 2) придобиване на процесните имоти от „Е.***“ АД със средствата, предоставени от банката; 3) прехвърляне на имотите от „Е.***“ АД на ответника „Б.Е.“ ЕООД без изпълнение на насрещна престация, евентуално срещу престация на значително по-ниска стойност от стойността на имотите.

Ответникът оспорва исковете с възражения, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН не обуславя право на банката да иска връщане на имотите от ответника (съображенията са, че разпоредбата е приета и влязла в сила след датата на придобиване на имотите от ответника), както и с възражения за неосъществен фактически състав на правото на банката по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН (съображенията са, че имотите не са придобити от „Е.***“ ЕООД със средства с произход от банката, освен това имотите са придобити от ответника срещу насрещна престация – плащане на цената по договорите за продажба на имотите, сключени с „Е.***“ ЕООД).

Според практиката на ВКС, обективирана в определение №648 от 15.12.2017г. по ч.т.д. №2209/2017г. на ВКС, І т.о. (която практика може да се приеме за трайно установена с оглед цитирането на въпросното определение и възприемането на даденото с него разрешение във всички последващи постановени до момента актове на ВКС по приложението на чл. 60а, ал.

1, т. 1 ЗБН), разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН предвижда облигационно право с предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество с произход от банката, което чрез междинни прехвърляния, включително при трансформиране на имуществото в друг вид, е преминало в патримониума на трето лице без насрещна престация от това лице или срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност от полученото имущество.

Титуляр на облигационното вземане по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е банката, а длъжник по вземането е третото лице, в чиято разпоредителна власт се намира имуществото, като според тълкуването на чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗБН, дадено с цитираното определение №648 от 15.12.2017г. по ч.т.д.

№2209/2017г. на ВКС, І т.о., разпоредбата предвижда и относителна недействителност спрямо банката на сделките и действията, въз основа на които и като крайна последица имуществото е придобито от третото лице.

Описаното съдържание на разпоредбата на чл.

60а, ал. 1, т. 1 ЗБН несъмнено я квалифицира като материален закон, чието приложение по отношение на факти, настъпили преди влизане на разпоредбата в сила, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА може да бъде предвидено само по изключение и с изрична законова разпоредба.

Възраженията на ответника, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН не се прилага по отношение на факти, настъпили преди влизането й в сила, обаче се явяват неоснователни, тъй като законът, с който е предвидена разпоредбата - ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015г.), съдържа и преходна разпоредба, а именно §21, която предвижда обратно действие на предвидените с цитирания закон правила, аналогично на обратното действие, предвидено с §14, ал. 1 на ЗИДТЗ (обн. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г.) по отношение на измененията на материалните разпоредби на чл. 646 и 647 ТЗ, приети с посочения закон (виж решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. на КС).

Същевременно обстоятелството, че с чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН се предвиждат правни последици по отношение на факти, настъпили преди приемане на разпоредбата, включително се регламентират основания за загубване на права на третите лица, придобити преди приемане на разпоредбата, неизбежно поставя въпроса за съответствието на §14 и 21 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015г.) с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи с оглед произтичащата от цитираните разпоредби забрана за накърняване на правото на собственост от физически или юридически лица, включително чрез приемане на нормативни правила, които не са съществували към момента на придобиване на правото на собственост, но с обратно действие предвиждат основания за загубване на правото или ограничаване на съдържанието му, освен в изключителни случаи и в защита на оправдан обществен интерес при спазване на принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност.

Разпоредбите на чл. 60а, ал. 1, т. 1 и §1, т.

7 ЗБН предвижда два фактически състава на правото на банка в несъстоятелност да иска от трети лица връщане на имущество с произход от банката.

Общите елементи на фактическите състави включват: 1) предоставяне на имущество от банката на неин длъжник; 2) неизпълнение на насрещни изискуеми задължения на длъжника към банката (този елемент не е изрично предвиден, но липсата му би лишила разпоредбата на чл.

60а, ал. 1, т. 1 ЗБН от каквото и да било легитимно основание); 3) получаване на имуществото в същия или трансформиран вид от третото лице.

Последният елемент от първия фактически състав на правото на банката по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН представлява отрицателен факт – третото лице не е изпълнило насрещна престация, като съдържанието на разпоредбата може да обуслови извод, че хипотезата й покрива както случаите, при които имуществото е получено от третото лице без основание или въз основа на безвъзмездна сделка с длъжника на банката, така и случаите, при които имуществото е получено по възмездна сделка с длъжника на банката, но третото лице е в пълно неизпълнение на задълженията си по тази сделка.

Последният елемент от втория фактически състав на правото на банката по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН представлява значително несъответствие между стойността на полученото имущество от третото лице и стойността на насрещната престация на третото лице към длъжника, като отново са възможни две хипотези за осъществяване на фактическия състав – уговорените престации по сделката между длъжника и третото лице са значително неравностойни, уговорените престации са равностойни, но третото лице е в неизпълнение на значителна част от своето задължение.

Очертаният фактически състав на правото по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН в хипотезите на липса на насрещна престация от третото лице изключва възможността от необосновано накърняване на правото на собственост на третото лице върху полученото имущество като последица от приемането на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, тъй като във всяка от тези хипотези възможности за банката да иска връщане на имуществото от трето лице са предвидени от действащото право и преди приемането на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015г.).

В хипотезата, при която имуществото е получено от третото лице без основание, банката има право да иска връщане на имуществото от името на длъжника с иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, в хипотезата, при която имуществото е получено от третото лице по безвъзмездна сделка с длъжника, банката има право на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на сделката за недействителна спрямо нея, а в хипотезата, при която имуществото е получено по възмездна сделка с длъжника, по която третото лице е в пълно неизпълнение, банката също има право на иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД за упражняване на правата на длъжника да развали сделката и да иска връщане на полученото имущество по сделката, като във всички посочени хипотези банката има право да насочи принудителното изпълнение на вземанията си срещу длъжника върху имуществото, получено от третото лице.

Разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по съществото си представлява предвиден в закона облекчен исков ред за постигане на посочените последици, което означава, че не създава ограничения на правото на собственост на третото лице върху имуществото с произход от банката по смисъла на §1, т. 7 ЗБН, които не са съществували и преди приемането на чл.

60а, ал. 1, т. 1 ЗБН.

По идентичен начин следва да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗБН и в частта й, с която е предвидено право на банката в несъстоятелност да иска връщане на имущество с произход от банката от трето лице, което е получило имуществото срещу престация на значително по-ниска стойност, още повече при съобразяване на обстоятелството, че разпоредбите на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН и §1, т. 7 ЗБН не предвиждат критерии относно степента на неравностойност между престацията на третото лице и полученото имущество, които я определят като значителна по смисъла на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН.

Съгласно действащото законодателство преди, а и след приемането на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015г.), право на длъжника на банката да иска връщане на имуществото от третото лице в хипотези на неравностойност на насрещната престация на третото лице може да възникне в случай, че неравностойността на уговорените насрещни престации на страните по сделката е толкова съществена, че нарушава добрите нрави и води до нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в случай, че е налице основание за унищожаемост на сделката по чл. 33, ал. 1 ЗЗД (с изключение на двустранните търговски сделки, по отношение на които чл. 297 ТЗ изключва приложението на чл. 33 ЗЗД), или в случай, че уговорените насрещни престации са еквивалентни, но третото лице е в неизпълнение на задълженията си в степен, която обусловя право на насрещната страна да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД и да иска връщане на даденото по договора.

Тълкуването на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по начин, който разширява приложното поле на разпоредбата извън посочените хипотези на неравностойност на престацията на третото лице, неизбежно ще обуслови извод за противоречие на разпоредбата с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като ще предпостави накърняване правото на собственост на третото лице на основания, които не са съществували към датата на придобиване на правото.

Ето защо по изложените съображения и в приложение на чл. 46, ал. 1 ЗНА съдът приема, че фактическият състав на правото на банка в несъстоятелност по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН в хипотезите на неравностойна престация на третото лице по двустранна търговска сделка с длъжника на банката (какъвто е процесният случай) е осъществен в случаите, при които несъответствието на престациите по сделката между длъжника и третото лице обусловя нищожност на сделката, или в случаите, при които сделката е валидна, но третото лице е в неизпълнение на такава част от задълженията си по сделката, която обусловя право на длъжника да развали сделката и да иска връщане на престираното имущество по нея.

Като основание на предявените в настоящото производство искове са заявени при условията на евентуалност твърдения за осъществяване и на двата фактически състава на правото по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН (липса на насрещна престация от ответника „Б.Е.“ ЕООД по договорите за продажба на процесните имоти, евентуално извършена престация на значително по-ниска стойност от действителната стойност на имотите).