Решение № 3377 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3377 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110117650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са субективно и обективно и кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. К. И. и В. К. И., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ½ ид. част за всеки един от ответниците, както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д. К. И. да заплати на ищеца сумата от 17,51 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.02.2022 г. до м.04.2024 г., начислена относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. А, ап. 70, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (27.03.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 3,98 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 21.03.2025 г.

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. К. И. да заплати на ищеца сумата от 17,51 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.02.2022 г. до м.04.2024 г., начислена относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. А, ап. 70, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (27.03.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 3,98 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 21.03.2025 г.

Ищецът твърди, че ответниците Д. К. И. и В. К. И. били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода 1 м.02.2022 г. до м.04.2024 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Моли съда да уважи така предявените искове, предвид изложените подробни съображения в исковата молба. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Д. К. И. и В. К. И. са подали лаконичен отговор, с който единствено изразяват желанието си за извънсъдебно уреждане на спора.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В хода на проведеното на 19.02.2026 г. открито съдебно заседание ответниците заявяват признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право.

Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска 2 прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната – ответникът може да се разпорежда.

Ето защо и с оглед представените като доказателство по делото и приобщени писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание на иска, заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим, а по същество – основателен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът, като последният претендира 100 лева – държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда служебно на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. от 01.10.2025 г.). Общият размер на дължимите разноски е 300 лева или 153,39 евро.

На ищеца следва да се възстановят сторените разноски за депозит за особен представител в размер на 400 лева, чиято еврова равностойност е 204,52 евро, на основание чл. 4б от ЗДТ, тъй като тази разноска се е оказала недължимо платена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми сумата от 8,95 евро – главница за дялово разпределение за периода от м.02.2022 г. до м.04.2024 г., начислена относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. А, ап. 70, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (27.03.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 2,03 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 21.03.2025 г.

ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми сумата от 8,95 евро – главница за дялово разпределение за периода от м.02.2022 г. до м.04.2024 г., начислена относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. А, ап. 70, ведно със законната лихва върху 3 сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (27.03.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 2,03 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.04.2022 г. до 21.03.2025 г.

ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН ********** и В. К. И., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 153,39 евро – разноски, сторени в първоинстанционното производство пред СРС.

ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от е 204,52 евро, на основание чл. 4б от ЗДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4