Решение № 207 от 26.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000223 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на М. И. Я., с ЕГН ********** от *****, срещу решение №60/12.02.2026 г. постановено по т.д. №239/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на М. И. Я. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, за разликата над присъдените 10 225.84 евро /равняващи се на 20 000 лв./ до претендираните 20 451.68 евро /равняващи се на 40 000 лв./, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинени травматични увреждания вследствие ПТП, настъпило на 01.05.2020 г. по вина на водача на застрахования в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. марка „БМВ“, с рег. № ***** – М. Х. С., ведно със законната лихва върху сумата начиная от 15.04.2022 г., до окончателното й изплащане, като неоснователна.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е крайно занижено по размер, като присъдената сума за обезвреда не е в състояние да репарира всички понесени от ищеца болки и страдания вследствие от ПТП, както във физически, така и в психо-емоционален план. Излага, че съдът не е съобразил в пълнота задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68 г. по приложение принципа за справедливост. Не са отчетени социално -икономическите условията на живот, инфлационните индекси и актуалните застрахователни лимити към относимия за настоящия случай момент – май 2020 г. Моли съда да отмени решение в отхвърлителната му част, като постанови друго, с което да присъди допълнително 10 225.84 евро – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК, насрещната страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ 1

ЛЕВ ИНС“ АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата изцяло, с конкретно наведени възражения за неоснователност и необоснованост на същата. Отчитайки конкретните факти и обстоятелства сочи, че е налице кратък възстановителен период, без усложнения, в т.ч. без липса на доказателства за претърпени психически вреди.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 10 225.84 евро /равняващи се на 20 000 лв./ до претендираните 20 451.68 евро /равняващи се на 40 000 лв./, решението е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 10 225.84 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът М. И. Я., в резултат на произшествието е получил контузия на гръден кош, травматични отоци по дясна подбедрица, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота; счупване на дясна подбедрица в областта на вътрешния малеол (голям пищял), обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Според вещото лице се касае за лека травма на глезена, доколкото е счупен само единият израстък от трите, единият малеол, счупването е без разместване, като пострадалият се е възстановил напълно само с гипсова имобилизация за 35 дни и последваща рехабилитация. Обичайният срок на тази възраст и това счупване е около 2-3 месеца, като в конкретния случай оздравителния процес е завършил с костно срастване и възстановяване на движения в дясната глезенна става, без да са настъпили усложнения, походката е нормална, без накуцване.

Съобразно заключението по съдебно-психиатричната експертиза, не се установяват данни за настъпили вследствие на преживяното ПТП „Остра стресова реакция" или „Разстройство в адаптацията“, не е установена от вещото лице обективна информация за настъпили вследствие на процесното ПТП психопатологични нарушения като инсомния, тревожност, безпомощност, обърканост, страх, ужас, паника, депресия или други.

От свидетелските показания на родителите на въззивника, които съдът преценява с оглед нормата на чл.172 от ГПК се установява, че след произшествието, кракът на пострадалия е бил в гипс около 40 дни, през който период те са полагали грижи аз него като са му помагали при придвижване за осъществяване на хигиена (баня, тоалет), приготвяне на храна, водене при лекар за прегледи. В началото за придвижване ищецът ползвал две патерици, а след отстраняване на гипсовата имобилизация – канадка. Според свидетелите синът им изпитвал страх да се качва в автомобил и предпочитал да сяда на задната седалка; сънувал катастрофата и се стряскал.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и 2 страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след произшествието, съответно негативното му отражение във физически, психологически и емоционален план, периода на лечение на въззивника, времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, но не е оставил значителни последствия, същият е напълно възстановен както във физически, така и в емоционален план, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки периода на възстановяване, през който въззивникът е бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 10 225.84 евро /равняващи се на 20 000 лв./.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 225.84 евро /равняващи се на 20 000 лв./, тъй като тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №60/12.02.2026 г. постановено по т.д. №239/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил иска на М. И. Я. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, за разликата над присъдените 10 225.84 евро /равняващи се на 20 000 лв./ до претендираните 20 451.68 евро /равняващи се на 40 000 лв./, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинени травматични увреждания вследствие ПТП, настъпило на 01.05.2020 г. по вина на водача на 3 застрахования в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. марка „БМВ“, с рег. № ***** – М. Х. С., ведно със законната лихва върху сумата начиная от 15.04.2022 г., до окончателното й изплащане, като неоснователна.

В останалата част, решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4