Решение № 18325 от 07.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18325 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110131198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба ищецът ********* е предявил обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 вр. чл. 146 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. Г. Й. дължи 1826,23 лв. представляваща регресна претенция по платена главница на длъжника от поръчителя във връзка с договор за потребителски кредит № 2392463, сключен с *********, сумата от 309,07 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.09.2021 г. до 10.06.2022 г. и сумата от 249,57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението – 08.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.03.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12271/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че на 12.07.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между ********** и *********, по силата на което вземането на **********, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителството 29..12.2016 г. било прехвърлено на *********, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2392462/12.07.2022 г. от цесионера до длъжника в качеството на пълномощник на цедента.

Ищецът твърди, че на 12.05.2021 г. между ********* като кредитодател 1 и А. Г. Й. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 2392463. Сочи, е между ********** и А. Г. ********* бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

На същата дата между ********** и ********* бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се бил съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2392463. Твърди, че поради неизпълнение на задължението си по договора от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник ********** като заемополучателят не бил възстановил платената сума.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който оспорва исковите претенции. Оспорва валидността на сключения договор за цесия. Поддържа, че Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. бил нищожен поради невъзможен предмет, тъй като бил насочен към прехвърляне на неопределени бъдещи вземания. Навежда се, че договорът за потребителски кредит № 2392463 бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и не съдържал задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 11 и т. 12 ЗПК. Поддържа, че е налице нищожност и поради заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 5 ЗПК, тъй като в посочения ГПР не били включени всички разходи по кредита, като при включването им, ГПР щял да нарасне над 126 %. Прави възражение за нищожност на уговорената възнаградителна лихва, тъй като била прекомерно висока и надвишавала добрите нрави.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 12271/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че със заявление с вх.№ 63316/08.03.2023г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 8133 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2023г. по ч.гр.д. № 12271/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено: „А. Г. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***********, да заплати на заявител *********** с ЕИК: *************** , сумата 1 826,23 лева (хиляда осемстотин двадесет и шест лева и 23 стотинки), представляваща регресно вземане за главница, ведно със законна лихва за период от 08.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 309,07 лева (триста и девет лева и 07 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 10.09.2021 г. до 10.06.2022 г., сумата 249,57 лева (двеста четиридесет и девет лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 11.09.2021 г. до 08.03.2023 г., както и държавна такса в размер на 47,70 лева (четиридесет и седем лева и 70 стотинки) и юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева)“. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, поради което съдът с разпореждане № 55171/03.05.2023г. е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.

Приет по делото е договор за потребителски кредит №

2392462/21.05.2021г., по силата на който между ответника и ********* е сключен договор за кредит. В чл.3 от договора е описано, че след подписване на договора за кредит ********* одобрява заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността и идентификацията на последния, като сключване на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, като при подаване на заявлението кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение или да сключва договор за застраховка. Съгласно Приложение № 1 към договора за кредит се установява, че параметрите са 2000лв. главница, 132лв. застрахователна премия, за срок от 12м. с погасителна вноска от 213.53лв. и лихвен процент по кредита 35.58%, съответно годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 41.72%.

Приет по делото е договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2021г., сключен между ответника и ********** (чийто едноличен собственик на капитала е "*********" ЕАД), по силата на който с оглед подаденото заявление от потребителя за потребителски кредит с "*********" ЕАД, вкл. като е подписан такъв, по силата на който "*********" ЕАД се задължава да предостави потребителски кредит в размер на 2132в. със срок на погасяване до 10.06.2022г., след предоставяне от потребителя на обезпечение на задълженията под формата на поръчителство, с въпросния договор за поръчителство *********** се задължава да сключи договор за поръчителство с "*********" ЕАД, по силата на който да отговаря пред "*********" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит с "*********" ЕАД, за което поръчителят *********** има право на възнаграждение, определено в Приложение № 1 в размер на 142.44лв. на месец за периода на действието на договора за кредит.

Приет по делото е договор за поръчителство от 21.05.2021г. сключен между "*********" ЕАД и *********** с предмет задължаване поръчителя да отговаря солидарно пред "*********" ЕАД за задълженията по сключения между потребителя и "*********" ЕАД договор за потребителски кредит.

Приет по делото е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. сключен между "*********" ЕАД и *********** като цеденти и *********** като цесионер, по силата на който цедентите прехвърлят на цесионера вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, като съгласно Приложение № 3

1/12.07.2022г. е прехвърлено вземането спрямо ответника, вкл.са приети по делото потвърждение по чл.99 ЗЗД от ***********, пълномощно, с което ищецът се упълномощава да уведомява от името на цедентите за извършената цесия, така и уведомително писмо за извършена цесия адресирана до ответника.

Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, съгласно което вещото лице дава заключение, че размерът усвоената сума по предоставения кредит е в размер на 2000лв., усвоена на 21.05.2021г. чрез системата за разплащания *********, платената от ответника сума по кредита е в общ размер на 474.85лв. *********** е платило по договора за потребителски кредит сума в общ размер на 2386.56лв. Размерът на ГПР изчислен по формулата в Приложение № 1 към договор за кредит е в размер на 41.72%, а ако се прибави възнаграждението по договора за поръчителство, то ГПР се изчислява в размер на 121.89%.

Прието е заключение на вещото лице по допусната СТЕ, , което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, съгласно което вещото лице дава заключение, че ответникът е подал искане към ********* ЕАД за кандидатстване за потребителски кредит, съответно е попълнена формата за кандидатстване за финансова услуга по електронен път, така и е приет стандартния европейски формуляр, договорът за финансова услуга и общите условия. При кандидатстване ответникът е посочил, че ще сключи по заема обезпечение, така и е отразено в системата сключен договор за поръчителство, който автоматично прехвърля клиента към сайта на ***********, в който се запознава с текста на договора. В отговор на поставени въпроси (неразделна част от заключението, в който смисъл Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отделение) вещото лице изяснява, че не може да се прескочи стъпката обезпечение, съответно не може да се сключи договор за кредит без обезпечение, следвайки стъпките.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 вр. чл. 146 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца: валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията, плащане на претендираните суми по договор за поръчителство във връзка с потребителски кредит № 2392463, както и съществуването на твърдяното вземане, произтичащо от правоотношение по валидно сключен договор за потребителски кредит № 2392463. Във връзка с възраженията на ответника за нищожност на договора за кредит, в тежест на ищеца е 4 възложено да докаже, че сключения между кредитора и ответника договор е валиден и отговаря на изискванията на ЗПК, съответно, че договорът за цесия не страда от визираните от ответника пороци.

Предмет на спора е регресна претенция на поръчител - по договор за поръчителство, изпълнил задълженията, срещу длъжника по главния дълг договор за потребителски кредит, сключен от разстояние и ответника - по електронен път.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 ЗПК. Формата за действителност е уредена в чл. 10, ал. 1 ЗПК - хартиен или траен носител (по см. на §1, т.10 ДР ЗПК), т.е. законът допуска възможността кредитът да бъде сключен от разстояние, в който случай следва да са спазени изискванията на чл. 5, ал. 9 (да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр), ал. 13 (да е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, съгласно чл.6 от който договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" е дадена в § 1, т. 1 от ДР ЗПФУР, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР ЗПФУР). В случаите (какъвто е и настоящият), на сключен договор от разстояние с оглед чл.18, ал.1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.