Решение № 18980 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18980 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110118489 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Й. З. У., ЕГН **********, с адрес ***** срещу „Мото Пфое“ ЕООД, ЕИК 000646811, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Сливница“ № 444, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 3065,70 лв. главница, 892,59 лв. неустойка, 810,50 лв. обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по описа на СГС, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ.

Ищецът Й. З. У. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по описа на СГС в полза на ответника „Мото Пфое“ ЕООД за сумите: 3065,70 лв. главница, 892,59 лв. неустойка, 810,50 лв. обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита. Въз основа на този изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело № 20148400400478 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 10.10.2017 г. Въз основа на молба на ответника през 2023 г. било образувано ново изпълнително дело с № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, по което била наложена възбрана върху собствен на ищеца имот.

Поддържа, че от последното изпълнително действие на 10.10.2017 г. не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, поради което към датата на образуване на новото изпълнително дело през 2023 г. петгодишната давност за вземаното е била изтекла. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника „Мото Пфое“ ЕООД, който оспорва иска при възражения, че по първоначално образуваното изпълнително дело при ЧСИ Мария Цачева са извършвани множество изпълнителни действия, в това число запори на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение и възбрана на имот в гр. Пловдив, както и са подавани многократно молби от взискателя за предприемане на действия, които са прекъсвали давността на вземането. Позовава се на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което е дадено тълкуване, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че нова погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., след която ответникът и взискател по изпълнителното дело подал молби за действия на дата 05.10.2017 г. и на 21.11.2018 г., които са прекъснали давността, поради което счита, че към 13.11.2023 г., когато е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Петко Илиев, давността за вземанията не е била изтекла.

Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по описа на СГС, издаден в полза на ответника „Мото Пфое“ ЕООД, въз основа на влязло в сила арбитражно решение, срещу ищецът е било образувано изпълнително дело № 20148400400478 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840 за събиране на сумите 3065,70 лв. главница, 892,59 лв. неустойка, 810,50 лв. обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита. След прекратяване на изпълнително дело № 20148400400478 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840, на дата 13.11.2023 г. било образувано ново изпълнително дело № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ.

Цитирания по-горе изпълнителен лист е представен по делото.

По делото е постъпило копие на ИД № 20148400400400478 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840, с район на действие СГС, от което се установява, че: на 14.04.2014 г. е образувано изпълнително дело, като с молбата за образуване е възложено извършването на действие по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ; на 23.04.2014 г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника; на 22.04.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 22.04.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Банка Пиреос България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Сибанк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; на 06.06.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 06.06.2014 г. е наложена възбрана върху имот на ищцата; поканата за доброволно изпълнение е връчена на 10.07.2014 г. по реда на чл. 47 ГПК; на 05.10.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, в случай че се открият такива, след справка в 2 регистъра на банковите сметки и сейфове; на 10.10.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Обединена българска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; на 21.11.2018 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД; на 18.10.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.

По делото е постъпило копие на ИД № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, от което се установява, че: на 13.11.2023 г. взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, в която са обективирани искания за извършване на изпълнителни действия – налагане на запор върху трудово възнаграждение, в случай че се установи наличие на трудов договор, налагане на запор върху банкови сметки, след справка в регистъра на банковите сметки и сейфове, налагане на възбрана, в случай че се установи наличие на недвижими имоти. С молбата за образуване на съдебния изпълнител е възложено и извършването на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ; на 16.11.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, разкрити в „Обединена българска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД; на 04.12.2023 г. е наложена възбрана върху имот на ищцата; на 04.12.2023 г. до ищцата е изпратена призовка за принудително изпълнение, която съдържа уведомление за наложената възбрана, както и уведомление относно пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, насрочен за 29.01.2024 г. от 11:00 ч.; на 07.12.2023 г. е постъпило удостоверение от НАП, видно от което ищцата има публични задължения; на 19.04.2024 г. е наложена възбрана върху друг имот на ищцата; на 08.05.2024 г. е изпратено съобщение до длъжника за насрочен опис на недвижим имот на 22.05.2024 г. от 13:00 ч.; на 20.05.2024 г. изпълнението по изпълнителното дело е спряно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на ответника изпълнителен лист. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения претенцията по чл. 439 от ГПК е допустима - молителят основава иска си на твърдение за факти, настъпили след постановяване на арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се 3 отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване недължимост на вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение. В конкретния случай предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба.

По делото е установено, че процесните вземания са предмет на арбитражно решение, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно кога е влязло в сила арбитражното решение, то найранната дата от която би могло да се приеме, че започва да тече давността е 17.01.2014 г. /дата на постановяване на арбитражното решение/.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието, че в 4 изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира.