Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2075 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15088/2022
Вид
Решение № 2075
Подписан
06.02.2024
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110115088 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Фирма, с която е предявил срещу М. Ж. С. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 5578.45 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазен 72-дневен срок на предизвестие при прекратяване на основание чл.

326, ал. 1 КТ на трудов договор № ***** от 21.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 4542/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 21.10.2019 г. между страните е сключен трудов договор с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв., като е уговорен срок на предизвестие 90 дни. На 01.07.2020 г. служителят бил подал писмено предизвестие, с което желае договорът му да бъде прекратен, считано от 20.07.2020г., при условие да заплати обезщетение за неспазено предизвестие за 72 дни. Сочи, че била съставена Заповед № 1035 от 08.07.2020г., в която било отразено, че считано от 20.07.2020г. договорът се прекратява. На 10.07.2020 г. било подписано и споразумение за прекратяване на трудовия договор, с което ответника поел задължение да заплати сумата от 7951.82 лв., представляващи горепосоченото обезщетение, до 20.08.2020 г.

Ищецът поддържа, че до настоящия момент сумата не е погасена, като се претендират 5578.45 лв., доколкото е направено прихващане на насрещни задължение по чл. 18, ал. 5 и ал.6 от трудовия договор, а също и на основание чл. 3 от Споразумението. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ж. С. е депозирал отговор на 1 исковата молба. Не оспорва, че страните са били обвързани от трудово правоотношение. Поддържа, че клаузите на договора не са били индивидуално уговорени, а договорът е по бланка. Сочи, че е поискал прекратяването на трудовия договор да бъде по взаимно съгласие. Поддържа, че няма спомен в подаденото от него предизвестие да е отбелязал като основание подаването на заявление без да е спазен срок, предвид което дължи обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ. Твърди, че работодателят не е претърпял вреди от неспазеното предизвестие. Поддържа, че 3-месечното предизвестие е неоправдано и поставящо в неблагоприятна позиция работника, а поведението на работодателя е недобросъвестно. Моли по аналогия да се приложи чл. 92, ал. 2 ЗЗД и да се намали размера на обезщетението.

Възразява срещу извършеното от работодателя прихващане, като поддържа, че клаузата в чл. 18, ал. 5 от договора не е по избор на работника, а е част от бланков такъв. Твърди, че текстът на чл. 3 от Споразумението визира възможността работодателят да направи удръжки с тези за ДОД и осигурителни плащания, а не с вземания на работника за неизползван отпуск и трудово възнаграждение. Според ответника вземането на работодателя не е с настъпил падеж, т.е. двете вземания не са изискуеми. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба. Не претендира разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна.

Предявени си и обективно и кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2, КТ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл.

224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от М. Ж. С. срещу Фирма с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 842.24 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.07.2020г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното плащане, сумата от 189.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 27.10.2022 г. върху незаплатеното трудово възнаграждение, сумата от 773.47 лв., представляваща незаплатен използван платен годишен отпуск за 7 дни през м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното плащане, сумата от 173.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 27.10.2022 г. върху незаплатения използван годишен отпуск за м.07.2020г., сумата от 545.62 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск от 4 дни, ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 122.61 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 27.10.2022 г. върху неизползвания годишен отпуск, сумата от 75.46 лв., представляваща незаплатен бонус за м.06.2020 г., платим с възнаграждението за м.07.2020г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 16.95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 27.10.2022г. върху незаплатения бонус.

В насрещната искова молба се твърди, че между на ищеца не са му изплатени полагащите му се трудово възнаграждение за м.07.2020 г., както и допълнително възнаграждение за м.06.2020 г. Поддържа, че му се дължат 2 суми и за ползван и неизползван платен годишен отпуск. Възразява срещу извършеното прихващане от страна на работодателя по чл. 18, ал. 5 от трудовия договор. Според ищеца работодателят е следвало да направи удръжки с тези за ДОД и осигурителни плащания, а не с вземания на работника за неизползван отпуск и трудово възнаграждение. Според ответника последните насрещните вземания не са били изискуеми към момента на прихващането. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа насрещната исковата молба.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените насрещни искове. Посочва, че процесното трудово правоотношение се е прекратило с изтичането на срока на предизвестието и извършеното прихващане било в съответствие със законовите разпоредби. В условията на евентуалност се твърди, че волеизявлението за прихващане е достигнало до М. Ж. С. с получаване на исковата молба на Фирма. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на насрещната исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че между страните на 21.10.2019г. е сключен трудов договор № *****, както и че след прекратяването на трудовото правоотношение М.

Ж. С. е сключил нов трудов договор с друг работодател. Горното се установява и от представения трудов договор № ***** от 21.10.2019 г., сключен между М. Ж. С. и Фирма, по силата на който ответникът е назначен на длъжност „консултант – инженер техническа поддръжка, ниво 1“, като в чл. 5, ал 1 от договора е предвидено основно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв. бруто. В чл. 5, ал. 2 е посочено, че по преценка на работодателя, на служителя щяло да бъде изплатена парична премия до 220 лв. бруто за добро представяне, като премията за текущия месец щяла да се изплаща с полагащото се трудово възнаграждение за следващия месец.

Премията зависи от постигнатите цели, поставени от ръководството на базата на продуктивността и качествените изисквания от страна на клиента/програмата. Също така в ал. 3 е предвидено, че на служителя се заплащало допълнително месечно възнаграждение 0.6 процента върху основното месечно трудово възнаграждение за всяка година придобит професионален опит. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора е посочено, че срокът за прекратяването на договора с писмено предизвестие е 90 дни. В чл. 18, ал.

5 е предвидено, че в случай на прекратяване на трудовия договор служителят не спазел срока на предизвестието, същият се съгласявал дължимото от него обезщетение да бъде удържано от дължимите от работодателя към него суми, включително от дължимите към него трудови възнаграждения, от всички допълнителни възнаграждения , както и от всички дължими обезщетения по КТ или договорно уговорени. В чл. 18, ал. 6 е посочени, че ако след 3 извършените удръжки по ал. 5 задължението на служителят не бъдело погасено, същият се задължавал да го заплати на работодателя в брой или по банков път в 30 дневен срок от датата на прекратяване на трудовия договор.

По делото е представено предизвестие от 01.07.2020 г. подадено от М. Ж.

С., с което е поискано прекратяване на трудовите правоотношения със Фирма, считано от 20.07.2020 г. на основание писмено предизвестие, без да бъде спазен договорния срок на предизвестието, като се задължавал да изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

Представена е заповед № 1035 от 08.07.2020 г. издадена от Фирма, съгласно която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 20.07.2020 г. се прекратявало трудовото правоотношение с М. Ж. С.. В т. 3 от заповедта е посочено, че на основание чл. 220, ал. 1 от КТ служителят дължал обезщетение на работодателя за неспазен срок на предизвестието в размер на 72 календарни дни, равняващи се на 7951.82 лв. На заповедта е направено отбелязване, че е връчена на М. Ж. С. на 10.07.2020 г.

Представено е и споразумение от 08.07.2020 г. за прекратяване на трудов договор № ***** от 21.10.2019 г., сключено между М. Ж. С. и Фирма, съгласно което се прекратявал считано от 20.07.2020 г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ трудов договор № ***** от 21.10.2019 г., заедно с всички негови изменения и допълнения за длъжността „консултант – инженер техническа поддръжка, ниво 1“. В чл. 2 от споразумението е посочено, че във връзка с прекратяването на трудовия договор работодателят следвало да заплати на служителя обезщетение на основание чл. 224 КТ ако същият има натрупан неползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 3 страните се съгласявали, че работодателят имал право и щял да извърши всички дължими удръжки съгласно българското законодателство от сумите по чл. 2. В чл. 4 от споразумението е посочени, че във връзка с прекратяване на трудовия договор служителят следвало да изплати на работодателя обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 72 календарни дни, равняващи се на 7951.82 лв., съгласно приложения график на вноски: до 20.08.2020 г. служителят се задължавал да преведе сума в размер на 7951.82 лв.

По делото е представен фиш за работна заплата на М. Ж. С. за м.07.2020 г., в който е посочено за месеца ответникът имал 6 изработени дни и 7 дни годишен отпуск, като е начислена сума в размер на 2795.43 лв. и била удържана сумата от 2236.79 лв. на основание по чл. 220, ал. 1 КТ.

Представени са още и фишовете за заплата на М. Ж. С. за м.05.2020 г. с начисления в размер на 4331.36 лв., м.06.2020 г. с начисления за 3590.40 лв., както и за м.08.2020 г. с начисления за сумата от 176 лв., представляващ бонус за минал месец, от която сума е били удържан 136.58 лв. на основание по чл. 220, ал. 1 КТ.

По делото е представено щатно разписание на Фирма валидно от 01.07.2020 г.

Представено е и извлечение от електронната система на Фирма, от което е видно, че М. Ж. С. през м.07.2020 г. е ползвал 7 дни платен годишен отпуск, 4 от 09.07.2020 г. до 10.07.2020 г. вкл., както и от 13.07.2020 г. до 17.07.2020 г. вкл.

Представена е и справка от информационната система на НАП за актуалното състояние на всички действащи трудови договори на Фирма за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.

Като свидетел по делото е разпитван Я.Б., който посочва, че бил бивш колега с М. Ж. С. и били започнали заедно работа в Фирма, през октомври 2019 г., като преди това, трябвало да се премине обучение. Посочва, че всички служители имали предизвестие, като това на свидетеля било три месеца, което според свидетеля било стандартен договор в компанията, като им дали обяснението, че при напускане се нуждаели от време да намерят човек за нужната позиция и време, за да бъде обучен на тази позиция. Твърди, че обучението на М. Ж. С. било почти пълен месец. Посочва, че работил при ищеца от края октомври на 2019 г. до октомври 2021 г., като след това отново работил там от началото на 2022 г. до 22-23 ноември на 2022 г. Посочва, че знаел от М. Ж. С., че неговият ръководител му бил споделил, че евентуално имало възможност договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. Твърди, че след като М. С. напуснал не бил търсен и не бил назначен друг човек. За всяка една освободена позиция или за разкрИ.ето на нова такава, първо се пуска вътрешна информация, за хора които работят в компанията, ако искат да си сменят позицията, или ако имали познати, за които можели да гарантират, затова те били първите, които знаели. Посочва, че от ответника знаел, че му били казали, че било добре да си пусне отпуска, тъй като компанията, работи с клиенти, които изискват строга конфиденциалност, като той не желаел да излизал в отпуска. Свидетелят твърди, че неговият договор бил прекратен с едноседмично предизвестие, като той работел през тази една седмица и доброволно си бил изплатил дължимото обезщетение.