Решение № 1440 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110128187 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ Ищецът З.Б.И.“ АД твърди, че на 26.06.2018 г. на път II-64, кръстовище III642 е реализирано ПТП, в резултат на което били причинени щети на МПС „***, с рег. № ***. В качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач – ответника С. П. П., управлявал МПС „***“, с рег. № ***, ищецът заплатил на собственика на уредения автомобил сума в размер 3788,92 лв. Поддържа, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, тъй като ответникът е причинил ПТП, като е управлявал автомобила под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3813,92 лв. (с включени 25 лв. ликвидационни разноски), равняващи се на 1950,03 евро, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 29.03.2023 г., до окончателното погасяване. Претендира разноски.

Ответникът – С. П. П., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. О. С., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че същият следва да бъде доказан от ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато щетите са 1 причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Обемът на регресното вземане се определя от обема на извършеното плащане, но не повече от размера на действителните вреди.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на увредения или на неговия застраховател застрахователното обезщетение.

От приетата по делото застрахователна преписка по щета № 1810019907 и от приетото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че към датата на процесното ПТП – 26.06.2018 г., МПС „***“, с рег. № ***, управлявано от ответника, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З.Б.И.” АД, полица № BG/02/118001318501.

От приетите по делото, неоспорени от страните писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.06.2018 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, застрахователната преписка по щета № 1810019907, приетите по делото документи от досъдебно производство № ЗМ-132/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Хисар, приетото по делото, неоспорено от страните, заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 26.06.2018 г. МПС „***“, с рег. № ***, управлявано от ответника, се е движело по път III-642 с посока на движението към с. Д.П.. По същото време по път II64 с посока гр. Пловдив се е движил водачът на МПС „***, с рег. № ***. При достигане на кръстовището на път III-642 с път II-64, при наличие за неговата посока на движение на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът на МПС „***“, с рег. № *** – ответникът С. П.

П., предприема преминаване през кръстовището, като не пропуска движещия се по пътя с предимство – път II-64, МПС „***, с рег. № *** – нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 14 ЗДвП, и с предната габаритна част на МПС „***“, с рег. № *** реализира удар в страничната предна дясна част на МПС „***, с рег. № ***.

Във връзка с процесния протокол е образувано досъдебно производство № ЗМ-132/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Хисар за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 2

26.06.2018 г. и от документите по образувано досъдебно производство № ЗМ132/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Хисар, неоспорени от страните, се установява, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на САТЕ съдът намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на ответника, са настъпили описаните в протокола за ПТП вреди на МПС „***, с рег. № ***, конкретизирани в представената по делото преписка по щета на ищцовото дружество.

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че стойността на разходите за възстановяване на МПС в съС.ието отпреди деликта по средни пазарни цени към датата на ПТП – 26.06.2018 г., е в размер на 4385,48 лв., а с включени разходи по репатриране на автомобила – 4625,48 лв.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил на собственика на увреденото МПС сума в общ размер 3788,92 лв.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на извършеното плащане от 3788,92 лв. Ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.

Съдът приема, че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 3813,92 лв., равняващи се на 1950,03 евро.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказани всички елементи на фактически състав за възникване на регресното право на застрахователя срещу делинквента, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.03.2023 г., до погасяването.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в размер на 2152,56 лева, равняващи се на 1100,59 евро, от които заплатена държавна такса в размер 152,56 лева, депозит за особен представител в размер 500 лева, депозит за САТЕ в размер 400 лева, депозит за ССчЕ в размер 300 лева, адвокатско възнаграждение в размер 800 лева с ДДС, което видно от представения по делото договор от 05.12.2025 е уговорено и действително заплатено от ищеца на адвокат Г..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН ********** да заплати на З.Б.И.” АД, ЕИК *** 3 на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 1950,03 евро, равняваща се на 3813,92 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 1810019907 за вредите на МПС „***, с рег. № ***, причинени вследствие на настъпило на 26.06.2018 г. на път II-64, кръстовище III-642, причинени от С. П. П. при управлението на МПС „***“, с рег. № *** с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1100,59 евро, равняваща се на 2152,56 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4