Решение № 4264 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110206624 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба на С. В. Й. от ххх, с ЕГН:

********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № КПК – НАП – 32 издадено на 18.04. 2024г. от Председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр.с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.

В жалбата се съдържат оплаквания, свързани с материално правната незаконосъобразност като се навежда аргумент за маловажност на случая.

Развиват се съображения в тази насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт като издаден в нарушение на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Й., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици.

Претендират се разноски.

Административно – наказващият орган Председател на Комисия за 1 противодействие на корупцията, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да остави същата без уважение и потвърди обжалваното наказателно постановление. Не намира, че случаят е маловажен и моли насрещната страна да бъде осъдена да заплати в полза на Комисията юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.02.2024г., в дирекция ,,Публичен регистър“ на КПК била направена проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси. Видно от писмо с вх.№ КПК – ПР – 685 – 2/26.02.2024г., подадено от председателя на Общински съвет – ххх, КПК е била информирана, че жалбоподателят С. В. Й. е бил освободен от длъжност, считано от 13.11.2023г. с полагането на клетва от новоизбрания общински съвет, съгласно чл.23, ал.6 от ЗМСМА. Следователно за него било възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си, съгласно чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК в срок от 13.11.2023г. до 13.12.2023г.

При проверката било установено, че жалбоподателят С. В. Й. не е бил подал в законоустановения едномесечен срок финална декларация по образец, на основание чл.52, ал.1, т.3 вр.с чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК, считано от 13.11.2023г. до 13.12.2023г. По този повод му бил съставен АУАН № КПК – АУАН – ПР – 1039/13.03.2024г., който му бил връчен лично на лицето срещу подпис. В акта било отразено, че жалбоподателят не бил подал декларацията в срок, тъй като не знаел за това си свое законово задължение, тъй като не бил уведомен от ОБС ххх. На 27.03.2024г. лицето подало финална декларация, заведена под № Ф3806/27.03.2024г., със закъснение от три месеца и четиринадесет дни.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприема за безспорно установена от приобщените по реда на 2 чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият орган правилно е санкционирал С. В. Й. за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр.с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Нарушителят е следвало да подаде предвидената в закона декларация като административно отговорно лице по чл.6, ал.1, т.42 от ЗПК в качеството си на общински съветник, но въпреки това не го е сторило.

От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост и при нейната алтернативно форма на небрежност, което се потвърждава от отразените от самия жалбоподателя при подадените от него възраженията в АУАН. В тях лицето изрично посочва че не е знаело за това си свое задължение, че е трябвало да подаде процесната декларация, тъй като не било уведомено от ОБС – ххх. Фактическата обстановка, посочена в акта и обжалваното наказателно постановление посочва, че веднъж вече е бил освободен от длъжност като общински съветник и е положил клетва при новоизбрания общински съвет, което е индикация, че е знаел за неговото законово задължение да подаде въпросната декларация.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение в жалбата, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на просто извършване, от категорията на т. нар. формални нарушения, което се осъществява чрез бездействие, а именно: неподаване на декларация в предвидения от закона срок. Същото се явява 3 довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в специалния закон задължения на субекта на отговорност, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат, и трае докато бъде установено или преустановено. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а въз основа на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаване прозрачността в публичната сфера относно имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности. Жалбоподателят е подал декларацията със закъснение от три месеца и четиринадесет дни, след изтичане на законоустановения срок и то след като му е бил съставен АУАН за това нарушение. Налице е един продължителен период на бездействие от страна на задълженото лице, през който защитените от този закон обществени отношения несъмнено са били засегнати, и то с достатъчен интензитет, даващ основание на съда да приеме, че същото следва да бъде санкционирано по административен ред. Поради гореизложеното съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на наказанието санкциониращата разпоредба на чл.

115, ал. 1 от ЗПК предвижда за извършване на този вид административни нарушения санкция глоба от 1 000 до 3 000 лева. Тъй като административно наказващият орган е отчел, че нарушението е извършено за първи път, справедливо е определил минимално наказание, което не подлежи на последваща редукция.

При извършване на служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание. Предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на претендираните разноски съдът намира, че с оглед изхода на делото жалбоподателят С. В. Й. следва да бъде осъден да заплати по 4 сметка на КПК сумата от 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № КПК – НП – 32, издадено на 18.04.2024г. от Председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на С. В. Й. от ххх, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр.с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА, С. В. Й. от ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на КПК сумата от 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5