Решение № 1129 от 25.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря С.М.И. като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110202361 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. А. М. ЕГН ********** с пост. адрес **** подадена чрез адв. Б. К. от АК Бургас, против НП № 23-0003640 от 05.03.2025год. на началника на ОО „АА“ Варана, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивницата твърди, че не е извършила вмененото и в НП нарушение, а НП било неправилно и незаконосъобразно и било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място сочи, че в АУАН не се съдържало описание на нарушението, а в НП не били описани доказателствата в подкрепа на обвинението. Сочи и това, че била налице липса на материалноправна компетентност на административнонаказващия орган като се позовава на нормата на чл. 167, ал.3 от ЗДП. Счита, че наложеното й наказание било определено в нарушение на чл. 27, ал.1-3 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. Б. К. които по същество преповтарят съдържанието на въззивната жалба.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител. По делото е налично писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт в което същият излага доводи за законосъобразност на НП и моли за неговото потвърждаване като отправя искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2025год. св. В. П. и негов К. К., и двамата, инспектори в ОО „АА” Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в гр.Варна ЮПЗ, на входа на КРЗ „Одесос“. Инспекторите спрели за проверка въззивницата която управлявала съчленено превозно средство състояща се от МПС „Волво“, кат N3, с ДК№ ****, с две оси и полуремарке с ДК№ *** кат. О4 с три оси. В хода на проверката по представените от въззивницата пътен лист № 157029/27.01.2025год., товарителница

№

018027/31.01.2025год. и експедиционна бележка № 17/31.01.2025год. било установено, че тя извършва обществен превоз на 34 360кг. пшеница по маршрут с. Черник – гр.Варна, както и че общата маса на натоварване на ППС-то което се състояло от МПС с две оси и полуремарке с три оси възлизала на 48440кг. която надвишава нормите за допустима максимална маса определени в наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ с 8440кг.. По време на проверката въззивницата не представила квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.

На място св. П. съставил на въззивницата АУАН в който посочил, че същата е нарушила нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 05.03.2025год., въз основа на него, началника на ОО „АА” Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.

139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ и на основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, пътен лист № 157029, товарителница № 018027, експедиционна бележка № 17, както, разпечатка от картата на водача, заповед № РД -08-107/29.02.2024год. на МТС и др..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни 2 изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивницата както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в хода на административнонаказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в горната насока.

Нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване ППС като точно такива факти се съдържат и в обст. част на АУАН и НП.

От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 31.01.2025г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато св. П. пряко и непосредствено е възприел превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – началника на ОО “АА“ - Варна.

Отделен е въпроса, че според настоящия съд доколкото ЗДП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган (НП се издава от МТС или определени от него длъжностни лица) то всяко овластено от Министъра с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08-107/29.02.2024год. (приложена към преписката) министъра на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на ОО на „АА“ да издават НП за нарушения по ЗДП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че и АУАН бил издаден от лице без нужната компетентност то също не се споделя от съда по следните съображения:

Съгласно чл. 166 от ЗДП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Министъра на транспорта и съобщенията) чрез 3

Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на ЗДП от водачите извършващи обществен превоз и превоз за собствена сметка като в ал.2 т.1 от същата разпоредба изрично е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни средства.

В случая АУАН е съставен от св. П., който е назначен на длъжност инспектор при ИА „АА“, който има право да извършва проверки за спазване на ЗДП, каквото е и констатираното нарушение – нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДП. Вярно е, че нормата е бланкетна и е запълнена с такава от Наредба № 11. Запълването обаче касае единствено уточняване на установените норми за натоварване от МРРБ, поради което и не се касае за извършено нарушение на тази наредба, а за нарушение по ЗДП. Що се касае до цитираната в жалбата норма на чл. 167, ал.3 от ЗДП тя регламентира правомощия на други органи, но не изключва правомощията на органите на ИА „АА“ да извършват проверки за натоварването на ППС. Нещо повече в разпоредбата на чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДП е изрично предвидено, че органите определени от МТС могат да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивницата е извършила нарушението за което й е наложена санкция.

Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е бланкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС – МПС с две оси и полуремарке с три оси. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 48т. и 440кг. или 48440кг.. В горната насока са както показанията на св. П. така и приложената към АНП експедиционна бележка от 31.01.2025год. в която ясно е посочена общата маса 4 на натоварване 48440кг. и която бележка въззивницата лично е подписала. И доколкото в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на документ представен от самата въззивница, който тя лично е подписала без възражение досежно извършеното претегляне и резултата от него то именно в нейна тежест е и да опровергае съдържанието на документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не са ангажирани. В горната насока е налице достатъчно константна практика на АС Варна – Решение № 2173 от 03.10.2014год. по к.н.а.х.д. № 2117/2014год. ; Решение № 1883/17.07.2012год. по к.н.а.х.д. № 2000/2012год.; Решение № 2098/27.10.2016год. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение № 1796/19.09.2016год. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и ред др.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът счете, че съдържанието на експедиционната бележка е достатъчно основание да се приеме, че въззивницата е осъществила от обективната и субективна страна административното нарушение като в случая деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Въззивницата е съзнавала общото тегло на МПС и товара (с оглед бележката, която сама е подписала) и въпреки наличните представи е предприел управление на ППС с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.

Що се касае до изложеното в жалбата възражение за недоказаност на адм.наказателното обвинение тъй контролните органи не са извършавали замерване, а са се позовали на записаното в експедиционната бележка, то не се споделя от съда.

Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, подобно задължение за контролните органи е въведено само в случаите, в които се извършва проверка за съответствие между масата и габаритните размери на извънгабаритното и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и 3 и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b5d1270-6946-41a5-a3a3-8caa3b530746