Протокол № 1134 от 22.07.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1134 гр. Варна, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Сияна К. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501077 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:16 часа се явиха:

Въззивната страна Т. К. Т., редовно и своевременно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Г. М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна А. Х. А., редовно своевременно призована по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично и се представлява от адв. Р. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и своевременно призована по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на въззивника Т. К. Т..

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Смятам, че ще съм по-добрият родител, който да упражнява родителските права, защото от първия момент, в който дъщеря ми е проплакала до настоящия момент, основно аз се грижа за нея и имаме изградена много силна връзка. Дори и на територията на Финландия, 1 когато съм пребивавал там, спортните дейности, на които я бях записал, грижата, която съм полагал за нея е била единствено и само в полза на детето.

След като се прибрахме окончателно в България, абсолютно всички грижи и ангажименти свързани с училище, възпитание съм поел аз.

Майката се прибра от Финландия в началото на тази седмица и се видя с детето, въпреки това, че първо бях подготвил дъщеря си, че ще се видят на 13 юли и не бях предупреден, че няма да дойде, след това я бях приготвил да се видят на 15 юли, но отново не бях предупреден, че няма да могат да се видят, а ние чакахме, включително вчера на 17 юли чакахме. На 16 юли вечерта, на рождения ми ден около 22:00 часа е пуснала съобщение по телефона, което аз видях на 17 юли. Отговорих й веднага, че ще направя, каквото зависи от мен за да се видят с детето и тогава й дадох детето. Дори в момента, за да я улесня отново, съм поканил майка ми и баща ми да гледат дъщеря ми отвън. Всички мои действия са насочени в това да улесня нея при все, че дъщеря ми не иска и й е трудно. Включително и вчера ми се обади от мола около 14:00 часа, скрило се някъде, за да може да ми се обади и ми каза: „Тате, не мога повече…“. Не знам защо е така, отношенията им са такива. Детето не иска да ходи при нея, защото майката няма отношение към дъщеря си. Тогава, когато ми се обади от мола, ми каза, че ще издържи до 18:00 часа, понеже детето е разбрало, че аз имам работа, а аз бях й казал, че съм на работа в кантората и, когато свършат с майка си, да я докара или пред съда или в кантората. Тя обаче е разбрала, че съм казал, че имам работа и затова ми казва, че ще издържи до 18:00 часа.

След това ми разказа как като са ходили до мола и след това у тях, майката е плюла по България, по мен, по майка ми и баща ми, т.е. тя е обиждала през цялото време, а дъщеря ми е голяма вече и разбира.

Самият контакт, който имат помежду си не е добър, преди да направя тази връзка с „Телеграм“, майката не може да задържи вниманието на дъщеря си под никаква форма, тя просто няма отношение към нея.

Причината, поради която дъщеря ми изобщо поддържа отношения с майка си е, че аз полагам усилия да й обясня, че това е нейната майка и трябва да контактува с нея, аз я карам да отиде при нея насила, защото тя не желае.

Детето в момента е отвън и ме попита: „Тате, моето мнение не е ли важно за съда, нека да говоря, нека съдът да ме изслуша.“ Казах й, че ще предам на съда. Дъщеря ми в момента е тук.

СЪДЪТ УКАЗВА на въззивната страна, че детето ще бъде изслушано, но това може да бъде осъществено в следващо съдебно заседание, при условията на защитена среда, в присъствието на психолог или социален работник, каквато предоставя специализираното помещение тип „Синя стая“.

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Аз правя всичко възможно наистина да спазвам не само определенията на съда, но и когато детето не желае да има контакт с майка си, аз да я накарам да осъществи такъв. Много пъти детето връща обаждания на майка си, само защото аз настоявам, че трябва да й се обажда и да поддържа отношения с нея.

Според мен това отчуждение между майка и дъщеря се дължи на това, че тя има някакви спомени от преди, които са неприятни и контактът, който имат тук, в нея оставя неприятно впечатление. Тя ми споделя, че майка й 2 непрекъснато плюе срещу мен, срещу България. Майката от звънеца на входа по домофонната система ми вика „мърляч“. Аз й казвам да не бъде невъзпитана пред детето и да не ме обижда, но тя пак ме обижда, аз имам запис на това.

Детето ми е разказвало, че когато бяхме уж разделени официално по документи, но бяхме заедно във Финландия, майката пребиваваше всеки ден при мен около 4-5 дена в седмицата с детето, а другите й малолетни деца стояха и се отглеждаха сами. Един път, когато са се прибирали с майка си от моята къща до техния апартамент, детето е натиснало копчето на гюрука на колата и той се е отворил. Майката е маниачка на тема колата й да е като аптека, вътре децата се пускат само боси и те се събуват и тази пристрастеност е избухнала тогава и я е ударила. След това я е ударила и пред бащата на сестра й във Финландия, удряла я е и друг път. Аз не знаех за тези неща, знаех само, че удря другите си деца.

Първоначалното връщане в България е с оглед на това, което се случи във Финландия и извеждането на другото й дете от семейството и понеже имаше опасност да бъде изведена и Т., поради тази причина майката първоначално се двоумеше и не искаше да пуска Т. в България, но след това, не знам дали някой я посъветва или просто тя се е консултирала, но прецени, че има такъв риск и затова взехме решението аз и дъщеря ми окончателно да живеем в България.

Имаше информация от Х. – сестрата на Т., че тя също е малтретирана и имаше отворено дело във Финландия. Шест месеца, след като се прибрахме в България, майката се обади и каза да върна детето. Аз и обясних, че няма как, че сме го записали на училище, има си лекар, има нотариално заверени пълномощни и всичко е легално и с доброволното съгласие на двама ни.

Тогава аз отказах. И двамата бяхме съгласни да преместим детето в България и, когато тя ми се обади да го върна, аз отказах, защото това не беше в интерес на детето.

Не знам дали делото във Финландия беше прекратено или са поискали да върне апартамента, понеже големия апартамент, който й беше предоставен е заради трите деца като самотна майка, полагаха й се безплатни дрехи, обувки, лекарства, 1000 евро за наем, 1500 евро помощи. Тя беше 10 години безработна и сега заради делата и се налага да работи. Тя е под наем там, жилището и го плаща държавата и тя във всеки един момент е зависима от тази държава.

След като се прибрахме от Финландия се развиваме добре, Т. е отличника, спортистка. През това време майката е виждала детето само един път официално по привременните мерки, без вчерашния ден, а преди това ние сме я канели много пъти, чакали сме я, а тя не идва. Майката си идва в България само за делата, колкото са били заседанията - седем или осем.

Правили сме срещи по заведения и тогава вижда детето, но там тя вдига скандали. На 1 юни направи щур скандал пред детето, за което имам и свидетел. Един път бяхме се уговорили да се видим с детето в центъра, но тя прекара три часа да ме обижда пред детето. Самото дете вече е голямо и разбира, че това не е нормално и това отношение на майката към мен е пагубно за дъщеря ми. В момента съм я приготвил пак да отиде при майка си и за събота и неделя, но тя не иска.

Само един път са се виждали без мое присъствие, иначе са се виждали в 3 мое присъствие повече и при социални служби и сме излизали. Само двете заедно са се виждали миналата година три дена с преспиване и вчера се видяха без мен.

След тридневната среща нещата, за които Т. ми сподели аз я заведох при социалните и то си написа какво точно е преживяло, какво се е случило, какво е яло и за всичко това има изготвен социален доклад.

Детето не искаше да ходи при майка си защото я е страх от нея, страх я е да не я вземе за Финландия. Тя си го чувства това, защото майката живее там и постоянно и говори, че ще я вземе да живее с нея. Т. и казва, че не иска да ходи там, че няма да отиде, но майка й е настоявала и вчера й е казала същото, продължава да й говори, че ще я вземе във Финландия и дъщеря ми е стресирана отвсякъде. Искам да ме разберете правилно, дъщеря ми изживява невероятен стрес при този контакт, а той трябва да го има и аз го разбирам.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на въззиваемата А. Х. А..

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.: Няма никакъв конфликт това са лъжи, той е много зле психически. Вчера, когато отидох да взема детето той не ми каза дори „добър ден“. Да, аз наистина малко закъснях, защото по привременните мерки трябва да отида да я взема от ***, но се оказа, че той се намира в апартамента си и аз трябва да отида там, съответно пътят е дълъг, докато отида и се върна стана десет и нещо. Той не ми каза „добър ден“, нападна ме, когато ме посрещна пред детето, започна да ми се кара: „Ти, защо идваш толкова късно, аз работя.“. Детето го чу това нещо, аз му казах да не ме занимава. Детето дойде с мен и наистина беше притеснено в началото, беше притеснено и от него, защото това постоянно му се натрапва, че аз съм тази, която съм го изхвърлила, че не го искам това дете, че тя ще остане при други хора. Детето беше точно десет минути при мен, да, отначало беше свито, притеснено, защото това му се натрапва постоянно, това е непрекъснато.

Десет минути му трябваха на детето да започне да ме прегръща и целува, всичко беше прекрасно, ходихме в мола. Обади му се няколко пъти, за да му каже къде се намираме, но тя не искаше да се връща. Накрая детето искаше да играе, започнахме да играем двете игри вкъщи. Тя там има детска стая, има бюро. Там, където живее няма условия, няма къде да седне, спи в една стая с баща и дядо, което за мен е абсолютна педофилия. При мен има детска стая, има детска стая във Финландия, знаете има социален доклад, имам всякакви условия за детето. Няма никакво значение, че живея под наем, никакви социални не са ме гледали, никой не ми е давал дрехи и обувки, аз не съм циганка.

Работя във фирма „***“, аз съм отговорник на смяна, отговорник екип, фирмата се занимава с текстил, имам добри доходи. Първа смяна съм и втора смяна, смените са от 06:15 часа до 14:15 часа и след това от 14:15 до 22:15 часа, синът ми живее с мен.

Синът ми в момента учи в колеж има и лятна работа, в момента работи.

4

Синът ми не се е връщал никога тука, идваха при баща си през лятната ваканция, Х. реши да дойде тука, защото всичко дойде пак от него, от тази манипулация, благодарение на него голямата ми дъщеря беше в приемно семейство, даже нямаше един месец и ми се обади да я взема. Той си мисли, че съм излъгала социалните, няма как да излъжа социалните, това не е България.

Вие сте видели социалния доклад, той беше проформа, защото не знам дали въобще са ходили на ***, единият път къщата беше на два етажа, другият път стана на три етажа, много интересно как.

Решението Т. да се прибере с баща си в България с оглед действията на социалните служби във Финландия не беше общо. Детето беше доведено с нас за лятото, уговорката беше да остане още малко, времето е по-хубаво тук и има плаж, детето да остане още малко при баба си и дядо си и в края на годината да върне детето, имаше всякакви документи, чакаха я в детската градина, не сме имали такава уговорка. Тъй като беше по време на Ковид, направихме тези пълномощни, при някакви други обстоятелства за всеки случай да има пълномощно. Било то за лекар или да се запише за нещо друго, да не стои детето вкъщи и да се гледа от баба и дядо, както в момента се гледа.