Определение № 484 от 12.04.2024, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Карлово, 12.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100673 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано след прекратяване на производството по гр.д. № 576/2024г. по описа на Районен съд - София и изпращането му по подсъдност на Районен съд - Карлово.

Производството по гр.д. № 606/2024 г. по описа на Районен съд София е образувано по искова молба, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, подадена от „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.” № ****, ет. ***, ап.

***, представлявано от управителя Е. У. против „В.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № ****, представлявано от З. С. Р. и А. М..

Твърди, че на 02.06.2023г. между „Т.“ ЕООД и Н. Н. В. с ЕГн ********** бил сключен договор за цесия, с който Н. Н. В., с постоянен адрес: с. С., община К., ул. *** № ***, в качеството си на кредитор прехвърлил на „Т.“ ЕООД свое вземане от „В.“ ЕООД.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди „В.“ ЕООД да заплати на „Т.“ ЕООД, сумата от 241.78 лева, предадена без основание от Н.

Н. В. на „В.” ЕООД сума от дата 05.01.2021 г. по договор за кредит № 9950305028 от 05.01.2021 г., което вземане е цедирано на „Т.“ ЕООД, съгласно договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

С определение № 12204/20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 606/2024 г. по описа на Районен съд - София, 179 състав, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Районен съд - Карлово. В мотивите на съдебния акт е посочено, че Районен съд София не е местно компетентен да реши този спор, тъй като се касае за потребителски спор и въпреки, че формално се води между търговски дружества, в сила е правилото на чл. 113 от ГПК, в което е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по 1 постоянния.

Посочено е, че цесията не променя факта и не изключва потребителската защита по спора, когато се твърди, че вземането касае неравноправна клауза или клаузи от договора, въз основа на който е платил без правно основание. Въпреки, че претенцията е между търговци това води до извод, че потребителската защита - от гледна точка на материалното и процесуалното право е допустима, спорът не е търговски (което изначално изключва потребителската защита), поради което следва да се прилагат не само материално правните разпоредби за потребителската защита в материалноправен аспект, но и процесуалните такива.

Настоящият съдебен състав на Районен съд - Карлово намира, че не са налице предпоставките на чл. 113 във връзка с чл. 118 и чл. 119, ал. 3 от ГПК за прекратяване на делото пред РС - София и за изпращането му на РС Карлово по следните съображения:

Съдът намира, че предмет на договора за цесия е прехвърленото материално право с всички привилегии, съставна част от него, без процесуалната привилегия по чл. 113 от ГПК, при предявяване на иска за защита правата на потребителя. Двете дружества имат седалище и адрес на управление в района на РС - София. По общото правило на чл. 105 от ГПК, искът следва да бъде предявен пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая, страните по делото - „Т.“ ЕООД и „В.” ЕООД са с регистрирани със седалище и адрес на управление в гр. София, и по правилото на чл. 105 от ГПК, местната компетентност е на Районен съд - София.

Предвидената в чл. 113 от ГПК подсъдност предоставя възможност на ищеца в качеството му на потребител да предяви иска си по неговия настоящ или постоянен адрес. Депозираната от „Т.“ ЕООД искова молба е по адреса на управление на дружеството, който е в района на РС - София.

Исковият съд не е сезиран с възражение за неподсъдност по реда на чл. 119 ал. 3 от ГПК и имайки предвид, че ищецът няма качеството си на потребител следователно не е приложима подсъдността по чл. 113 от ГПК. В този смисъл е и Определение № 2685 от 12.09.2019г. по в.ч.гр.д. № 1450/2019г. на ОС Варна.

По изложените съображения, съдът намира, че делото не е следвало да бъде прекратявано и изпращано на Районен съд - Карлово. Следователно налице са предпоставките за повдигане на спор за подсъдност (препирня) между Районен съд - Карлово и Районен съд - София за разглеждане на предявения иск.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА, на основание чл. 122 от ГПК, спор за подсъдност между Районен съд - Карлово и Районен съд - София за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявения от „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.” № ****, ет. ***, ап. ***, 2 представлявано от управителя Е. У. против „В.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № ****, представлявано от З. С. Р. и А. М., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на „В.“ ЕООД да заплати на „Т.“ ЕООД, сумата от 241.78 лева, предадена без основание от Н. Н. В. на „В.” ЕООД сума от дата 05.01.2021 г. по договор за кредит № 9950305028 от 05.01.2021 г., което вземане е цедирано на „Т.“ ЕООД, съгласно договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

ДЕЛОТО да се изпрати по компетентност на Окръжен съд Пловдив. за разрешаване на препирнята, съгласно чл. 122 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3