Решение № 1025 от 27.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Сливен, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104362 по описа за 2025 година

Предявен е иск за изменение на определена, чрез съдебен акт издръжка чрез увеличаване на размера от 220 лв. на 370 лв., считано от подаване на исковата молба- намиращ правното си основание в чл.150 СК.

Ищцата, като майка и законен представител на *** твърди, че с постигната спогодба от 17.08.2022г. по гр. дело № 1816/2022г. на СлРС ответникът се задължил да заплаща за детето ежемесечна издръжка в размер на 220 лв. Сочи, че така определеният размер понастоящем бил неадекватен, а и съществено били променени обстоятелствата, касаещи необходимите разходи и икономическите условия в страната. Твърди, че реално за издръжката на детето били необходими месечно около 600 лв. Ищцата сочи, че получава минимална работна заплата и допълнителна помощ получавала от родителите си.

Твърди, че ответникът бил в състояние да заплаща по-висок размер издръжка, тъй като работел в *** и получавал приличен доход. Имал и друга професия, като след работа и в почивните дни заработвал допълнително.

Иска се от съда да бъде увеличен размера на определената издръжка в посока неговото увеличение от 220 лв. на 370 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка 1 просрочена вноска до настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от ответника.

Не оспорва искът до размер на 310 лв. или 155 евро месечно, а над този размер намира претенцията за неоснователна. Твърди, че доходът му бил в размер на 1 115,13 лв. и същевременно изплащал кредит за закупен имот, който бил предмет на съдебна делба.

Иска се отхвърляне на претенцията над размера от 310 лв., респ.155 евро.

Съдът като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

Малолетното дете *** е родено на *** от майка ищцата Н. Б. и баща ответника И. И..

С Протоколно определение № *** на СлРС е одобрена съдебна спогодба между страните, като размерът на издръжката за детето бил увеличен от 105 лв. на 220 лв. месечно, считано от 17.08.2022г.

Детето е ученичка в четвърти клас на СУ „Неофит Рилски“ гр.Твърдица през учебната 2024г./2025г.

На 16.09.2022г. ответникът сключил договор за кредит за текущо потребление с Банка ДСК АД за сума от 18 000 лв. със срок на погасяване 96 месеца.

Ответникът работи в *** и за периода м. октомври 2024г. – м. септември 2025г. реализирал трудови доходи в размер на 12 765,92 лв. или по 1 063,82 лв. месечно. Ищцата работи в *** и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1 130 лв. /изявление на ищцата в проведеното о.с.з./ От приетия социален доклад по делото се установява, че от раждането на детето *** непосредствени грижи за него полага майката и настояща ищца.

Към момента тя продължава да се грижи за детето с помощта на своя баща, дядо на детето по майчина линия. Ищцата и детето живеели в апартамент от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна. Жилището било добре обзаведено, 2 електрифицирано и водоснабдено и се поддържала добра хигиена. Детето било силно привързано към майка си и дядо си по майчина линия. *** към момента била записана в пети клас в училището в гр.Твърдица. Потребностите на детето били от храна, облекло, нормални жилищни условия, емоционална топлина и грижа.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел.

Показанията на свидетеля *** установяват, че грижи за детето *** полага майката, с помощта на дядото по майчина линия. Всеки ден ищцата предоставяла минимум по десет лева на детето джобни пари за храна в училище, тъй като детето било ученичка в пети клас и посещавало училището в гр.Твърдица. Освен това детето посещавало често специалисти в гр.Сливен – логопед, тъй като било със специални образователни потребности.

Ответникът работел по трудов договор, както и на частно, тъй като имал трактор и ходел да оре нивите на хората. Освен това разбирал и от ВиК и също работел на частно по домовете, при повреди.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за изменение на присъдена на ненавършило пълнолетие дете издръжка с правно основание чл.150, вр. чл.143 СК е допустим, а разгледан по същество основателен, макар и не в пълния предявен размер.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.

По делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.

3

Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.

Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния правен казус една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. В действителност от предходното увеличение размера на издръжката на *** е изминал период от три години. През този период от време безспорно *** е израснала физически, нараснали са нейните ежедневни битови потребности за храна, облекло, обувки, медикаменти при необходимост, козметични средства и др. Освен това детето е преминало в по-горен клас на обучение и понастоящем е ученичка в пети клас. Ноторно известен факт е, че ученическите пособия, извън учебниците, а именно учебни тетрадки, помагала, сборници и др. необходими за училищното образование се закупуват от родителите. Не е необходимо съдът да разполага със специални знания за да прецени, че *** е във възраст, при която се създават по-широки социални контакти, т.е. по-често излизане с приятели и съученици, съответно посещения на кино, театър, заведения, спортни мероприятия и др. обществени места, което пък от своя страна е свързано с повече парични средства и повече такива за „джобни“. Освен това се установи, че детето често пътува до гр.Сливен за посещение при специалисти, което е свързано с пътни разходи.

В обобщение може да се направи извод, че малолетната ***, предвид физическото си израстване през изминалия период от време от предходното увеличение размера на издръжката и с оглед необходимостта от повече средства за задоволяване на социални потребности, е с нараснали нужди от битов и социален характер, които имат траен характер. Освен това към настоящия момент минималния размер на издръжка е 270 лв. и *** получава под този размер издръжка. Не може да не се отчете и поскъпването на стоки и услуги в страната през последните години, което също има траен характер.

4

Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В процеса се установи, че непосредствени грижи за *** още от най-ранна детска възраст, както и след раздялата на родителите й полага майка й.

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Освен това съдът преценя, че след месец от 01.01.2026г. минималната работна заплата ще е в размер на 1 213 лв. или 613 евро и минималния размер на издръжката само след един месец ще бъде 303,25 лв.

Установи се, че двамата родители получават приблизително еднакъв по размер трудов доход, но също така се доказа и, че ответникът реализира доходи от работа на частно, извън трудовото си възнаграждение.

Съдът не следва да взема под внимание представения договор за кредит, тъй като задължения / удръжки от заплата/ от такъв вид са без значение при определяне възможностите на дължащия издръжка / в този смисъл ТР № 34/05.12.1973г. ОСГК ВС/.

При тези условия, съдът намира, че за малолетната ***, с оглед установените й по-горе потребности и възможностите на родителите, следва да бъде присъдена издръжка в размер на 600 лв., дължима общо от двамата родители.

От този размер, 260 лв. следва да се поемат от майката, като бъде отчетен факта, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а останалите 340 лв. следва да се поемат от ответника – баща, тъй като не се установи той да има други алиментни задължения.

По изложените аргументи, исковата претенция следва да се уважи в до размер на 340 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2025г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или 5 прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане, като над уважения размер до пълния предявен от 370 лв. претенцията бива отхвърлена.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху изменения размер на издръжката в размер на 172,80 лв. / по чл.69, ал.1,т.7 ГПК. Освен това бива осъден да заплати и деловодни разноски на ищцата, съобразно уважената част от иска. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила в брой хонорар в размер на 400 лв.

Няма доказателства за платена сума до пълния договорен размер на адвокатското възнаграждение от 600 лв. Ето защо ответникът бива осъден да й заплати разноски в размер на 367,57 лв., платен адвокатски хонорар, съобразно уважената част на иска.

Ищцата дължи разноски на ответника, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 40,54 лв., адвокатски хонорар.

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размерът на издръжката, определена със съдебна спогодба, одобрена с Протоколно Определение № *** на СлРС, с която И. М. И., ЕГН:

**********, от *** се задължил да заплаща на Н. Д. Б., ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***, с ЕГН:

**********, и двете от *** ет. 2 ап. 3, като го УВЕЛИЧАВА от 220 лв.

/двеста и двадесет лева/ на 340 лв. /триста и четиридесет лева/ месечно, считано 30.09.2025г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като

ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част от 340 лв. до пълния предявен размер от 370 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК И. М. И., ЕГН: **********, от 6

*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Б., ЕГН: ********** от *** ет. 2 ап. 3, сума в размер на 367,57 лв. /триста шестдесет и седем лева и 0,57 лв./, деловодни разноски.