Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 05.02.2024, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 969/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
05.02.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Севлиево, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100969 по описа за 2023 година

Производството е по чл.49, ал.1 СК.

Образувано е по предявен иск от Е. В. А. против А. И. А..

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 18.06.2011 г. и от брака си имат две малолетни деца – А.А. И.а, родена на *** г. и И.А. И., роден на *** г. В исковата молба се поддържа, че в началото бракът им потръгнал добре, но през годините разбрала, че са с различни характери и противоположни възгледи за брак.

Случвало се все по-често ответникът да търси повод за скандал, провокация и конфликт. Стигнало се до там, че през 2021 г. се наложило ищцата да се снабди с ограничителна заповед срещу ответника. Сочи, че със съпруга й били във фактическа раздяла от юли 2021 г. Моли бракът й с ответника да бъде прекратен по негова вина, да бъдат предоставени родителските права върху малолетните деца на нея, да бъде определено местоживевеенето им при нея, режим на лични отношения с бащата и последният да бъде осъден да заплаща издръжка на децата в размер на 350 лв. месечно за всяко дете. Предявен е и иск за издръжа на децата за минало време за период от една година назад в размер на 350 лв. месечно.

Ответникът в законоустановения срок не е представил писмен отговор. В проведеното о.с.з оспорва исковата молба в частта по вината, както и по отношение издръжката за минало време и размера на търсената издръжка занапред.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото се установява по безспорен начин, че страните са съпрузи. Сключили 1 са граждански брак на 18.06.2011 г. в гр.Севлиево, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на своя съпруг А., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт № 0038 от 18.06.2011 г. в гр. ***********.

От приетото по делото удостоверение за раждане, изготвено въз основа на акт за раждане № 164 от 22.06.2015 г. се установява, че детето А.А. И.а е родена на *** г. и страните са нейни родители.

От приетото по делото удостоверение за раждане, изготвено въз основа на акт за раждане № 0243 от 25.07.2015 г. се установява, че детето И.А. И. е роден на *** г. и страните са негови родители.

Представено е удостоверение за раждане на детето Е.А. И.а родено на *** г., като в удостоверението са вписани страните за нейни родители. Между страните няма спор, че А. И. не е биологичен баща на детето Е., макар и родено през време на брака на страните, като не е спорно, че тече производство по оспорване на произхода на детето.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез изслушването на свидетеля – М.М.К. /фактически съжител на ищцата и баща на третото й дете/.

Св. К. споделя, че познава ответника, откакто първият има връзка с ищцата и че бракът им е непоправимо разстроен и той живее с ищцата от 2021 г. Сочи, че ответникът проявил домашно насилие спрямо ищцата през 2021 г.Сочи, че ответникът е правил подаръци на децата, пратил 50 или 100 евро. Свидетелят посочва, че Е. живяла с ответника А., когато свидетелят се запознал с нея, но била решила отпреди това да се раздели с него, изнесла се, след като ответникът и нанесъл домашно насилие и заживели с Е. заедно. Свидетелят посочва, че известен период от време живели с ищцата в Германия, а децата били в Севлиево, но тя поддържала връзка с тях При оценката им по реда на чл. 172 ГПК и анализ на гласните доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля в релевантната част, относно влошените взаимоотношения между страните и относно връзката му с ищцата като пълни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото.

По делото е изготвен социален доклад, съгласно който към настоящия момент грижи за децата полага майката, като й се оказва помощ от съжителя й. Посочено е, че в дома на ищцата има обособен кът за децата и място за спане.

Изслушано на осн. чл. 15, ал. 1 ЗЗД, детето И. заяви, че се чувства добре при майка си. Детето посочва, че баща му се държал добре с него и иска да го вижда.

По делото е приложено за послужване гр.д. № 847 по описа на РС – Севлиево за 2021 г., образувано по подадена от ищцата срещу ответника молба по ЗЗДН.

Производството е приключило с влязло в сила решение от 20.08.2021 г., с което срещу 2 ответника А. А. са наложени мерки по ЗЗДН.

По делото са приети справка с данни за МПС собственост на ответника А. И.

А., служебна бележка в уверение на това, че детето И. е член на спортен клуб по самбо и джудо, за което се заплаща месечна такса в размер на 20 лв.

Прието е по делото удостоверение с изх. № 07/14.11.2023 г. от „******“ ЕООД съгласно, което брутният доход на ищцата за 12 месеца е в размер на 4 621, 72 лв. общо.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От показанията на разпитания свидетел, а и между страните няма спор досежно обстоятелството, че не живеят съвместно, като след раздялата им жената се е установила да живее в Севлиево с бащата на третото си дете – М. К.. Установява се още, че през съжителството им страните са били непрекъснато в лоши взаимоотношения и конфликти, като е упражнен и акт на домашно насилие спрямо ищцата от страна на ответника. През този период от време на раздяла , а и преди това, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК бракът се прекратява по исков ред, когато е дълбоко и непоправимо разстроен – вече не изпълнява обичайната си социална функция, а е само формална връзка. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и отношения на подкрепа. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото се изисква, съобразно закона и морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее (в този смисъл Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1957 г.).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е основателен. Конфликтите между страните, агресивното поведение на ответника и извънбрачната връзка на ищцата са причина за неразбирателствата между страните и раздялата, които обстоятелства в своята съвкупност са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. С установеното по-горе поведение съпрузите са нарушили задължението си по чл. 14 от 3

СК . Налице са обстоятелства, които в своята съвкупност са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Мотивиран от горното, съдът прави извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Поведението и на двамата съпрузи не може да се определи, като отговарящо на изискванията на посочената разпоредба, тъй като задължението по чл. 14 СК обвързва съпрузите докато съществува бракът им, т. е. до формалното му прекратяване. В същото време възприетото от съпруга поведение на проява на агресия към ищцата, не е съвместимо с установените в закона и добрите нрави норми на съпружеско разбирателство и уважение. Нарушението от страна на съпругата на брачни задължения, изразяващо се в съжителство с друг мъж и раждането на дете от последния, също представлява брачна противоправност и се е отразило съществено върху състоянието на брачната връзка. Докато бракът не бъде прекратен съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения. До влизане в сила на бракоразводното решение, съпрузите не се освобождават от брачните си задължения /ППВС № 10/1971 г., Р 792-1976 на ІІ г. о. /.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено и от ищцата, поради което и следва съдът да изследва въпроса за вината. Обясненията на ищцата пред съда и показанията на разпитания свидетел, както и събраните писмени доказателства дават сведения на съда, че твърдените от двамата брачни провинения на другата страна са основателни.

Изложеното мотивира съда да приеме, че поведението и на двамата съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като нито един от двамата съпрузи не само, че не е положил достатъчно усилия за запазването й, за преодоляване на конфликтите между тях, но е демонстрирал нежелание и неумение да прави компромиси в поведението си. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи взаимна вина за дълбокото и непоправимо разстройство, тъй като по делото не се събраха достатъчно доказателства страните да са положили необходимите усилия за запазване на семейната връзка, нито за възстановяването й след раздялата. Липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между тях, са направили брачната връзка само формална и несъответстваща на закона и морала. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс, а последвалото фактически разделно живеене е последица от това. Или, и двете страни с поведението си са допринесли за разстройството на брачната връзка, ето защо, съдебният състав приема, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е взаимна.

Следва да се отбележи, че нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения. В случая, всеки един от съпрузите е предпочел да изгради собствен начин на живот, вместо да направи необходимото за съхранение и опазване на семейната връзка. Всеки е допуснал 4 нарушение на брачните си задължения – съпругът като е проявил насилие спрямо ищцата, а съпругата като е установила трайна връзка с друг мъж и е създала ново семейство. Следва да се отбележи, че когато двамата съпрузи са виновни, не е необходимо вината им да е еднаква. И при различна степен на вината бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина на двамата съпрузи. Конкретиката на случая сочи, че и двамата съпрузи са нарушили свои основополагащи за благосъстоянието на брачната им връзка задължения, установени с норми на СК, изискващи от съпрузите да изграждат отношенията им на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство (чл. 14 СК). От гласните доказателства по делото по еднопосочен път се установява, че страните са имали влошени отношения и липса на взаимно уважение, поради противоречия от различен характер; липса на диалогичност по отношение на грижите за родените от брака им деца; проявеното насилие от ответника, както и извънбрачната връзка на ищцата, с което са нарушили заложените в Семейния кодекс принципи на брачната връзка.

По изложените съображения развод следва да се допусне при вина и на двамата съпрузи, тъй като нито един от тях не установи, че това се дължи само и единствено на поведението на другия съпруг.

Занапред жената ще запази предбрачната си фамилия В., тъй като е направила искане за това.

Според чл. 322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

По настоящото дело само ищцата е направила искане за предоставяне на родителските права върху малолетните деца и определяне на местоживеенето им при нея. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК определянето на местоживеенето на децата, начина на упражняване на родителските права и личните контакти с родителя, при когото детето не живее, съгласно интересите на децата, като взема предвид редица фактори като възпитателските качества на родителите, полаганите грижи и отношението към децата, желанията на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, отношенията на децата с други роднини, социалното обкръжение и възможностите на родителите за полагане грижа.