Решение № 495 от 30.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252100101503 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на З. С. М. и П. С. Г. против „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве” АД, за осъждането му да заплати на всеки от ищците сумата от по 102 258.38 евро (200 000 лв.) – главници, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2025 год. около 16.40 часа на път II-79, км 77-800, по вина на водач на лек автомобил „Хонда Джаз“, рег.№ А 3451 НН, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху обезщетенията, начиная от 18.07.2025 год. до окончателното им изплащане.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл.432, ал.1 вр. с 493а, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.

Процесуалният представител на „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве” АД оспорва исковете по основание и размер. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредите, чието репариране се търси в настоящия процес, за които твърди да са резултат и от поведението на покойния родственик на ищците.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2025 год. около 16.40 часа, Димитър Манолов – дежурен по ПТП при ОД на МВР-гр.Бургас, е посетил пътнотранспортно произшествие с починали лица, настъпило на посочената дата на път II-79, км.77-800, между лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег, № А 3451 НН, управляван от Г. И. Д. и лек автомобил „Мерцедес С220“ с рег. № А 2371 КС, 1 управляван от Р. И. Д..

Посетилият произшествието полицейски служител е съставил констативен протокол, в който е описал заварената обстановка, в т.ч. мястото на настъпване на произшествието, материалните щети и пострадалите при настъпване на инцидента пет лица, сред които С. Г. Г. - баща на ищците. От тях двама са починали на място. Според описанието, водачът на лекия автомобил „Хонда“ е навлязъл в платното за движение на лекия автомобил „Мерцедес“, в резултат на което се е стигнало до сблъсък между двата автомобила.

Страните не спорят, че за лекия автомобил „Хонда“ към горната дата е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответния застраховател.

Впрочем, това е видно и от застрахователната полица, съдържаща се в образуваната по искане на пострадалите лица щета.

На 04.06.2025 год. е починал наследодателят на ищците, а на 18.07.2025 год. те са депозирали в ответното дружество застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях.

От заключението на вещите лица по назначените автотехническа и медицинска експертизи се установява, че причината за настъпване на произшествието е навлизането на лекия автомобил „Хонда“ в лентата за насрещно движение, в която се е движел лекият автомобил „Мерцедес“. И за двата автомобила са изчислени скоростите на движение – 98 км/ч за лекия автомобил „Хонда“ и 110 км/ч за лекия автомобил „Мерцедес“, които са над максимално допустимата за тази категория път и не са били съобразени с пътните условия. Покойният баща на ищците е пътувал на задната дясна седалка в лекия автомобил „Мерцедес“, без поставен предпазен колан, с какъвто е разполага автомобилът, а това е допринесло за по-дълга свободна инерционна линия на траекторията на движение на тялото му към предните елементи от купето на автомобила. Причината за смъртта му била черепномозъчната травма, получена при директен удар на главата в твърди детайли на купето – страничната колонка, стъклото или стоящия пред него пътник.

Изслушани са по делото свидетелите Маринов и К..

Първият от тях е внук на починалия Стоян Г., син на първата и племенник на втория от ищците. Същият научил за инцидента от неговата майка, която му съобщила по телефона, че дядо му е претърпял инцидент и е в тежко състояние в болницата. Свидетелят бил кръстен на дядо си, който бил светъл и добър човек; той ги изгледал, а цялото им семейство било много близко; живеели къща до къща, на една улица. Ищците били много близки с покойния си баща, работели заедно и си помагали, празнували всички празници заедно. Докато баща им бил в болницата, ищците го посещавали два-три пъти, а като починал, ходили два-три пъти на гробищата.

Преживявали доста тежко загубата на баща си. По време на инцидента ищцата работела в Германия, а свидетелят до погребението на дядо си – във Варна. За това колко пъти ищците посетили баща си в болницата, знаел от тях самите.

Свидетелят К. пътувал с мотоциклет от гр.Хасково към гр.

2

Бургас. В участъка от пътя, на който настъпило произшествието – след разклона за с.Константиново, в посока към гр. Бургас, се движел на около 50 метра зад лекия автомобил „Хонда“, червен на цвят. Скоростта им била около ограничението. В лентата за насрещно движение се движел лек автомобил „Мерцедес“, сив на цвят. Водачът на лекия автомобил „Хонда“ направил ляв завой, а водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, в опит да избегне удара, навлязъл в банкета, но двата автомобила се слъскали.

Установената фактическа обстановка води настощия съств до извод за частична основателност на исковете.

При наличие на сключена задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят отговаря за имуществени и неимуществените вреди, вследствие на телесни увреждания или смърт, причинени на трети лица от застрахования водач, при управление на автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

В случай на настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият има право да депозира претенцията си за обезщетяване направо пред застрахователя, а в хипотезите на чл.498, ал.3 от КЗ - да я предяви пред съда.

Установено е, че застрахован при ответното дружество водач, при управление на лек автомобил, е нарушил правилата за движение, в частност чл.20, ал.1 вр. с ал.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват ….конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие...“, допускайки настъпване на пътно-транспортно произшествие.

В резултат на произшествието е настъпила смъртта на Стоян Г. – баща на ищците, които са сред кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина – ТР № 1/2016 год., ОСНГТК, ВКС и ПП № 4/61 год.

Смъртта на техния баща е дала негативно отражение върху психиката им (душевни страдания), които се квалифицират като неимуществени вреди.

При определяне на размера им по реда на чл.52 от ЗЗД, съдът изходи от редицата доказани обективни критерии, според дадените с ППВС № 4 / 1968 год. указания – възрастта на починалия, близката му родствена връзка с ищците и тяхната възраст, съществувалите помежду им отношения, естеството на инцидента и внезапното му настъпване, а оттам – негативното му отражение върху психиката на всеки от двамата ищци, произтичащо от необратима загуба на близък човек. Установи се, че семейството на покойния е било задружно, разчитащо на неговата подкрепа, но също и че ищците са зрели, самостоятелни хора, били са установени трайно в чужбина.

Затова, спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално обезщетяване на вредите, а също изхождайки от житейското схващане, че пълна репарация на загубата на такова благо, каквото е човешкият живот, не е възможна, настоящият състав намира, че справедливо е обезщетение в размер 3 от по 63 000 евро (123 217.29 лв.) за всеки от двамата ищци.

Но е установено също, че покойният е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. С това си поведение е допринесъл съществено за настъпване на вредите по см. на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като приносът му се определя на 1/3, с която част гореопределения размер на обезщетението следва да се редуцира и исковете за неимуществени вреди да се уважат за сумата от 42 000 евро (82 144.86 лева), а за горницата над тази сума – да се отхвърлят.

Основателността на главните претенции има за закономерна последица уважаването на претенциите с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Съгл. чл. 429, ал. 3 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Ищците са сторили това на 18.07.2025 год., но ответният застраховател не се е произнесъл (положително или отрицателно) в законоустановения срок по искането за заплащане на обезщетение, поради което претенциите за законна лихва следва да се уважат от посочените дати.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат разноски, съразмерно на основателните/неоснователните размери на исковете.

Ответното дружество дължи на ищеца Г. 271.56 евро за заплатени депозити за вещи лица, а на двамата ищци - възнаграждение за един адвокат.

Договорът за правна помощ с представляващия ищците адвокат, е такъв по чл.38, ал.1 от ЗАдв. Затова, имайки предвид размера на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и обичайната практика на този адвокат за сключване на договор за правна помощ по реда на посочената разпоредба (при положение, че по делото има множество данни ищците да са били трудово заети в Германия), еднопосочните интереси на двамата ищци и положения от адвоката труд, както и решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, съдът определя възнаграждение на адв. Н.

Д., възлизащо на 2656.50 евро, за заплащане на което следва да се осъди ответното дружество.

Ищците дължат на ответното дружество разноски в размер на 404.67 евро и юрисконсултско възнаграждение от 203.30 евро.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве” АД дължи държавна такса от 3360 евро, платима по сметка на БОС, съобразно основателните размери на исковете.

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве” АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано 4 от Тони Веков и Калоян Костадинов, на основание чл.432, ал.1 вр. с 493а, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, да заплати на З. С. М. от гр.С., ул."Ц. Р." № **, ЕГН - **********, сумата от 42 000 евро (82 144.86 лева) – главница, представляваща обезщетениe за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2025 год. около 16.40 часа на път II-79, км 77-800, по вина на водач на лек автомобил „Хонда Джаз“, рег.

№ А 3451 НН, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху обезщетенията, начиная от 18.07.2025 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 102 258.38 евро (200 000 лв.), както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве” АД, ЕИК

200299615, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Тони Веков и Калоян Костадинов, на основание чл.432, ал.1 вр. с 493а, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, да заплати на П. С. Г. от гр.С., ул."И." № *, ЕГН - **********, сумата от 42 000 евро (82 144.86 лева) – главница, представляваща обезщетениe за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2025 год. около 16.40 часа на път II-79, км 77-800, по вина на водач на лек автомобил „Хонда Джаз“, рег.№ А 3451 НН, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху обезщетенията, начиная от 18.07.2025 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 102258.38 евро (200 000 лв.), както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.