Решение № 97 от 19.01.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 97

Враца, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20257080700496 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ и във връзка с чл. 171 т. 1, б. з) „гг“) от ЗДвП.

Образувано е по ЖАЛБА на Х.М.И. живущ ***, чрез пълномощник – * Г.З. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1308612/ 26.10.2025г. издадена от Мл.автоконтрольор към ОДМВР - гр. Враца, Сектор „Пътна полиция“-Враца /П.П.А./, с която на основание чл. 171 т.1, б. з) „гг“) от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ е заповядано и наложена на жалбоподателя ПАМ – временно отнемане на СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата /л.7/ се твърди, че заповедта е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснована, постановена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на ЗАНН. По указание на съда и с допълнителна молба /л.27/ е уточнено, че жалбоподателят не е знаел, че е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и е заплатил на следващия ден застраховка „ГО“ на автомобилистите. Сочи се, че от ЗППАМ не става ясно именно какво нарушение е извършил, за да може да се защити. За същото нарушение са издадени две заповеди, което е незаконосъобразно. Претендират се разноски. Прилагат се писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят Х.И. се явява лично и с пълномощника - * Г.З., като се поддържа жалбата и се иска отмяна на оспорения акт.

Ответникът, Мл.автоконтрольор към ОДМВР - гр. Враца, Сектор „Пътна полиция“-Враца /П.П.А./, не се явява и не се представлява пред съда. В съпроводителното писмо към административната преписка /на л.5 от делото/ е изразено становище по жалбата от Н-к РУ-Враца, да се потвърди ЗППАМ № GPAM-1308612 от 26.10.2025г. Направено е и фактически възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. С жалбата е приложен препис от оспорения акт /л.9/, а с молбата – полица за заплатена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите /л.28/. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка /на л.11-21/.

По искане на съда са изискани и приложени служебни справки от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Враца /л.37 и л.41/. По искане на пълномощника на жалбоподателя в с.з. пред съда е разпитана свидетелката М.А.А. от ***, очевидец на случая, приятелка на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Оспорения акт е връчен на 26.10.2025г. /л.11/, а жалбата е подадена на 31.10.2025г. /л.7/ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Враца.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От събраните доказателства по делото се установява, че на 26.10.2025 г. около 00:15 ч. в гр.***, на ул.*** жалбоподателят Х.И. управлявал МПС – ** „М. 3“ с рег.№ ** , като пред № ** бил спрян за проверка на служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Враца. При проверката е установено, че автомобила е с прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Водача бил с приятелката си св. М.А.А. от гр. *** , като и двамата не знаели за това обстоятелство. На водача бил съставен АУАН серия GA № 3974164 за извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Веднага на място с АУАН били иззети СУМПС на водача, 2 бр. регистрационни табели и СРМПС.

Освен АУАН на място била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1308612/ 26.10.2025г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОДМВР - гр. Враца, Сектор „Пътна полиция“-Враца, П.П.А., с която на основание чл. 171 т.1, б. з) „гг“) от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ е заповядано и наложена на жалбоподателя Х.И. /с постоянен адрес в ***/ ПАМ – временно отнемане на СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ е посочено, че се отнема СУМПС. В ЗППАМ e изложена фактическата обстановка посочена и в АУАН и уточнено, че е нарушен чл.140 ал. 1 пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Още на другия ден 27.10.2025г. жалбоподателят Х.И. заплатил задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за автомобила и табелите му били върнати, но не и СУМПС.

Св.М.А. сочи, че жалбоподателят искал да започне работа в ***, да стане *** , дори си бил запазил дата за интервю за работа на 03.11.2025г., но не отишъл, тъй като за работата се изисква СУМПС. Не знае за този случай да е издавано наказателно постановление.

С мотивирана резолюция № 25-0967-М000150 от 27.10.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“-Враца е прекратено административно-наказателното производство по АУАН серия GA № 3974164/26.10.2025г. и преписката е изпратена на Районно Прокуратура – *** с данни за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК /Наказателния кодекс/.

Съгласно справката за нарушител жалбоподателят Х.И. е водач с категориите „М“ и „В“ от 13.06.2019г., като досега има налагани 2бр. НП, 13 бр. фишове и 3 бр. ЗППАМ за нарушения по ЗДвП.

Същия е собственик на МПС - „М. 3“ с рег.№ **, като регистрацията на МПС е била прекратена на 30.09.2025г. /л.16/.

Съгласно писмо – справка от Сектор „Пътна полиция“-Враца /л.37/ , ЗППАМ № GPAM-1308612 от 26.10.2025г. и ЗППАМ № 25-0967-000339 от 26.10.2025г. е една и съща, но при администриране в АИС-АНД автоматично се генерира с друг номер, а именно № 25-0967-000339 .

Към адм.преписка са приложени цитираните АУАН /л.13/ и ЗППАМ /л.11/, втора идентична ЗППАМ, но с № 25-0967-000339/26.10.2025г./л.12/,мотивирана резолюция /л.14/, писмо до ВРП /л.15/, справка за регистрация /л.16/, справка за нарушите /л.17-18/, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г./л.19/ и Заповед рег. № 369з-2384/09.09.2025г./л.21/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от Мл. автоконтрольор към ОДМВР - гр. Враца, Сектор „Пътна полиция“-Враца, П.П.А., който към датата на издаван на ПАМ /26.10.2025г./ е бил на тази длъжност, съгласно Удостоверение /л.42/. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и Заповед рег. № 369з-2384/ 09.09. 2025г. на Директора на ОД на МВР-Враца, лицата на тази длъжност имат правомощия да издават ПАМ по ЗДвП.

Следователно оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 т. 1-8 от АПК, относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, ясни дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени конкретни фактически основания за осъщественото нарушение по ЗДвП, като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, лицето което е управлявало МПС и какво е извършеното нарушение по ЗДвП. Посочени са и правните основания за издаване на акта, срока на принудителната мярка, както и начина на обжалване.

Няма допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК, водещо до отмяна на оспорения акт.

Няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК. ЗППАМ е съставена на място и връчена веднага на водача на МПС, ведно със съставения му АУАН за нарушение по ЗДвП.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон от страна на АНО /административно-наказващия орган/ и конкретно на нормите на чл.143 ал.10 от ЗДвП и чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Разрешаването му изисква да се съобрази на първо място разпоредбата на чл.143 ал. 10 от ЗДвП съгласно която, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства /ППС/, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.1 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Считано до 06.09.2025г. към изр 1-во е имало и добавка „и се уведомява собственика на ППС“, която е отпаднала с изменение в ЗДвП с ДВ бр. 64/ 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г. В случая, обстоятелството, че водача не е знаел, че е със служебно прекратена регистрация не го оневинява.

При това положение, и за което не се спори по делото, считано към 26.10.2025г. жалбоподателят е управлявал МПС с действително прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, тъй като не е имал задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, която е заплатил на следващия ден.

Адм.орган обвързва фактическото основание за издаване на ПАМ с констатациите в АУАН в които изложените обстоятелства от правна страна са квалифицирани, като нарушение чл. 140 ал.1 пр. 1 от ЗДвП. По смисъла на тази разпоредба - по пътищата, отворени за обществени превози, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места.

Съгласно чл. 171 т.1, б. з) „гг“) от ЗДвП – временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175 ал.2 и ал.3, чл.176 ал.1, чл. 178ж ал.2 и чл.182 ал.5 /от ЗДвП/. В случая нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП е наказуемо по чл. 175 ал.3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изброени в чл.171 т.1, б. з) „гг“) от ЗДвП, адм. орган е длъжен да наложи ПАМ – временно да отнема свидетелството за управление на МПС на водача – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, което е и сторил. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалните предпоставки за нейното издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, ал.1 пр. 1-во АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред адм. орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, адм. орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване наличието на предпоставките по чл.171 т.1, б. з) „гг“) от ЗДвП адм. орган е задължен да издаде адм. акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията по чл.172, ал.1 ЗДвП.