Решение № 480 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Сн. Анг. Ст. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602230 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 23.02.2022г. по НОХД № 2755/2020г., СРС, НО, 114 състав е признал подсъдимия СВ. ИВ. М., за ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2019 г., в гр. София, ж.к.

„Студентски град“, по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от бул. „Г. М.

Димитров” към ул. „Атанас Иширков” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д”, с peг. № СА **** СХ след употреба на наркотични вещества, а именно 3,4-метилендиокс-метамфетамин (екстази, MDMA) и кокаин, установена със съдебно-химическа експертиза № И- 10981/27.11.2019 г. на ВМА-София - престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343Б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден за извършеното от него престъпление на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „ГЛОБА“ от 500 лева.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия С.И. М., с проверена по делото самоличност, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е постановил при изпълнение на така определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият СВ. ИВ. М., с проверена по делото самоличност, е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон свързани с настоящето производство.

С присъдата съдът на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е наложил на подсъдимия С.И. М., с проверена по делото самоличност, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 12 месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 59, ал. 4 от НК е постановил при изпълнение на така определеното наказание на подсъдимия СВ. ИВ. М. да бъде приспаднато времето, през 1 което за същото деяние е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 05.10.2019 г.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия СВ. ИВ. М., с проверена по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 1516,80/хиляда петстотин и шестнадесет, и осемдесет ст./ лева, от които 593,80 /петстотин деветдесет и три, и осемдесет ст./ лева по сметка на СДВР, а останалите 923 /деветстотин двадесет и три/ лева по сметка на СРС.

Съдът на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъдил подсъдимия СВ. ИВ. М., с проверена по делото самоличност, да заплати държавна такса в размер на

10,00 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия СВ. ИВ. М. - адв. В. , с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение или алтернативно се иска да се намали размера на наложеното наказание.

С депозираната въззивна жалба не се правят доказателствени искания към съда.

В разпоредително заседание на 09.06.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитата на подс. М. – адв. В. излага доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят изводите на СРС за виновност на подсъдимия. Счита, че от изготвената СХТЕ, както и от останалите събрани доказателства, не се установява подс. М. да е бил под въздействието на наркотични вещества и дали употребата на такива е оказала своето въздействие върху подсъдимия така, че да изпълнени изискванията на закона. Твърди, че от показанията на полицейските служители дадени в хода на съдебното следствие, никъде не се описва неадекватното поведение на подсъдимия , а именно да е имал разширени зеници, , както и че един от тях да го е помислил за умрял. Излага, че по делото не е доказан умисълът на подсъдимия по отношение на деянието. Отправя искане присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която същият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно- присъдата да бъде изменена, в частта относно наложеното на подсъдимия наказание

Представителят на СГП намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение. Счита, че извършването на инкриминираното деяние и неговото авторство в лицето на подсъдимия се доказват по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият С.М. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция, в правото си на лична защита посочва, че не е знаел за състава на употребената от него хранителна добавка, както че е семеен и не би допуснал употребата на вредни вещества.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и/ или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява осъществяване на въззивната проверка, както и на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната 2 съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият СВ. ИВ. М. е роден на 28.03.1987г., в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.

„****, с ЕГН **********.

За времето от 19.00 часа на 04. 10. 2019г. до 07.00 часа на 05. 10. 2019г. свидетелите Ч.Ч. и С.С., полицейски служители в ОПП- СДВР били назначени като автопатрул. Около 23.20 часа на 04.10.2019г. те били изпратени да посетят ПТП на кръстовището на ул. “Акад.

Стефан Младенов“ и ул. “8- ми декември“. На място установили, че ПТП е настъпило между лек автомобил, марка „БМВ“, модел “535д“, с peг .№ СА****СХ, движещ се по ул. “Атанас Иширков“, управляван от СВ. ИВ. М., ЕГН ********** и лек автомобил, марка „БМВ“, с рег.№**** с водач Д.С.. По време на проверката във връзка с ПТП свидетелите Ч. и С. забелязали, че М. има странно поведение, изразяващо се в забавени и неокординирани движения и заваляне на говора. Поради това и по настояване на другия водач извършили проверка на М. за употреба на алкохол с Апкотест Дрегер 7510+, която дала отрицателен резултат, както и за наркотични вещества с техническо средство- „Д.Т.****“. Техническото средство установило наличие на амфетамин и метаамфетамин. За установеното нарушение Н. издал АУАН №307156, който бил връчен на М.. На същия бил връчен и талон за медицинско изследване №0025966, в който той отбелязал, че не приема показанията на техническото средство. М. бил предаден на служители на 07 РУ- СДВР, които го отвели до ВМА- София, където същият дал кръв и урина за изследване.

От заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-химическа / токсикологична / експертиза № И-10981/ 27.11.2019г. на ВМА- София се установява, че СВ.

ИВ. М. е употребил преди да управлява процесния лек автомобил метаамфетамин и кокаин.

Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се основава закономерно на цялата доказателствена съвкупност събрана в хода на наказателното производство, а именно: обясненията на подс. СВ. ИВ. М., дадени на съдебното следствие / л. 82 от съдебното дело /; показанията на свидетеля Ч.Г. Ч., дадени от него на съдебното следствие /л. 52- 55 от съдебното дело/ и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК; показанията на свидетеля С.Г. С., дадени от него на съдебното следствие /л. 6365 от съдебното дело /; чрез способите за доказване- заключението по изготвената на досъдебното производство съдебна химикотоксикологична / токсикохимична / експертиза / л.40- 43 от досъдебното производство/, заключението по изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза /л.5157досъдебното производство/; писмените доказателства- АУАН 307156/ 05.10.2019г. /л. 21 от досъдебното производство/; талон за медицинско изследване № 0025966 /л. 47- 48 от досъдебното производство/; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 05.10.2019г. /л. 30 от досъдебното производство/, справка за съдимост на подс. СВ. ИВ. М. /л. 13- 15 от съдебното дело/, както и всички останали приети и приложени по делото писмени доказателства основание чл.283 от НПК.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност е последователна, като от нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното деяние. Въззивният съд споделя изцяло направения от първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд относно анализа на 3 доказателствената съвкупност, като приема, че времето, мястото, механизмът на извършване на деянието, както и неговото авторство се установяват безпротиворечиво от показанията на полицейските служители – свидетелите Ч.Ч. и С.С., както и от писмените доказателства по делото, посочени по-горе. Посочените гласни доказателствени средства са логични, безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост, и използва при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите. От тях по категоричен начин се изясняват релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – датата, мястото и часа на извършената проверка на подс. М., индивидуализиращите белези на управлявания от него лек автомобил, повода и резултатите за употреба на наркотични вещества. Следва да бъде отбелязано, че релевантните събития се установяват от гласните доказателствени средства, изхождащи от лица, за които няма причина да се смятат за предубедени или необективни при депозирането на показанията си, доколкото последователно, логично и непротиворечиво излагат всички факти и обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено при изпълнение и в ръга на своите служебни задължения. Въззивният съд държи да подчертае също така, че приобщаването на показанията на полицейските служители Ч.Ч. и С.С. от досъдебното производство към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 НПК, не се отразява върху достоверността на разказа им или върху обезпечеността на обвинителната теза. Това е така, тъй като нуждата от четене по реда на чл. 281, ал.4 НПК на показанията на свидетелите от досъдебното производство е била наложена от изминалото време между инкриминираната дата и тази на провеждане на разпитите им пред първия съд, както и поради естеството на работа на тези свидетели – полицейски служители, предполагащо множество приличащи си по основните си характеристики случаи, така че пропуските на свидетелите не индикират на тяхната необективност, както и не внасят неяснота или съмнение в тяхната свидетелска годност.