Присъда № 345 от 11.06.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №345 от 11.06.2025 г. по НОХД №12946/2024 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №1116/2023 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. №23830/2023 г. по описа на СРП срещу К. Н. М. за това, че на 24.04.2023 г., около 22.00 часа в гр. С., ж.к. „***, чрез поваляне на земята, нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото и извиване на ръката на Д. М. М. й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дясна раменна кост, в проксиманата й част /фрактура на хирургичната шийка и тубероситас майор с дислокация на фрагментите/, което нараняване е реализирало медикобиологичния признак - „трайно затруднение на движението на горен крайник“ - престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В с.з. от 11.06.2025 г. на основание чл.287 НПК е допуснато изменение на обвинението в следния смисъл: Софийска районна прокуратура обвинява М. за това, че н а 24.04.2023 г., около 22.00 часа в гр. С., ж.к. „***, чрез поваляне на земята, нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото, и извиване на ръката на Д. М. М. й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трансверзално /напречно/ счупване на нивото на хирургичната шийка на проксималната дясна раменна кост с дислокация /разместване/, „вбиване“ и дискретна ангулация /изместване под ъгъл/ на костта в същата зона, с допълнителни фрактурни линии с ангажиране на анатомичната шийка, както и на големия и малкия туберкул на раменната кост – 4-фрагментна фрактура по класификацията на Neer, с масивни оток и кръвонасядане в областта на подмишницата и цялата дължина на мишницата по предновътрешна и задна повърхности, коетонараняване е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на горен крайник – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

По делото като частен обвинител е конституирана пострадалата Д. М.

М..

В съдебното заседание представителят на СРП поддържа измененото обвинение, като намира същото за доказано по безспорен и категоричен 1 начин. Излага доводи, че макар единственият очевидец на престъплението да е самата пострадала, нейните показания са достоверни, обективни и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Тя описва начина и механизма на получаване на телесните увреждания и това изцяло съвпада със заключението на тройната СМЕ, като именно заключението на тази експертиза в пълнота отговаря както на поставените от съда въпроси, така и оборва обясненията на подсъдимия, че пострадалата е залитнала сама и падайки на пода се е подпряла на ръката си, причинявайки си счупване.

Прокурорът заявява, че е подсъдимият М. е извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като е предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Предлага на съда да определи наказание лишаване от свобода, като няма пречка да бъде приложен институтът на чл.66 ал.1 НК.

При определяне размера на наказанието, съдът следва да има предвид, че единственото смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия, а отегчаващите са: характерът на счупването рамото и невъзможността и до момента да се постигне пълно оздравяване на пострадалата, както и, че подсъдимият е причинил на пострадалата и множество леки телесни увреждания. Предлага на съда да възложи в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.

Повереникът на ЧО Д. М. М. – адв. М. Б. се присъединява изцяло към завяното от представителя на държавното обвинение като смята, че по делото са събрани множество доказателства и доказателствени средства, от които по категоричен начин се установява вината на М.. На процесната дата подсъдимият чрез поваляне на земята, нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на пострадалата, й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в напречно счупване на нивото на хирургичната шийка на проксималната дясна раменна кост с разместване, „вбиване“ и изместване под ъгъл на костта в същата зона, с допълнителни фрактурни линии което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на горен крайник – престъпление по ч.129 ал.2 вр. ал.1 НК. Сам признава по телефона пред свидетелката П., че е счупил рамото на Д.. Вещите лица специалисти са категорични, че за да падне тя на земята й е придадена допълнителна сила, т.е., той я блъснал. Пострадалата заявява обстоятелства, които обективно покриват механизма на получаване на травмите, установени и от вещите лица. Повереникът предлага на съда да призае подсъдимия за виновен и му наложи максималното наказание, предвидено за това престъпление. Претендира разноски.

ЧО Д. М. М. моли съда да се съобрази с изложеното от повереника й.

Защитата на подсъдимия К. Н. М. – адв. Г.а Ф.-САК излага доводи, че нито в хода на ДП, нито в съдебното следствие пред първата инстанция се 2 установява с категоричност съпричастността на М. към повдигнатото му обвинение. Твърди, че дори от приетото заключение на тройната СМЕ се установява, че трамата на пострадалата е получена след падане на терен и отговаря напълно да е получена по начина, съобщен от подсъдимия в обясненията му, а именно - падане на пострадалата на една страна и подпиране на ръка, като механизмът за извиване на ръката също е отречен от вещите лица. Защитата заявява, че под съмнение са и останалите описани от държавното обвинение действия, вменени на М. - поваляне на земята, нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото. Предлага на съда да кредитира изцяло заключението на тройната СМЕ, защото то подкрепя именно заявеното от М., а не от пострадалата като механизъм на получаване на травмата. Защитата излага доводи, че разпитаните свидетели В. Е. Г., И. И. П. и самата пострадала М. дават противоречиви данни какво точно се е случило между подсъдимия и ЧО на процесната вечер, вкл. дали той е излязъл от дома си и последвал пострадалата, за да й помогне, дали е придружил същата до болницата и т.н. Заявеното от повереника на ЧО, че подсъдимият по телефона е съобщил на свидетелката П., че е счупил рамото на съпругата си - не отговаря на истината. Той е съобщил единствено, че е имало инцидент, че тя е паднала и си е счупила ръката, но това е станало без неговата намеса.

Защитата предлага на съда да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, тъй като същите се подкрепят от останите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, вкл. заключението на тройната СМЕ, което е категорично, че травмите на пострадалата са от падане.

Предлага на съда да оправдае М. по повдигнатото му обвинение.

В правото си на лична защита подсъдимият К. Н. М. моли съда да се съобрази с изложеното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият К. Н. М. моли да бъде оправдан по повдигнатото му от СРП обвинение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К. Н. М. е роден на *** г. в гр. Д.. Същият е със средно образование, работещ, неосъждан.

Женен е за ЧО Д. М. М. от *** г. /арг. Удостоверение за сключен граждански брак №***/*** г. на Община К., л.23 от ДП/.

На дата 24.04.2023 г. около 22.00 часа, ЧО Д. М. и подсъдимият М. били в семейното им жилище на адрес: гр.С., ж.к. ***. Двете им пълнолетни 3 дъщери не живеели с тях в едно домакинство.

На този ден свидетелката М. била в отпуск при временна нетрудоспособност, заради операция на скъсан минискус и кръстна връзка на дясно коляно, извършена й в ***, гр. Б., ***.

Били изминали шест месеца от операцията й и предстояло на дата 08.05.2023 г. да се върне на работа, видно от болничен лист №***/*** г. - МЦ „ПТБ МЕД“ ООД.

М. била приготвила вечеря и двамата с подсъдимия седнали на масата.

Тя решила да започне разговор, свързан с изразено недоволство от страна на лелята на подсъдимия, /сестра на починалата му майка/, че една от дъщерите на М.и, без нейно разрешение е взела за ползване сешоар от покойната й баба.

Подсъдимият не реагирал добре на опита на свидетелката М. да проведе разговор и тя се досетила, че леля му вече била говорила с него. М. се подразнил и понечил да стане от масата, но пострадалата била решена да довърши разговора. Хванала с дясната си ръка подсъдимия за дясното рамо, в опит да го задържи да поговорят. Това го ядосало. Подсъдимият хванал ръката й, извил я, след което повалил със сила съпругата си на земята.

Пострадалата посрещнала удара със земята с тежестта на тялото си като дясната й ръка била „отведена“ навън от тялото. М. падайки, инстинктивно се опитала за запази дясното си оперирано коляно, като първоначално почувствала болка в него. Свила се на кълбо педпазвайки коляното си, като опряла глава в пода.

Подсъдимият макар да бил наясно, че съпругата му е претърпяла сложна операция на дясно коляно, че вече била повалена на земята, започнал да й нанася множество удари с ръце и крака. М. останала свита на кълбо, с глава прибрана към крайниците. В това положение, тя поела няколко удара в дясната челно-слепоочна област на главата в окосмената й част /арг. заключение на тройна СМЕ/.

По време на ударите, тя почувствала и рязка болка в дясното си рамо. Помолила съпруга си да спре да я удря. М. не спрял.

В един момент, М. усетила, че ударите са спрели и се изправила сама. Не усещала дясната си ръка и казала за това на съпруга си.

В отговор, подсъдимият я хванал за раменете и я разтърсил, нагрубявайки я. Болката, която М. вече чувствала в дясното си рамо била нетърпима. Пострадалата се измъкнала от ръцете на подсъдимия, бързо взела чантата си, в която били ключовете за колата и мобилният телефон и избягала от апартамента.

Слизайки пред блока, тя се качила се в автомобила си и тръгнала за УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов”. По време на шофирането, тя усещала продължителна остра болка в дясното рамо.

По пътя се обадила на приятелката й свидетелката В. Е. Г.. Разстроена й съобщила, че подсъдимият й е нанесъл побой и сега пътува към „Пирогов”. Отклонила предложението на Г. да дойде с такси до нея, като я убедила, че ще се справи сама. Обещала й, че след прегледа ще й се обади.

Пострадалата направила опит да се свърже и с другата си близка приятелка – свидетелката И. И. П., но телефонът на последната бил изключен.

По пътя за УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” пострадалата получила телефонно обаждане от брат си – свидетеля Д. М. Н., който живеел със семейството си в гр.К.. Притеснен, той я попитал какво се случва и къде е. Заявил на сестра си, че подсъдимият му се обадил да я търси при него и на въпроса му защо търси Д. при него, подсъдимият признал, че двамата се 4 скарали, той ударил съпругата си и тя е паднала.

Свидетелят Д. М. Н. е категоричен, че и друг път се е случвало, подсъдимият да търси съпругата си при него заради скандали. Заявява, че той лично е ставал свидетел на унижения към сестра му от страна на подсъдимия.

По време на разговора с пострадалата, свидетелят Н. й предложил да дойде в дома му в К., защото вече бил употребил акохол и нямало как да шофира до гр.С., за да я вземе.

Пострадалата отклонила предложението му, като споделила, че изпитва непоносими болки, невъзможно й е да пътува до К. и успокоила брат си, че ще се обади на нейна приятелка.

На 24.02.2023 г. в 23.10 часа в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” на М. бил извършен преглед с основна диагноза: „S42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито. Фрактура хумери декс. ин парт проксималис”. Операция: Консервативно лечение. Репозиция, имобилизация и е направено рентгеново изследване на рамо - фас и пр./.

Била й поставена раменна ортеза за фиксиране /бандаж на Дезо/ /арг.

И.3.№16193/ 2023 г. от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД/.

След прегледа в болницата, около 01.00 часа пострадалата се обадила на свидетелката В. Е. Г. за втори път, като й казала, че рамото й е счупено на няколко места, сложена й е шина и изпитва ужасна болка. Свидетелката Г. й предложила да остане в дома й, но М. отказала. Свидетелката Г. в поазанията си заявява, че преди време била предоставила на пострадалата ключ от апартамента си и това станало непосредствено, след като една зима М. застанала на прага на дома й по джапанки и с къс ръкав, бягайки от подсъдимия, който искал да я хвърли от десетия етаж. Свидетелката Г. била наясно, че М. тогава не подала жалба за станалото, защото според разбиранията й трябвало да щади дъщерите и да съхрани семейството си.