Решение № 38 от 01.05.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кула, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИК. като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100909 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Н. В. К., ЕГН **********, постоянен адрес:

*************************, действащ чрез адв. Л. И. Б., съдебен адрес: град София, п.к. 1000, ул. „Бачо Киро" № 5, вх. Б, ет. 3, ап. 13 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М. Т. с искане да бъде признато за установено, че по отношение на сумите, произтичащи от Договор за кредит от ******** г., сключен между Н. В. К. и "Обединена Българска Банка" АД, които съгласно дадена от ответника информация, към 14.11.2025 г. са в общ размер на 1 778.75 лева (хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), е изтекла предвидената в закона погасителна давност, респективно е погасено правото на принудително изпълнение срещу ищеца по отношение на тези суми, поради изтекла погасителна давност и че ищецът не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, суми по посочения договор, както и да бъдат присъдени в полза на ищеца и всички направени в производството разноски.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че във връзка с процесния договор за кредит, на ищеца е връчено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, съгласно което вземанията по договора са цедирани от цедента "Обединена Българска Банка" АД на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила от дата 31.01.2018 г., като от направена от ищеца справка в Централния регистър към БНБ е установено, че ответното дружество подават данни към БНБ за наличие на задължения на ищеца и представители на ответното дружество са се свързвали с ищеца и са го уведомили, че са налице негови задължения към дружеството – ответник по процесния договор, които към 14.11.2025 г. са в общ размер на 1778.75 лв. (909.46 €), формирани както следва: 1086 лева 1 главница и 692,75 лева - лихви. Твърди се също, че ищецът многократно е отказвал заплащането на посочените задължения, поради погасяването им по давност, но въпреки това обстоятелство, от ответното дружество продължавали да претендират от него заплащане на сумите по процесния договор, като в тази връзка на 14.11.2025 г. ответното дружество е направило на ищеца предложение за погасяване на сумите по процесния договор, като му е изпратен и проект на споразумение за доброволно уреждане на отношенията им, но ищецът не се е съгласил с направеното предложение и в тази връзка, на 18.11.2025 г., от името на ищеца е изпратено на имейли на ответното дружество възражение за погасяване по давност на задълженията по процесния договор за кредит, след което на 25.11.2025 г. ищецът е получил по имейл отговор от ответното дружество относно депозираното от него възражение за погасяване на задължения по давност, с който отговор го уведомяват, че ответното дружество отказват да отпишат задълженията му към тях и посочват, че въпросът дали за конкретно задължение е преклудирана възможността за принудително изпълнение или не, е от компетентността на съответния граждански съд. Ищецът твърди в молбата си, че е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок и задълженията по процесния договор за кредит са погасени по давност изцяло, на основание чл.

110 от Закона за задълженията и договорите, с оглед на което е погасена възможността за принудително изпълнение за тези суми.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество, от който е постъпил по делото отговор на исковата молба, с който не оспорва предявения иск и прави признание на иска. Изразява становище, че същият е допустим и по същността си основателен. Излага обстоятелства, че на 16.09.2020г. е образувано ЧГД № 203/2020г. по описа на РС Кула с предмет процесната сума, като срещу издадената заповед за изпълнение ищецът в срок е депозирал възражение и с оглед настъпилата погасителна давност, заявителят не е депозирал иск за вземанията, за които е издадена заповедта. По отношение на разноските изразява становище, че направените разноски в настоящото исково производство следва да останат в тежест на ищцовата страна и не следва да се присъждат в тежест на ответника, тъй като ответното дружество е признало предявения иск в срока на отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

С депозирана молба от процесуалния представител на ищеца, същият поддържа исковата си претенция и моли същата да бъде уважена. Не прави искане за прекратяване на устните състезания и за постановяване на решение при признание на иска. Прави искане за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответното дружество депозира писмено становище, с което поддържа направеното с отговора признание на иска и оспорва искането за разноски на ищеца с мотива, че не е станало повод за завеждане на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед направеното признание от страна на ответното дружество, съдът е обявявил за признати и съответно ненуждаещи се от доказване, обстоятелствата, изложени от ищеца, а именно: че вземанията по Договор за кредит от ******** г., сключен между Н. В. К. и "Обединена Българска Банка" 2

АД са цедирани от цедента "Обединена Българска Банка" АД на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила от дата 31.01.2018 г.; че ответното дружество подават данни към БНБ за наличие на задължения на ищеца по посочения договор; че представители на ответното дружество са се свързвали с ищеца и са го уведомили, че са налице негови задължения към тях по процесния договор, които към 14.11.2025 г. са в общ размер на 1778.75 лв.

(909.46 €), формирани както следва: 1086 лева - главница и 692,75 лева – лихви, които задължения ищецът многократно е отказвал да заплати поради погасяването им по давност, но въпреки това обстоятелство, от ответното дружество продължавали да претендират от него заплащане на сумите по процесния договор, като в тази връзка на 14.11.2025 г. ответното дружество е направило на ищеца предложение за погасяване на сумите по процесния договор, като му е изпратен и проект на споразумение за доброволно уреждане на отношенията им, но ищецът не се е съгласил с направеното предложение и в тази връзка, на 18.11.2025 г., от името на ищеца, е изпратено на имейли на ответното дружество възражение за погасяване по давност на задълженията по процесния договор за кредит, след което на 25.11.2025 г. ищецът е получил по имейл отговор от ответното дружество относно депозираното от него възражение за погасяване на задължения по давност, с който отговор го уведомяват, че ответното дружество отказват да отпишат задълженията му към тях и посочват, че въпросът дали за конкретно задължение е преклудирана възможността за принудително изпълнение или не, е от компетентността на съответния граждански съд, че посочените задължения са погасени по давност.

С оглед посоченото, съдът приема, че ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият се явява допустим.

По съществото си, същият се явява и основателен.

Между страните не се спори, че има сключен Договор за кредит от ******** г., сключен между ищеца, в качеството на кредитополучател и "Обединена Българска Банка" АД, в качеството на кредитор, като вземанията по посочения договор са цедирани от цедента "Обединена Българска Банка" АД на цесионера – ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила от дата 31.01.2018 г., като към 14.11.2025 г. задължението е в общ размер на 1778.75 лв. (909.46 €). По делото не се спори също, че ответникът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК срещу ищеца за процесното вземане, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ищецът е подал възражение и ответникът не е предявил иск по чл. 422 ГПК за вземането си, тъй като вземането е погасено по давност. По делото не се спори и че вземането е погасено по давност.

С оглед на посоченото, исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.

По отношение на разноските:

Искане за разноски е направено само от ищеца.

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Следва да се отбележи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се освободи от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът да признава правопораждащите факти, той с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Предвид изложеното на основание 3 чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати сторените от ищеца разноски в исковото производство. Ищецът претендира разноски в размер на 36,38 евро за заплатена държавна такса и 204,52 евро за адвокатско възнаграждение, за което представя списък за разноски и доказателства, че същите са сторени. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същото не е мотивирано с оглед изискването на чл. 78, ал.5 ГПК(Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.), поради което не следва да бъде разглеждано, с оглед на което претенцията за разноски следва да бъде уважена в цялост.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че по отношение на сумите, произтичащи от Договор за кредит от ******** г., сключен между Н. В. К. и "Обединена Българска Банка" АД, които към 14.11.2025 г. са в общ размер на 1 778.75 лева (хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) с равностойност 909.46 € / деветстотин и девет евро и 46 цента/, е изтекла предвидената в закона погасителна давност и ищецът не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, суми по посочения договор.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М. Т. да заплати на Н. В. К., ЕГН **********, постоянен адрес: ************************* разноски в настоящото производство в общ размер на 240,90 евро/двеста и четиридесет евро и 90 цента/, от които 36,38 евро/тридесет и шест евро и 38 цента/ за заплатена държавна такса и 204,52 евро / двеста и четири евро и 52 цента/ за адвокатско възнаграждение по банкова сметка с IBAN *************************; Банка: „Интернешънъл Асет Банк" АД; титуляр:

Н. В. К.:

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4