Решение № 127 от 19.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Берковица, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100905 по описа за 2025 година

Предявен е иск от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване спрямо ответника Р. М.

Т. съществуването на вземания в размер 177,50 лева/90.75 евро представляващи главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2024 година до изплащане на вземането, сумата 89,76 лева/45.89 евро - неустойка по чл.6.2 от договор за потребителски кредит № 615165, сумата 29,67 лева/15.17 евро - законна лихва за забава от 02.07.2020 г. до 31.05.2025 г., както и направените по делото разноски в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по № 441/2025 г. по описа на Районен съд Берковица.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на договор за потребителски кредит №615165 от 02.06.2020г., сключен между Стик Кредит АД и ответника. По силата на сключения договор ответникът получил сумата от 200 лева срещу което се съгласил в срок до 02.07.2020 г. да я върне на една вноска от 260 лева. Между 1 страните е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Ищецът посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. г. Стик Кредит АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера – ищец в настоящото производство. Вземането срещу ответника е индивидуализирано в приложената към исковата молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия. В тази връзка ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението за цесия като приложение към исковата молба. Ищецът моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск. В депозираното възражение по чл. 414 от ГПК ответникът намира договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД. Твърди, че не е посочено кои точни разходи формират ГПР, тъй като посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Тази неточност според ответника поставя потребителя в невъзможност да разбере колко точно е оскъпяването на кредита. Посочването в договора на неточен ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като подвежда потребителя и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за заплащане на процесните суми, по което е образувано ч.гр.д.№ 441/2025 г. по описа на Районен съд Берковица. В хода на заповедното производство длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение и законоустановения срок е депозирал възражение. В тази връзка съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск за вземанията си.

2

Съобщението е редовно връчено на ищеца и същият е изпълнил указанията на съда като на 08.12.2025г. е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане и съдът дължи произнасяне по неговата основателност.

Ищецът посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. г. дружество Стик Кредит АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера – ищец в настоящото производство.

Вземането срещу ответника е индивидуализирано в приложената към исковата молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия.

Материалната легитимация на страните в процеса предпоставя съществуващо правоотношение, което определя, кой е носител на правото и кой на задължението. Съдът като взе предвид представените доказателства за прехвърляне на вземания намира, че ищецът е носител на спорните вземания срещу ответника.

По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит между Стик Кредит АД и ответника, по силата на който Стик Кредит АД е предоставил процесната парична сума от 200 лева на ответника и за него е възникнало задължение за плащане в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на услугите и размера на обезщетението за забава. По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да установи наличието на валидна клауза за неустойка, нейния размер и настъпването на предпоставките за начисляването й.

По делото е представен и приет като писмено доказателство по делото неподписан от страните договор за потребителски кредит 440287 от 02.06.2020г., сключен между Стик Кредит АД и ответника. Ответникът получил сумата от 200 лева срещу което се съгласил в срок до 02.07.2020 г. да я върне на една вноска от 260 лева с включена неустойка от 54 лева. Между страните е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

3

Представеният по делото договор за кредит не е подписан от страните и няма доказателства за неговото сключване по електронен път съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Приета е неоспорена разписка, от която е видно, че на 02.06.2020г. е направен превод в размер на 200 лева към ответника. Поради наличието на тази разписка и предвид реалния характер на договора за заем, който се сключва с предаване на сумата, съдът намира, че страните са обвързани от договор за заем.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит от 02.06.2020г. и приложимите към него общи условия може да бъде направен извод, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 ЗПК. По делото няма данни и не се твърди сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейности на кредитополучателя. Поради това следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на ищеца, а представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д.

№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съдът е указал на страните, че с решението си ще се произнесе по действителността на процесния договор за потребителски кредит и наличието на неравноправни клаузи в него и им е дал възможност за становище.

По силата на сключения договор ответникът получил е сумата от 200 лева срещу което се съгласил в срок до 02.07.2020 г. да я върне на една вноска от 260 лева с включена неустойка от 54 лева. Видно, че към получената заемна сума от 200 лева още при сключването на договора е добавена сума в размер 4 на 54 лева – неустойка за непредоставено обезпечение.

Посоченото вземане представлява компесаторна неустойка, начислява се автоматично от Заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. При преглед на цитираната разпоредба от договора е видно, че условията, на които следва да отговарят поръчителите или банковата гаранция са практически трудно изпълними от физическото лице кредитополучател. Поставените по този начин условията на договор за кредит, чиято цел обичайно в практиката е кредитополучателят да получи парични средства в най-кратък срок, лишават потребителя от възможността за реален избор като по този начин същият се оказва в неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение и кредитодателят му начислява неустойка.

Основното задължение по договора за кредит е връщане на заетата сума в определените в договора срокове като неустойката се начислява независимо от точното изпълнение на главното задължение. Уговореното по този начин вземане на кредитора се начислява за неизпълнение на акцесорно спрямо главното задължение по договора и се дължи независимо от точното изпълнение за връщане на заетата сума. Тоест дори длъжникът да връща вноските си на падежа и интересът на кредитора да е удовлетворен, то кредиторът ще получи и допълнителна парична сума като неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение без настъпили вреди. Това води до реалното оскъпяване на кредита с допълнителна сума, която е в размер на почти половината от самия кредит. Поради изложеното съдът приема, че неустойката е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2009г., ОСTK.

Поради това предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 89,76 лева следва да бъде отхвърлен.

Ответникът не твърди и не представя доказателства за плащане на претендираните суми. Искът за главница следва да бъде уважен поради доказване на предаване на процесната сума на ответника и настъпването на 02.07.2020г. на падежа за връщането й. Поради уважаване на главния иск за главница следва да бъде уважен и акцесорният такъв с правно основание чл.

5

86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 29,67 лева за периода от падежа на задължението - 02.07.2020 г. до 31.05.2025 г.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК право на разноски съобразно уважената част има ищецът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство. На ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от НЗПП в минимален размер от 40.90 ЕВРО за заповедното производство. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът взе предвид ниската фактическа и правна сложност на производството, което в заповедното производство е едностранно, въз основа само на писмени доказателства и по електронен образец. За исковото производство съдът определя по-горепосочения ред на основание чл. 25 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 51.13 евро като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, наличието на многобройна съдебна практика по идентични казуси, приключването на делото в едно съдебно заседание, в което представител на ищеца не се е явил, и събирането само на писмени доказателства. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на исковете в общ размер от 53.51 евро за исковото и 46.37 евро за заповедното производство.