Решение № 19657 от 31.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19657 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110127255 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, обективно кумулативно съединени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ХОРЗ 2000“ ЕООД, ЕИК 130234693, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Радецки“ № 10, представлявано от управителя Марийка Хорозова, да заплати сумата о т 2726,98, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 573,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., 46,21 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.05.2024 г. до окончателното й погасяване, и 11,16 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 16.03.2023 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че за процесния период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил топлинна енергия на стойност 2726,98 лв. до собствения на ответника топлоснабден имот, находящ се в гр.

**** Посочва, че ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че била налице и забава, поради което ответната страна следвало да заплати сумата от 573,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г. Твърди също така, че в сградата, в която се намира имота на ответника е в режим на етажна собственост, поради което е извършвана услуга дялово разпределение, за която се дължи цена в общ размер на 46,20 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., с която също счита, че е обеднял, а ответникът се е обогатил, спестявайки средства за 1 тази услуга. Твърди, че била налице и забава, поради което ответната страна следвало да заплати сумата от 11,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 16.03.2023 г. Претендира и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноски по делото.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете при общо възражение, че не е ползвало процесния имот, независимо, че е собственик на същото, поради което и не дължи претендираните суми.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковете, като твърди, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с действаща през периода нормативна уредба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 57, том I-1, рег. № 1792, дело № 49 от 5.06.2023 г. ответното дружество „Хорз 2000“ ООД е придобило собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. „***** Представени са също така Удостоверение за наследници на Емилия Евгениева Иванова и молба-декларация от същата, подадена на 27.11.1996 г. до ищеца за откриване на партида за топлоснабдяване на процесния имот, от които се установява, че предишен собственик на имота е била Емилия Иванова, а след нейната смърт на 30.07.1999 г. единственият и наследник Е. К. К.

Представените е Договор № 551/19.07.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ***** и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 05.07.2001 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови клиенти.

По делото са представени съобщение към фактура № 1005466466/31.07.2020 г. след годишното изравнение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за сумата от 1517,94 лв., съобщение към фактура № 1014015756/31.07.2021 г. след годишното изравнение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за сумата от 1368,25 лв., справка за дължимите суми за процесния период в това число за услуга дялово разпределение, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и справка за показанията на измервателните уреди в отоплявания имот.

Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, за процесния период абонатът е осигурил достъп до имота и главните отчети от дата 28.06.2020 г. и от 26.05.2021 г. са подписани. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот има 6 бр. радиатори с индивидуални разпределените на разходите за отопление с дистанционно отчитане.

Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия за битово гореща вода в процесния имот се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че пълния отопляем обем на обекта е 267 куб.м. Установило е също така 2 топломерите, въз основа на които е отчитано доставеното количество топлинна енергия са били изправни. Вещото лице е установило, че за процесния период е доставена топлинна енергия за обекта на стойност 2805,76 лв. и същите са начислени от ищеца в съответствие с изискванията на Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, няма данни в счетоводните регистри да са извършени плащания, като общият размер на неплатените суми за процесния период по прогнозни данни е в размер на 2716,54 лв., а след годишното изравнение и извършени корекции от промяна на цена, дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е в размер на 2726,98 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно изравнителната сметка за отоплителния сезон ищецът е осчетоводил сума за доплащане в размер на 148,10 лв.

Във връзка с промяна на цената от издадената обща фактура № 1005466466/31.07.2020 г. е приспадната сума от 117,97 лв. и със сумата от 78,75 лв. – извършено плащане, като се претендира разликата от 1321,22 лв. През м. 10.2020 г. е въведена сума за доплащане в размер на 37,51 лв., която сума е от изравнение. През м. 7.2021 г. е въведена сума за доплащане в размер на 30,66 лв. и е издадена обща фактура № 1014015756/31.07.2021 г. в размер на 1377,36 лв., от която след това са приспаднати 9,11 лв. поради корекция в цената. Според заключението по ССчЕ дължимата закона лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от датата на забавата до 16.03.2023 г. е в размер на 560 лв. Установило е, че ищецът е начислил задължение за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 46,20 лв., както и законната лихва за периода от 31.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в размер на 11,25 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите през исковия период; че по отношение на сграда е извършвана услуга дялово разпределение, за която се дължи претендираното възнаграждение, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период топлинна енергия и извършваната услуга дялово разпределение.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираните суми, както наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди, така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).

По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

С оглед становищата на страните, съдът с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: в гр. София, *****, ет. 5, ап. 15, за който е открита партида за топлоснабдяване при ищцовото дружество с аб. № 16755.

3

Не е спорно и обстоятелството, че между страните не е сключен писмен договор за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно изискването на посочената разпоредба.

При тези факти съдът намира, че отношенията следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници – чрез института на неоснователното обогатяване.

Между страните не е спорно, а и въз основа на представения по делото нотариален акт, може да се обоснове извод, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи, като доказателствената тежест за това е на ищеца. В този смисъл и като съобрази доказателствата по делото и становището на ответника, съдът намира, че по делото беше доказано, че именно ответникът, като собственик е ползвал имота. В този смисъл съдът изходи от същността на правото на собственост, което включва и правото на ползване, и доколкото ответникът не твърди ползването на имота да е предоставено на трето лице, а и липсата на доказателства в този смисъл, следва да се приеме, че именно собственикът на имота е упражнявал правото на ползване за периода.

От заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и професионално изготвено, се доказа, че до имота на ответника за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставена топлинна енергия на стойност 2805,76 лв. Съдът съобрази констатациите на вещото лице, че отчитането и начисляването на топлинната енергия е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г., както и, че вещото лице е изследвало представените от третото лице-помагач документи (документи за отчет и изравнителни сметки), които са послужили на ищеца за изготвянето на изравнителните фактури, респективно, установена е реалност на доставката в претендираните количества.