Решение № 1371 от 28.04.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1371

Велико Търново, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С.А. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20247060700266 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 190 и чл. 192 от Закона за устройството на територията (ЗУТ)

Образувано е по жалба на М. Д. К. гр. Г. Оряховица против изричен отказ да се издаде ИАА, обективиран в писмо изх. № РД-9400-2773-1/21.02.2024г. на кмета на О. Г. О..В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания ИАА, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че гаражът на жалбоподателката е изграден в собственият и недвижим имот за което има строително разрешение, договор за отстъпено право на строеж, обяснителна записка и проект, като гаражът е отразен в действащите регулационен и кадастрален план на [населено място]. Достъп до имота има от към [улица], но по цялото протежение на границата с тази улица е изградена жилищната сграда на жалбоподателката. Отделно от това съществува огромна денивилация на терена, която е невъзможно да бъде преодоляна с автомобил. Подчертано е, че единствената възможност за достъп и респ. ползване на имота е чрез преминаване през чужд имот – УПИ I – за църква, кв. 205. На тази алтернатива, Църковното настоятелство при Храм „Света Троица“ [населено място], категорично се противопоставя.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. П., която поддържа жалбата по аргументите изложени в нея. По тези съображения се иска от съда обжалваният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски, алтернативно възразява прави възражение за адвокатското възнаграждение, заплатено от Църковното настоятелство при храма „Света Троица“. Представя писмена защита вх. № 1746/17.04.2025г. в която излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт.

Ответникът – кметът на О. Г. О., представляван от юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че за конкретният имотът на жалбоподателката, не следва да се осигури право на преминаване/транспортен достъп. Настоява, че никой не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение, каквото е разполагането на гараж по процесния начин и то с излаз за автомобил от към двора на църквата. Не намира за приемливо преминаването на автомобил през църква, така както и изграждане на автомобилна алея. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателката.

Заинтересованата страна – Църковно настоятелство при Храма „Св. Троица“ [населено място] чрез адв. А. и адв. Лупова, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмено становище вх. № 1727/16.04.2025г. излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение по предварително представен списък.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е изричен отказ на кмета на Община Горна Оряховица за учредяване право на преминаване през съседен имот, УПИ І-за църква, материализиран в писмо № РД- 9400-2773-1/21.02.2024г.

Църковното настоятелство при Храм "Света Троица" [населено място] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ I – за църковен храм в кв. 205 по плана на [населено място], цялото от около 2500 кв. м., заедно с построените в него Храм и църковна килия, съгласно Нотариален акт за собственост № 34, т. I, н. д. № 65 от 24.01.1973 г. на А. Я. – ГОРС.

М. Д. К. е собственик на дворно място, представляващо [УПИ] /пл. № 3826/, в кв. 205 по плана на [населено място], заедно с жилищен етаж, избени складови помещения и гараж съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], т. I, peг. № 1127, дело № 58 от 23.04.2002 г. на А. М. – нотариус с район на действие РС – Горна Оряховица, рег. № 252 в регистъра на НК.

Не се оспорва, че за гаража собственичката притежава строително разрешение за гараж № 190, Договор за отстъпване право на строеж на гараж от 18.09.1975г., обяснителна записка, проект. Видно от извадките на плана по сега действащия регулационен и кадастрален план на [населено място] - гаражът е отразен на плана.

С молба вх. № 9400-1375/06.06.2018г. М. К. е направила искане да и бъде учредено, на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на [населено място], за да бъде възстановен транспортния достъп до законно построения в него гараж. Първоначално процедурата по учредяване на право на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на [населено място] е стартирала на основание тази молба.

Със Заповед № 1590/08.06.2018 г. на кмета на О. Г. О. е определена работна група, която да разгледа молбата и да прецени необходимостта за осигуряване на транспортен достъп през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на [населено място], собственост на Църковното настоятелство. С Констативен протокол от 12.06.2018 г. работната група е установила, че единственият достъп до законно притежавания гараж в имота на Капсъзова, може да се осъществи през имота на Църквата.

На Църковното настоятелство е дадена възможност да избере трасе за преминаване през двора, като са му предоставени два варианта. Църковно настоятелство категорично се противопоставя на осигуряване на достъп през църковния имот, като сочи бъдещи строителни намерения в имота. Изготвена е пазарна оценка от независим оценител в размер на 2021, 70 лв. без ДДС, отразена в Доклад за експертна оценка на недвижим имот от 20.05.2009 г.

С Решение № 1, обективирано в Протокол от 05.06.2019 г. работната група е определила размера на обезщетението. Засегнатите страни са уведомени с копие от Доклада за експертна оценка, но самото Решението не им е връчено. По жалба срещу оценката е образувано АД № 548/2019г. по описана АСВТ. С Определение № 46/21.02.2020г. жалбата е оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено. С мотиви за недопустимост на съдебен контрол върху Доклад за експертна оценка на недвижим имот от 20.05.2019 г., който не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване пред административния съд. Определението е атакувано пред ВАС, който го е оставил в сила с Определение № 7523 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5152/2020 г. на ВАС.

Във връзка с горното в О. Г. О. е подадено ново Заявление с вх. № 9400-1618 от 14.09.2020г. от М. Д. К., с което същата заявява че поддържа молбата си с вх. № 9400-1375 от 06.06.2018г., за стартиране на процедурата за правото на преминаване. Със Заповед № 339 от 26.01.2021г. на кмета на О. Г. О. е наредено да се сключи Договор за възлагане на оценка за определяне на размера на равностойно парично обезщетение. Изготвена е пазарна оценка от независим оценител в размер на 3984,75 лв.

С нова Заповед № 563 от 23.02.2021г. на кмета на О. Г. О. е назначена Комисия, която да определи дължимото обезщетение, което госпожа М. К. следва да заплати в полза на Храм «Св. Троица» [населено място] за учредяване на правото на преминаване, която след запознаване с актуалния Доклад за оценка на право на преминаване в недвижим имот е приела, че оценката е обективна и отговаряща на текущите пазарни цени. С Решение № 1 от 19.04.2021г., обективирано в посочения протокол е определен същият размер на обезщетението, дължимо от М. К. в полза на Църковното настоятелство при Храм „Св. Троица", [населено място].

В тази връзка е подадена жалба от Църковното настоятелство при Храм „Света Троица“ гр. Г. Оряховица срещу Решение №1 от 19.04.2021г., на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Горна Оряховица, за определяне размера на обезщетението, за учредяване на правото на преминаване през съседния на заявителя имот УПИ I-за църква, кв. 205 по плана на [населено място] в резултат на което е образувано АД № 368/2021 г. по описа на АСВТ. С решение № 107 от 03.05.2022 г. /влязла в законна сила/, състав на АСВТ е обявил нищожността на Решение № 1, обективирано в Протокол от 19.04.2021 г. на Комисия при Община Горна Оряховица.

Със заявление вх. № 9400-2773/09.10.2023 г., М. К. е подала ново заявление, ведно с предложение за учредяване на право на преминаване през УПИ I – за транспортен достъп до гараж в [УПИ] в кв. 205 [населено място]. В тази връзка е издадено в писмо изх. № РД-9400-2773-1/21.02.2024г. на кмета на О. Г. О., което обективира изричен отказ да се издаде ИАА.

Въз основа на жалба подадена от К.е образувано АД № 266/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, който с Определение № 1819 от 28.05.2024 г. оставя без разглеждане подадената жалба, поради изтичане на срока за обжалване. С Определение 10331 от 02.10.2024 г. по АД № 8768/2024 г. по описа на ВАС, прекратителното определение е отменено с мотив, че жалбата е допустима за разглеждане, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В хода на настоящото съдебно производство по делото беше назначена и изслушана основна съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи, както и повторна такава.

Вещото лице по основната СТЕ отбелязва, че в УПИ 1-за църква има построени две сгради на основното застрояване - църко­вен храм, свободно разположен и запазен в предвиждани­ята на действащия застроителен план, и жилищна сграда, разположена свързано на страничната югозападна граница на имота и отразена единствено в кадастралната основа на плана. Решението за автомобилна алея е разгънато в свободна част от УПИ 1-за църква, където би могло да се разположат нови постройки както на основното, така и на допълващото застрояване. Тези възможности не са изследвани при из­бор на местоположение на решението за автомобилна алея. В резултат на горните констатации експерта заключва, че с предложението за учредяване на право на преминаване не се доказва, че не се влошават условията за застрояване на УПИ 1-за църква. Решението за автомобилна алея е развито в свободна, незастроена и необлагородена, но поддържана част от УПИ 1-за църква. В тази връзка уточнява, че религиозната функция не е простран­ствено регулирана, поради което оценката на това дали решението препятства или не установения начин на трайно ползване на имота следва да се основава на анализ на конкретните функционално-пространствени специфики на мястото. Тенденцията в управлението на църков­ните имоти не предполага съществено разширяване, надстрояване или пристрояване на съществуващия църковен храм, но при поява на инвестиционно намерение е възможно изграждането на нова ниска сграда на основното застрояване с жилищна, културна, образователна, административна или друга функция, съвместима с религиозната дей­ност, която да се разположи свързано на някоя от страничните имотни граници, при съгласие на собствениците на съседните имоти. В имота има изградена постройка на допълващото застрояване с площ 45 т2, разположена свързано на страничната югозападна граница на имота и отразена единствено в кадастралната основа на плана. Това предполага, че при поява на инвестиционно намерение е възможно изграждането на нови пост­ройки на допълващото застрояване. Имайки предвид архитектурния образ и функцията на сградата на основното застрояване, не е веро­ятно новите постройки на допълващото застрояване да бъдат разпо­ложени допрени до нея - по-скоро ще бъдат разположени или свободно, или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, или покриващи плътни огради. Видно от стр. 4 от заключението, застроителния план действително за отбелязани две парарелни линии с Г-образна форма, но не е ясно какво изобразяват, тъй като от една страна – алеите в имотите не са предмет на предвижданията на застроителния план, от друга – всички имоти за жилищно застрояване, по чиито граници е развита предполагаемата алея, имат достъп до улица и новопредвиденото застрояване в тях няма нужда от допълнителна възможност за влизане, а от трета – предполагаемата алея няма явна функция за имота, в който е разположена. Освен това решението за транспортен достъп излиза извън ширината и дължината на предполагаемата елея и се съобразява с нейното трасе само частично, т. е. аргументът за това, че новопредвидената автомобилна алея е развита върху техническото решение, установено със застроителния план е несъстоятелен. Обяснителната записка не съдържа функционално-пространствен анализ, подкрепящ твърдението, поради което експертът заключава, че не се доказва, че не се препятства установения начин на трайно ползване на УПИ I-за църква. Решението за автомобилна елея е развито в свободна, незастроена и необлагородена, но поддържана част от УПИ I-за църква. В предложението за учредяване на право на преминаване не е включена информация за това дали е направено проучване за наличие на издадени разрешения за строеж на обекти в УПИ I-за църква.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b577957-6d1e-463d-9cfa-626c707e8cbd