Решение № 17 от 15.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601164 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по депозирана въззивна от К. К.

С., ЕГН **********, чрез защитника му адв.Данаил Средков срещу присъда № 92/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 3326/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.

1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК, и е бил осъден, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 2 /два/ месеца. Първоинстанционният съд е постановил, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС, първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, като на основание чл.

59, ал. 1 НК, е приспаднал от него времето, през което С. е бил задържан, считано от 05.03.2020 г. Съставът на Районен съд-Бургас е привел, на основание чл. 70, ал. 7 НК, в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години, 4 /четири/ месеца и 7 /седем/ дни, представляващо 1 неизтърпяна част от наложено по НОХД № 340/2001 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, наказание лишаване от свобода в размер на 20 години, като е определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.

Подсъдимият е бил осъден да заплати разноски в общ размер на 875,10 лв., направени в хода на досъдебното производство, както и такива в размер на 75 лева, направени в първоинстанционното производство.

С атакуваната присъда съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Първоинстанционният съдебен акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, доколкото се твърди деянието да е несъставомерно от обективна и субективна страна. С оглед на това, се моли да бъде отменена атакуваната присъда, като вместо това да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се моли, да бъде намален размера на наложеното на С. наказание.

Впоследствие възраженията срещу атакуваната присъда са допълнени, като защитникът е депозирал допълнително изложение. В него сочи, че било доказано по несъмнен начин, че в основата на процесното деяние стоял представилият се за Х. К., който е бил разпитан по делото като свидетел с имената И. К.. Изтъква се, че именно той е организирал създаването на дружеството, дейността му по телефона и интернет и впоследствие цялата сума, взета от подсъдимия от пострадалия, му е била предадена. Акцентира, че не е имало изначална обективна невъзможност за сключване на сделката, доколкото продажбата на имота е можела да се осъществи или чрез посредничеството на Л. К., или чрез друг посредник, като единствено вземането на парите от К. е възпрепятствало финализиране на сделката от страна на подсъдимия. Сочи, че е изминал дълъг период от време от осъществяване на деянието, както и че е налице активното съдействие на подсъдимия в хода на досъдебното производство, които обстоятелства следвало да се вземат като смекчаващи. Изтъква, че размерът на минималната работна заплата към 01.01.2024 г. бил 930 лв., поради което не бил налице и обективният признак за особено големи размери. В обобщение моли за оправдаване на С. поради липсва на обективни и субективни признаци на изпълнителното деяние, а алтернативно моли да се намали размера на 2 наложеното на подсъдимия наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира въззивната жалба за неоснователна. Твърди, че Районен съд-Бургас е провел обстойно и законосъобразно съдебно следствие, възприел е значимите за делото обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Държавният обвинител се съгласява с изводите на БРС при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, както и за приложение на разпоредбата на чл.70, ал.7 НК. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият К. К. С. се явява лично и със защитника си – адв. Средков. Последният поддържа въззивната жалба с всички направени възражения. Отново набляга на твърдяната връзка между С. и св.К. с твърдението, че последният е въвел в заблуждение С. и го е поставил в зависимост, поради което и се е стигнало до предаване от подсъдимия на св. К. на сумата, придобита от пострадалия, поради което и не се е финализирала процесната сделка.

В своя лична защита подсъдимият С. твърди, че е невинен. Сочи, че не е искал да извършва измама, а е бил заблуден от трето лице. В дадената му последна дума, моли, ако бъде признат за виновен, да бъде осъден условно.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

След като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 НПК, направи извод, че жалбата е неоснователна, по следите съображения:

Делото е за втори път висящо пред Окръжен съд – гр. Бургас като въззивна инстанция. При първото разглеждане на делото, състав на Районен съд – гр. Бургас е постановил присъда № 260009/25.03.2022 г. по НОХД № 4329/2022 г., с която е признал подсъдимият С. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 211, вр. чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209 , ал.1, вр. чл.29, ал.1, 3 б.“А“ НК, наложил му е при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 2 месеца, като е определил същото да се изтърпи при първоначален строг режим. С последващо определение от 27.04.2022 г., на основание чл.70, ал.7 НПК, съставът на БРС е привел в изпълнение остатъка в размер на 3 години 4 месеца и 7 дни от наказанието от 20 години лишаване от свобода по НОХД № 340.2011 г. на ОССливен, от изпълнението на което С. е бил условно предсрочно освободен по ЧНД №660/2016 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

С Решение № 150/11.08.2022 г., постановено по ВНОХД № 727/2022 г., състав на Окръжен съд – гр. Бургас е отменил присъдата и определение № 2600035 от 27.04.2022 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание. Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия С..

При второто разглеждане на делото, БРС е постановил Присъда № 92/15.05.2024 г. по НОХД № 3326/2022 г., предмет на настоящия съдебен контрол.

Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена 4 от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция. По настоящото дело при събиране и проверка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, което да наложи да бъдат преповторени тези действия пред настоящата инстанция.

Първостепенният съд в пълен обем е изпълнил процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изложени са подробни съображения във връзка с доказаността на деянието, извършено от подсъдимия. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не процесното престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението на подсъдимия.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият К. К. С. е роден на ****** г. в гр. П. и е с ЕГН:

**********. Той е ****,***** гражданин, *****, с основно образование, с постоянен адрес: *********** и адрес за призоваване: ********.

Видно от доказателствата, се установява, че с присъда № 503/12.04.2000 г. по НОХД 1212/1999 г. по описа на Районен съд - Сливен, в сила от 12.05.2000 г. на С. е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 НК, е било отложено за изпитателен срок от 2 години. С присъда № 34/21.11.2001 г., по НОХД №340/2001 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, влязла в сила от 08.01.2003 г., на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода 5 в размер на 20 години. На основание чл.68, ал.1 НК, съдът е постановил да бъде изтърпяно отложеното с изпитателен срок от две години наказание лишаване от свобода в размер на една година по НОХД №1212/1999 г. по описа на Районен съд - Сливен. На 13.07.2016 г. с определение № 138/13.07.2016 г. по ЧНД №660/2016 г. подсъдимият е бил условно предсрочно освободен от наложеното по НОХД №340/2001 г. на Окръжен съд - Сливен наказание 20 години лишаване от свобода, като му бил определен, на основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.4 НК, изпитателен срок в размер на 3 години 4 месеца и 7 дни.

На 15.06.2017 г. било учредено Търговско дружество „М.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ********** и впоследствие вписано в Търговския регистър на 19.06.2017 г. За целта подсъдимият К. С. посетил счетоводната кантора на свидетеля К.Ж., който подготвил документите за регистриране на дружеството.

Едноличен собственик на капитала и управител бил подсъдимият С..

Дружеството „М.И.Г.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.

Бургас, ********. Предметът на дейност на дружеството включвал посреднически услуги при покупко-продажба на недвижими имоти и отдаване и наемане на имоти, право на обслужване, консултации и юридическо обезпечаване на сделки и др. От създаването на дружеството през 2017 г., както и през 2018 г. не били подавани в ТД на НАП - Бургас, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО.