Решение № 6 от 06.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502878 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 04.03.2020г по т.д. № 193/2019г Софийски окръжен съд, ТО , ІV състав е осъдил ЗК”Лев инс”АД да заплати на И. Д. Д. сумата от 5 0 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Д., баща на ищеца , настъпила от ПТП на 12.02.2019г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000лв до 200 000лв, както и за обезщетението за забава за периода преди 09.07.2019г.

Съдът е приел, че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Съдът е намалил с 50% определеното за справедливо обезщетение поради съизвършителство на деликта. Съдът е приел, че не се установява съпричиняване на увреждането от страна на починалия. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СОС се обжалва и от двете главни страни.

Ищецът И. Д., представляван от адв. Н., обжалва постановеното решение в неговата отхвърлителна част с оплакване за необоснованост и материалноправна 1 незаконосъобразност. Поддържа, че решението в посочената част е неправилно, поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД , поради това, че определеният размер на обезщетението е занижен и не е справедлив, че съдът не е отчел всички установени , претърпени от ищеца вреди, че съдът не е отчел и всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и поради това , че неправилно съдът е отчел съизвършителство на деликта. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Застрахователят Лев инс АД депозира насрещна въззивна жалба против решението н а СОС в неговата осъдителна част за сумата до 50 000лв. Въззивникът- ответник поддържа, че по делото не се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по договора за ЗЗГО. Поддържа, че заключението на изслушаната комплексна експертиза е тълкувано неправилно от първоинстанционния съд и без да се анализира връзката на заключението с останалите събрани по делото доказателства.

Поддържа, че по делото не е съобразено, че за процесното ПТП се води наказателно производство, че не са събрани относими към делото доказателства. Поддържа, че по изложените съображения мотивите на съда са необосновани. Поддържа, че по делото не се доказва естеството на връзката между ищеца и починалия му баща, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Моли решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото .

Застрахователят е депозирал и писмен отговор против жалбата на ищеца, с който е оспорил въззивната жалба на насрещната му страна.

В о.с.з. страни се представляват.

Въззивникът - ищец се представлява от адв. Н., която поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Моли , по съображения развити в жалбата, предявеният иск да бъде уважен, като се съобразят всички установени вреди, претърпени от ищеца и не се съобразява съизвършителство. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът- ответник се представлява от адв. К., която оспорва жалбата на ищеца и поддържа жалбата на застрахователя. Поддържа, че по делото доказателствата не са възприети правилно, че не се установява деликт на водача, застрахован при ответника. Поддържа, че по делото не се установява основание за ангажиране договорната отговорност на застрахователя . Поддържа и ,че претендираната сума е прекомерна за обезщетение на установените вреди по делото. Претендира разноски , съобразно списък по чл.80 от ГПК.

2

Застрахователят Лев инс АД депозира писмена защита , съобразно която оспорва исковете по основание и размер, оспорва механизма на настъпване на ПТП, противоправното поведение на застрахования при него водач на МПС. Оспова, че водачът на л.а. Ауди е извършил деликт. Оспорва вредите, твърдяни за претърпени от ищеца. Развива съображения за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли жалбата на застрахователя да бъдсе уважена.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото , видно от развитите оплаквания във въззивните жалби на страните, пред въззивната инстанция не е спорно , че на 12.02.2019г е настъпило ПТП межзу л.а.

3

Ауди 80, с водач Т. П. и л.а. Фолксваген Голф с водач И. Н.. Няма спор за обстоятелството , че пътник в л.а. Ауди 80 е бил Д. Б. Д., който вследствие на ПТП е починал. Няма спор и за това, че починалият е бил баща на ищеца. Няма спор, че водачът на л.а. Ауди 80 е бил застраховал своята ГО при ответника.

Спори се по чия вина и поради чие противоправно поведение е настъпило процесното ПТП, претърпял ли е ищецът неимуществени вреди от смъртта на своя баща и какво е справедливото обезщетение за тях. Видно от оплакванията в насрещната въззивна жалба застрахователят не оспорва извода на СОС за липса на съпричиняване на увреждането от страна на почилания баща на ищеца.

По делото от изслушаната КСМАТЕ, изготвена от вещите лица д-р Т. и инж. Д. , неоспорена от страните , се установява, ч е ПТП е настъпило на второкласен път от републиканската пътна мрежа , чието платно за движение е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени помежду си посредством единична непрекъсната линия „М1“. Според вещите лица дясната пътна лента по отношение посока на движение към гр. Монтана е била 4.0 метра, а лявата – 6.0 метра.

Според вещите лица зоната на ПТП е в лява хоризонтална крива с наклон на спускане към гр. Монтана. Според вещите лица л.а. „Ауди 80“ с е е движел в посока от гр.

София към гр. Монтана със скорост около 62км/ч, а л.а. Фолксваген Голф се е движел в посока към гр. София със скорост около 90км/ч. Според вещите лица ударът между двата автомобила е челен -челно централно за л. а. Фолксвген Голф и челно дясно за л. а. „Ауди 80“ . Ударът е осъществен около разделителната линия между лентите за движение в противоположните посоки, като към момента на удара част от габаритните части на двата автомобила са се намирали в лентата за насрещно движение /площта на застъпване при удара между двата автомобила е 75 см/. Според вещите лица мястото на удара е по ширината на платното на около 3м до 4.5м вляво от десния край на платното за движение в посока към гр. Монтана. Според вещите лица разрешената скорост за движение на мястото е до 90км/ч. Според вещите лица от техническа гледна точка ПТП би могло да се избегне, ако и двете превозни средства в зоната на ПТП са се движели в десните си пътни ленти, не са пресичали непрекъснатата линия и не са навлизали в лентите за насрещно движение.

В о.с.з. на 28.11.2019г е разпитана свид. И. Н. , водач на л.а. Фолксваген Голф , която дава показания, че процесното ПТП е настъпило като л.а. Ауди 80 е влязъл в нейното платно за движение .

От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Ауди противоправно е причинил вреди на ищеца, като е причинил ПТП, при което бащата на ищеца е получил увреждания и е починал. Водачът на МПС Ауди 80 при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което бащата на ищеца 4 получава травми, несъвместими с живота. Този извод съдът приема въз основа на неоспорената КСАТЕ, съобразно която водачът на МПС Ауди 80 поради някаква причина е напуснал своята лента за движение и е навлязъл с част от габаритите си в лентата за насрещно движение. По делото не се установява извиняващо такова поведение обстоятелство, не се установява това да е спасителна маневра или друго обстоятелство, което обективно да е накарало водачът на л.а. Ауди 80 да навлезе в лентата за насрещно движение. Водачът на л.а. Ауди е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.16,ал.1 от ЗДвП. Нарушил е и забраната на чл. 63, ал.2,т.1 от ППЗДвП като е застъпил и частично пресякъл единичната непрекъсната линия на хоризонталната маркировка. Отново за това поведение на водачът на л.а. Ауди 80 няма извинително обяснение . Заключението на вещото лице за това, че водачът на л.а. Ауди 80 е пресякъл непрекъснатата линия М1 и е навлязъл в лентата за насрещно движение не се опровергава от обективни доказателства по делото , а и самото заключение на САТЕ не се оспорва от страните. Неоспорената САТЕ установява мястото на удараоколо разделителната линия , като и двата автомобила, участващи в сблъсъка са навлязли частично в лената за насрещно движение. С оглед изложеното съдът приема, че водачът на МПС Ауди 80 е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди .

Приема още, че водачът на л.а. Ауди е д ействал и противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание.

Съдът приема, че по делото е установена и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищеца- болки и страдания от смъртта на неговия баща, причинена от това ПТП. Предвид изложеното съдът приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на водача на МПС Ауди 80 , съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.